На 10 декември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за вторник, 10.12.2019

Тихият талант, в който всички припознават Пирло

Мишел Бачелет: Глобалното затопляне може да предизвика кризи в сферата на човешките права

Трансджендър лудост в Холивуд

Кола се преобърна и падна в коритото на Старата река в Казанлък

Москва вдига ракетен купол над Арктика

Жълт код за мъгла в 13 области утре

Две деца и двама възрастни с опасност за живота

Премиерът Борисов: Винаги съм щастлив, когато има добри данни за българската икономика

България е 52-ра по човешко развитие Лидери сме на Балканите, изпреварваме и Турция

Нараства интересът към къщи край Бургас Най-скъп е кв. “Братя Миладинови”

Две деца пострадаха при челен удар в Шумен

Запечатват заведения на фирми бушони Трупат задължения за 1-4 млн. лв., но не ги плащат

Изкуствен интелект довършва 10-ата симфония на Бетховен

Под дъгата на националната сигурност

Беше подло еднополова любовна драма да прекърши китката на най-надеждния страж на Европа

Вечерта на страшния за Европа 22 март, когато трима души, чиито майки очевидно не са ги гушкали достатъчно като малки, взривиха Брюксел, у нас се проведе страховито антитерористично учение. Демонстрация на воля. Мъжка работа от висша класа.

В репортажите на неспящите национални телевизии видяхме страховити момчета, въоръжени с техника, слязла сякаш директно от червения килим на Изложението за сигурност и противодействие на тероризма в „Олимпия”, Лондон. Маските и униформите впечатляваха и допускам, че Евгени Минчев би се заклел, че са шити във фабриките на „Долче и Габана”. Бутаха щитове с дизайн в стил Пинифарина, с които спокойно можеш да паркираш достойно до някое ферари пред престижните столични клубовете „Найт флайт” или „Планет”. Тестостеронът жужеше дори от телевизора. С винкел да го удариш, винкелът ще омекне. Такава беше и целта на това мащабно учение – демонстрация на сила, решителност и възможности.

След това учение мнозина трепереха. Най-вече случайните хорица, събрани като стадо на една полянка край НДК. Някой началник решил, че е хубаво и цивилните да разберат какво е тероризъм и какво е да си заподозрян, нищо че си невинен.

Както написа вече популярният Николай Паунов: „След около половин час си заваля един хубав студен дъждец и всички осъзнаха, че всъщност не ги пускат да отидат никъде, нито им дават дъждобрани, нито дори до тоалетна в близкото заведение могат да отидат. Веселието попрестана.” Треперенето – не.

Полицията оправда своите действия с какви ли не странни обяснения. Няма логика да простудиш десетки невинни хора заради камерите. Садистична форма на принудителна съпричастност, уверен съм.

Забележете, че в Брюксел по време на реални терористични действия полицията се стремеше да помага на хората, да им дава закрила, топлина, храна, но най-вече надежда. А у нас по време на учението случайни, мирни столичани бяха подложени на терор. Ако по някакъв начин тази демонстрация е измъчила джихадистите, то вероятно е било мъченическото усилие да не се разсмеят, понеже смехът в Халифата е забранен.

Да погледнем от позитивната гледна точка. Учението показа, че имаме сили и средства. МВР съществува – разбрахме го. В България има изключително подготвени командоси. Те обаче са пешките в играта. Ако ги срещна в реални действия, наистина бих треперил, дори и да не е непременно от студ. Но и тук имам една реплика. Спомняме си, че същите тези момчета или техни колеги при реални действия в град Лясковец бяха попиляни от един полусънен пенсионер, който с една карабина размаза десетки командоси, с един убит и няколко ранени. Един пенсионер, дори не е средна ръка терорист. А какво щеше да стане, ако там имаше бойна група? За да има нещо повече от мускули и маса – система, например – отгоре трябва да има и някаква форма на разум. Битката с тероризма, с организирани бандити, с каквото друго пожелаете се нуждае от визия, от стратегия, от умело управление на кризите във всичките им измерения. В тях чистата физическа сила и техника са само едно от тях. Но дори и тук някак си нещата не изглеждат наред.

Командващият германската Втора армия в битката при Сома през Първата световна война – генерал Макс фон Галвиц, гледал как британските войници налитали и мрели като мухи и възкликнал: Никога досега не съм виждал такива лъвове, водени от агнета. Това важи и за Лясковец, важи и за НДК.

Но да приемем, че оценките тук са едностранчиви. Да приемем, че учението е минало блестящо и ние сме най-сигурният страж на Европа на границата с Изтока. Е, точно на следващия ден китката на този страж омекна.

Една любов между „еднополови”, както каза премиерът Бойко Борисов, предизвика истерия в медиите и паника в София. Съобщение във фейсбук страницата на Държавния департамент на САЩ, че гражданите трябва да избягват района на бившия хотел „Плиска” заради опасност от атентат, предизвика невиждан шум. Тази гей драма обаче не само направи чупка в китката на държавата, но и освети голия й задник по отношение на хибридните войни.

Голямата цел на тероризма, на организираните диверсии, които „Ислямска държава” провежда в Европа, е да всява страх, да радикализира, да създава условия на конфронтация. Това е терорът, неговият пророк са медиите.

Пазарният принцип в конкуренция на информацията изисква всеки от играчите, всеки вестник, телевизия или сайт да каже пръв, да каже повече, да ужаси хората повече. Ние това го видяхме и при „еднополовата” информационна диверсия. Едната телевизия дори пусна в надписите в долния край на екрана надпис „Терористичен акт до хотел „Плиска”?” Колегите настояваха, изискваха от властта да потвърди, че има нещо много опасно, защото те, Съединените щати, са го казали. Това, което се случи около „Плиска”, помете с еднополов апломб и най-големите достижения на Голямото учение. Мъжкарите в маски се оказаха обикновени статисти на играта, защото без никакви предпоставки, с мащабите на най-големите кошмари за политиците ни, една комична ревност постигна резултати от терористична акция – страх.

Умението да водиш хибридна война е и умение да управляваш информационни кризи. В хибридната война медиите са инструментите и който успява да ги хване на стръвта – успява. Който успее да върви пред събитията – печели.

При тежките катастрофи пострадалите имат т. нар. „златен час”. Времето, когато може да бъде спасен техният живот. При информационните кризи кризисният пиар има максимум два часа, за да овладее ситуацията. Властта имаше всичко – цялата информация, отворени информационни канали, трибуни. Часове наред обаче амбицията и конкуренцията на медиите диктуваха събитията и поливаха цветята на страха. Кризисният пиар при такива обстоятелства е нещо специфично, сериозно и изисква подготвени екипи, обучени най-вече там, където го умеят. В такива обстоятелства трябва да се действа, защото при тероризъм най-много са щетите вследствие на паниката.

Може би е лошо стечение на обстоятелствата, но след тези два дни на учение и еднополова заплаха за националната сигурност, ние вече знаем: не сме готови.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.