Последната голяма победа ни подейства като допинг

Сладко е, когато побеждаваш големите. Усещането е друго, дори въздухът е някак по-различен. Приятно е на следващия ден всички водещи медии да говорят за теб с уважение. Забравено чувство.

Националите поставиха Португалия на колене, макар и в контрола. Смълчаха препълнения стадион в Лейрия и развалиха настроението на Роналдо. Не е малко. Късметът ги покри и то неведнъж, но това е част от във футбола. Самата победа с 1:0 не означава нищо сама по себе си. Малко престиж, малко самочувствие и доза опит за състава на Ивайло Петев. За последния това бе трети успех като национален селекционер. Другите победи бяха срещу непретенциозните Малта и Азербайджан, а в 8-те двубоя начело на България, треньорът има отрицателен баланс - четири поражения, равенство и три победи при голова разлика 6-11.

В действителност на стадион „Магаляеш Песоа“ играта ни не бе коренно различна от тази в последните квалификации. Отново показахме слабости в отбрана, но за сметка на това имаше острота в офанзивен план. Дебютантът Марселиньо оправда доверието още в 18-ата минута. Звездата на „Лудогорец“ направи за смях не кой да е, а бранителя на „Реал“ (Мадрид) - Пепе, преди да открие головата си сметка за втората си родина. Последваха серия от геройски спасявания на Владислав Стоянов, между които Михаил Александров и Димитър Рангелов пропуснаха да удвоят преднината ни. В същото време Кристиано Роналдо опитваше всичко, на което е способен, за да преодолее националния ни страж. Но не и тази вечер, не и този вратар. Може би бяхме подценени, а може би просто ни бе ред и ние да вземем ръка. Запазихме крехката преднина, за да запишем тази престижна победа. Но какво ни дава тя?

Истината е, че последната подобна ни подейства като допинг. През 2012 г. отборът на Любослав Пенев срази Холандия насред Амстердам с 2:1. По това време в състава на домакините личаха суперзвезди като Уесли Снайдер, Рафаел ван дер Ваарт и Робин ван Перси, който даде преднина за „лалетата“, но Ивелин Попов от дузпа и Илиян Мицански в последната минута донесоха успеха за нашите. И те излетяха в друга орбита. Поне за кратко.

Последваха шест официални мача в квалификациите за Мондиал 2014, в които България не загуби нито веднъж. Изпуснахме Италия на „Васил Левски“ за крайното 2:2, ударихме Армения (1:0) като домакин, а след това последваха равенства срещу Дания (1:1) и Чехия (0:0). Добрата серия продължи срещу Малта (6:0), а след това и в Копенхаген (1:1), преди да приключи в Палермо. Там отстъпихме с 0:1 на Италия, но дори и тогава в играта ни беше добра. Таихме надежда до последно, че можем да се класираме.

Сега надежда има отново. Въпросът е дали победата срещу Португалия може да има силата на онази от Амстердам? Ще се запази ли тази тенденция или типично по български ще развалим доброто впечатление при първа възможност.

Коментари

Задължително поле