Всяка култура има различни обичаи и разбирания, затова често нещата, които се смятат за съвсем нормални в една, изглеждат странни и дори стряскащи в друга, особено в съвременните западни общества.

Може би най-странният ритуал, свързан с раждането, се спазва от мюсюлманите в индийския щат Мафаращра. Съществува традиция новороденото там да се хвърля от 15-метровата стена на храм върху бял чаршаф, който се държи от хора отдолу. Според упражняващите от половин хилядолетие обичай, това е задължително, за да расте детето здраво и щастливо, а късметът да бъде с него през целия му живот.

От древни времена огънят е символ на пречистване. Ходенето по жарава освен в България при нестинарските танци, чиято цел е пречистване, се открива и в будизма, отбелязва „Турист”. В будистки храмове в Япония, ходенето по нагорещени въглени се практикува от монасите и свещениците. Подобна вековна традиция има още в Северна Африка, Хаити, Карибите, Югоизточна Азия.

В Ямайка пък определено са измислили един от най-шантавите начини да отпразнуват рожден ден. Там рожденикът се превръща в истинска жертва на брашнено насилие. Гостите, без да предупредят, замерят или удрят щастливеца с пакети брашно, а за да му е по-трудно да се измие, понякога първо го поливат с вода и после го обсипват с брашно. Вярва се, че тази традиция носи здраве и късмет през цялата година.

В Япония пък съществува доста стряскащ ритуал за зачеване. По време на фестивал на плодородието, който се провежда всяка година в средата на март, мъжете да си съперничат, за да получат правото да разнасят из градчето огромен дървен полов член, тежащ 25 килограма. Той се смята за символ на плодородието.

Каталунците имат една доста забавна коледна традиция. Сред декорацията, изобразяваща сцени от раждането на Христос, те крият малки статуйки на хора, ходещи по нужда, които роднините и приятелите им трябва да намерят. Традицията съществува от XVII в. и днес е често срещана практика фигурките да са с ликове на знаменитости. При смърт в манастира Ганден в Тибет пък има обичай тялото на починалия да се разчленява и де се поставят частите на върха на планината.

Докато смъртта ги раздели

Когато един от съпрузите умре, другият си реже пръстите

Идеята „ще те обичам, докато смъртта ни раздели” е силно застъпена в много традиции по света. Племето Дани, което обитава Папуа и Нова Гвинея, изразява вечната любов в рязане на пръсти. След смъртта на един от съпрузите, другият си отрязва пръстите на ръката, за да изрази скръбта си.

Пръстите представляват тялото и душите, които ще бъдат заедно завинаги. Починалият се погребва заедно с отрязаната част от ръката на любимия.

В САЩ пък има друг странен начин да бъдете завинаги заедно с част от половинката си. Срещу солидно заплащане и с подходяща химична и термична обработка, могат да превърнат праха й след кремация в красив диамантен пръстен.