Тичай, тичай, тичай!

Почти 7 милиона българи пред телевизорите на мондиала през 1994 година „бягаха“ с Красимир Балъков. Той сякаш се движеше от мотор под фланелката, задвижван от къдриците му, които се развяваха по целия терен. Именно с това движение и с безграничната му фантазия в играта гениалният плеймейкър заслужи място в идеалния отбор на световното.

Темата кой е най-великият български футболист е предизвиквала много дискусии и спорове. Самият Балъков винаги отговаря бързо: "Стоичков!" А Камата отвръща, че Краси е един от най-брилянтните, с които е бил съотборник. Затова никой не трябва да се обижда - тези двама великани на футбола ни водиха тима в най-големия успех на България и са двамата най-славни играчи.

Бала е по-различен от останалите ни звезди. Стана световна величина, без да е минал през грандовете ЦСКА и "Левски". Всъщност изкара една подготовка с "червените" във Франция. В далечната 1990-а отиде от "Етър" на "Армията" с огромен хъс, а връщайки се, каза - не искам повече в ЦСКА. От какво се е разочаровал? Не очаквайте от Красимир Балъков да каже нещо обидно към някого. Не е било в стила му, няма и да бъде.

Като че ли още тогава Балъков предупредели съдбата си. И показа, без да играе в голям гранд, че може да е от най-добрите. На стената на славата на стадион "Жозе Алваладе" неговото име е на най-видно място. В "Спортинг" винаги ще помнят какъв диамант имаха. Е, нямаха силата на "Порто" и "Бенфика", затова и единственият трофей на Краси е националната купа. Но и до днес "лъвовете" го смятат за един от най-големите си лъвове. Не само защото по прическа приличаше на царя на животните.

Година след американското лято Балъков намери втората си родина - Германия. Ако някой се съмнява какво означава българинът за "Щутгарт", да попита феновете. Избраха го "само" за... №1 в историята на клуба. Предаността му към "Щутгарт" бе пословична, а краят на кариерата - като от приказките. В последния си мач с гол срещу "Шалке" Бала класира отбора за първи път в Шампионската лига. Вече бе обявил, че спира с футбола. Отказа се да играе и в Шампионската лига, и на Евро 2004 с България, което без него реално националите щяха отново да гледат по телевизорите. Няколко дни след мача срещу "Шалке" целият свят ахна от бенефиса на стадион "Готлиб-Даймлер". Спонсорът на отбора "Мерцедес" извади целия арсенал от музея си, за да правят гостите на Бала почетна обиколка. И когато всички излязоха на терена, дикторът на арената започна да вика: "Къде е Бала? Къде е Бала?" Стадионът изригна, а в най-скъпия ретро "Мерцедес" с децата до себе си българинът направи обиколка за овации... А за магическия триъгълник с Фреди Бобич и Джоване Елбер ще се говори поне още 50 години.

Какво би станало, ако бяха осъществени трансферите в "Барселона" или "Байерн"? Само можем да гадаем. Със сигурност и в двата гранда Балъков щеше да остави диря, може би и още по-значима. Но... "така е поискала съдбата", казва магическият халф наскоро пред „Труд“.

Футболната кариера на Бала започна и завърши професионално. Той обича много тази дума, но ако има някой, на когото приляга наистина, то това е той. И ако на терена той бе част от световния отбор, то на треньорския мостик засега се разминава с желаното. Бала обаче не се е отказал. Напротив. Бърза бавно. Имаше критици за излишен лукс по време на престоя му в "Черноморец", но може ли някой да отрече истината. Български тим не беше провеждал процес с професионални стъпки от „А“ до „Я“ при отлични условия. За жалост заради вътрешни конфликти на собствениците проектът на Митко спря по средата на пътя. И Балъков, Фреди Бобич и останалите се оттеглиха. Независимо че за една есен "акулите" победиха и четирите софийски отбора - нещо немислимо дори в историята на клуба. А даже и при невъзможната мисия да спаси "Кайзеслаутерн" от изпадане, Балъков си остава единственият български треньор в Бундеслигата...

Да, часовникът тиктака и днес сменя цифрата. Бала става на 50 години, а в събота ще събере най-скъпите си гости на изискано парти. "Аз вече направих своя бенефис, сега се готвя за този на Ицо", каза за "Код спорт“ преди седмица магическият халф. А рано или късно пътят му изглежда предначертан - да стане треньор на "Щутгарт".

Шампион е с родния с "Етър"

Само веднъж, още в началото на кариерата си, Красимир Балъков е ликувал като шампион. И това е при единствената титла в историята на родния му "Етър". Бала игра само през есента за "виолетовите", след това бе продаден за 900 000 долара в "Спортинг" (Лисабон). И по покана на треньора Георги Василев той пристигна от Португалия, за да гледа последния мач от сезона на „Етър“ срещу "Левски" на националния стадион, когато получи и златния си медал.

В кариерата си Бала има още два трофея - купата на Португалия със "Спортинг" и на Германия с "Щутгарт". За трите си отбора той изигра 516 мача, в които вкара 132 гола.

Можеше всичко на терена

Каквото и да кажа за Краси, ще е малко. Голям футболист, голям приятел, голям професионалист. Аз може да вкарвах головете на Световното първенство, но той дирижираше играта. Удоволствие е да се играе с него. Дано обаче се подготви, че на 20 май мачът нямаше да е само приятелски. И поне един път трябва да ме изведе сам срещу вратаря, за да вкарам гол.

Христо Стоичков, бивш съотборник в националния отбор

Левачката му е като ракета

Красимир Балъков е един от най-добрите плеймейкъри в историята. Левачката му беше като ракета за тенис - изпращаше топката където си поиска. Никога няма да забравя един мач от последния ми сезон в "Ещорил". Играхме срещу "Спортинг", завършихме 2:2 и двамата вкарахме по 2 гола. На другия ден вестник "А Бола" написа на първа страница "Младенов - 2, Балъков - 2". Бях му треньор по-късно в националния отбор и тогава пак се убедих, че е професионалист до мозъка на костите си.

Стойчо Младенов, бивш национал и селекционер на националите

Поставям го на един пиедестал с Ицо

За мен Краси е на един пиедестал с Христо Стоичков. Цялото му развитие е минало пред очите ми. Не бе трудно да забележа, че при юношите на "Етър" играе един фантастичен халф. Не ми трябваше специално око и не се правя на велик, че съм го открил. На мое място всеки щеше да го стори. Балъков е велик българин, а най-голямото му признание е, че го избраха в идеалния отбор на световното в Щатите.

Георги Василев, треньор на Балъков в "Етър"

Наричахме го нашия баща

Заедно с Джоване Елбер го наричахме нашия баща. Балъков бе главата на нашето магическо трио. Той бе технически перфектен, погледът му не изпускаше нищо. Бала вкарваше феноменални свободни удари. Останахме приятели за цял живот и нищо няма да ни раздели. Бала е един от великаните на футбола.

Фреди Бобич, бивш германски национал и съотборник в "Щутгарт"