С тези пари ще бъдат осигурени нужната трудова заетост и регулярни доходи за участващите във всевъзможните инициативи за уличен натиск от типа на “Правосъдие за всеки” и “Протестна мрежа”, които “безплатно” и “доброволчески” зоват за реформа на съдебната власт.

„Изготвен анализ”, “Извършена експертна оценка”, “Проведено обсъждане”, “Проведено обществено обсъждане”, “Проведена дискусия” - запомнете тези словосъчетания. Запомнете ги, защото те струват пари. Много пари. Има-няма 10 000 000 лева, а дори и повече. Толкова ще струва исканата от цялото българско общество “съдебна реформа”.

Дали е така?

Дали хилядите български граждани, които са станали жертви на престъпление и чакат възмездие или тези, чиито дела се точат с десетилетия из коридорите на съдебните палати, дали наистина 93-94% от българите, които не вярват в справедливостта на Темида, очакват точно това от превърналата се в клише съдебна реформа?!

Разбира се, че не и няма как да искат поредните милиони да потънат в нечии дълбоки джобове. Но ще получат точно това - завещанието, което един провален бивш министър на правосъдието и политическият му ментор - лидер на нискорейтингова партия - оставиха, след като година и половина паразитираха във властта и която упорито не желаят да напуснат, макар да представят себе си като опозиция и алтернатива.

Сумата от 10 млн. лв. представлява средствата, които по новата европейска програма “Добро управление” трябва да се разходват за изпълнение на заложеното в Пътна карта на Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа - 2020 г.. Пътната карта и стратегията бяха изготвени от бившия правосъден министър Христо Иванов още в периода, в който той заемаше поста в служебното правителство през 2014 г.

Когато подведе кабинета “Борисов 2”, а дори и Народното събрание, да приемат актуализираната стратегия, Иванов твърдеше, че тя е искана от гражданите, чуждестранните инвеститорите и посолствата. Оказва се, че зад цялата гюрултия около “реформата” имало и откровено меркантилни интереси.

Освен подлите амбиции на политическия лилипут Радан Кънев за смяна на главния прокурор и задкулисните сценарии за постепенно овладяване на съдебната власт от протежета на олигарсите Иво Прокопиев, Огнян Донев и сие през цялото време лакърдиите на Христо Иванов са имали за цел да осигурят и солидна издръжка за цялата върволица от всевъзможни фондации и сдружения чак до 2020 г.

С думи прости - трудова заетост за приятелския кръг от професионални протестъри.

Макар да минаха повече от три месеца, откакто провалилият се като министър Христо Иванов напусна правосъдното ведомство, подводните камъни, заложени от него и от екипа му, продължават да саботират работата на Екатерина Захариева. Самата тя се оказа изненадана от факта, че на сайта на МП от седмица стои проект за Пътна карта, която урежда разходването на 10 млн. лв. от ОПДУ.

Освен европейски пари ежегодно е заложено финансиране и от държавния бюджет.

Колко точно ще трябва да превежда Министерството на финансите, не е ясно,

но парите ще отиват именно за анализи, дискусии, експертизи, проучвания, обсъждания и така до 2020 г. За да бъде завоалирано всичко, в документа е предвидено с част от средствата да се въвежда и електронното правосъдие, макар парите по това перо да са незначителни на фона на пилеенето им за анализи, стратегии и дискусии.

Със сигурност на правосъдия министър Екатерина Захариева й е доста трудно да успее да рестартира дейността на полуразрушеното от екипа на предшественика й министерство, но тежката отговорност ще се стовари върху нея, ако обществото поиска сметка за това, че 100 000 лв. ще трябва да се дадат за “изготвяне на независим анализ относно факторите на влияние при формиране на Висшия съдебен съвет”, други 250 000 лв. за “проучване на независимостта на съдебната власт”, още четвърт милион лева за “извършване допитване до магистратите относно приложението на Правилата за измерване на натовареността на съдиите, прокурорите и следователите”, още 250 000 лв. този път за “анализ на натовареността на специализираните съдилища” и десетки още безсмислени дейности, които трябва да оправдаят “усвояването” на заложените 9 650 000 лв. и неизвестна още допълнителна сума от държавния бюджет.

Самата “Пътна карта към Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа” е така разписана, че цялата аналитична дейност, която не представлява нищо повече от “наливане от пусто в празно”, трябва да се извършва от външни консултанти с дългогодишна експертиза в областта.

Това обстоятелство разкрива как проповядващият мантрите за съдебна реформа бивш активист на неправителствени организации Христо Иванов е успял да пробута през периода на министерстването си стратегия, която да осигури милиони за мрежата от НПО-та, в която самият той обяви, че се завръща. На това в Европа му казват “конфликт на интереси”. Така достигаме и до логичния отговор на въпроса - защо толкова упорито Христо Иванов криеше авторите на стратегията за съдебна реформа, писачите на предложенията за промяна на конституцията и на отхвърления проектозакон за промяна на съдебния закон.

Никак няма да е преувеличено, ако допуснем, че авторите са същите, които сега ще разпределят, а по-късно и “усвояват” финансовата част на Актуализираната стратегия за съдебна реформа.

Ето и как става самото разпределение на порциите.

Съветът за съдебна реформа, който Екатерина Захариева създаде с встъпването си в длъжност, взема решението за одобрение на въпросната схема за разпределение на европейски и бюджетни средства. И без да е все още налично Бюрото за борба с корупцията и конфликта на интереси от състава на Съвета на съдебна реформа, става ясен тежкият конфликт на интереси.

Наред с представители на различни държавни органи на изпълнителната и на съдебната власт в Съвета за съдебна реформа са включени и представители на грантово зависимия Съюз на съдиите в България, както и на Българския институт за правни инициативи, създаден и ръководен дълги години от Христо Иванов, сдружение “Център за неправителствени организации в Разград”.

Преглед на дейността на трите организации

през последните пет години показва, че те са взаимно свързани с група от още около десет сдружения и фондации. Освен общите им позиции по често изкуствено създадени от самите тях казуси въпросните неправителствени организации претендират за наличие на експертен капацитет. Този опит им гарантира лидерство при последващото изготвяне на анализите, проучванията и всевъзможните други дискусионни формати, с които да се оправдае прибирането на десетте милиона лева от Пътната карта.

Легалната схема за финансиране е изключително важна

за дузината НПО-та от приятелския кръг на бившия министър. С тези пари ще бъде осигурена нужната трудова заетост и регулярни доходи за участващите във всевъзможните инициативи за уличен натиск от типа на “Правосъдие за всеки” и “Протестна мрежа”, които “безплатно” и “доброволчески” зоват за реформа на съдебната власт.

Разбира се, след разкритието на схемата може да очакваме Атанас Атанасов, Биляна Гяурова и Георги Милков съответно от ССБ, БИПИ и “Разград” да си направят отвод от Съвета за съдебна реформа и да не участват в разпределението на парите. Но дори и да го направят, то дузината генномодифицирани неправителствени организации, излизащи с общи декларации, открити писма и призиви, които са се надявали да се “абонират” за парите от Пътната карта на правосъдното министерство, занапред винаги ще бъдат под подозрение за тежък конфликт на интереси.

Проблемът за кукловодите на НПО-та е повече от сериозен и по още една причина. За да избегнат подозрението за конфликт на интереси, винаги могат да пристъпят към създаването на нови фондации и сдружения. Тогава обаче ще загубят легитимността и правото да претендират, че организациите им имат нужния капацитет, опит и експертиза, за да участват във всевъзможните дейности, с които се планира “усвояването” на парите от Пътната карта на МП.

Схемата от зависимости, които бяха натворени през периода 2014-2015 г. в Министерството на правосъдието и части от съдебната власт, поставят под съмнение дори и най-чистите намерения на екипа на министър Захариева да постигне напредък в съдебната реформа. За да се избегне това съмнение около разходването на солиден размер европейско финансиране и пари на българските данъкоплатци, то

най-разумното в създалата се ситуация е правосъдният министър да отложи разглеждането

на Пътната карта на Актуализираната стратегия за съдебна реформа. Така Захариева би отговорила и на препоръката на премиера Бойко Борисов към министрите си да следят изкъсо разходването на публични средства и при най-малкото подозрение за нередности да рестартират проектите.

Истинската съдебна реформа ще се случи и без спешното приемане на Пътната карта, която в този й вид представлява поредната схема за задкулисно финансиране на групата протестърски неправителствени организации. Обществото няма нужда от съдебната реформа на Христо и Радан, която се оказва, че е просто схема за милиони за финансиране на приятелски НПО-та и издръжка на протестъри.

*За свой дом, за свой интерес (от лат.)