Премиерът Борисов: Създаваме ново звено – независим прокурор, който разследва и не докладва на главния прокурор

Стабилно е състоянието на пострадалите при авария в цех за биогаз в ямболското село Симеоново

Заледени пътища и катастрофи затрудняват трафика

Дара Екимова снима гаджето си в коледна песен

Тръмп призова Световната банка да преустанови отпускането на кредити на Китай

Верижна катастрофа на „Цариградско шосе“

Какво заплашили служителите на “Топлофикация” в случай на неповишаване на заплатите им?

Американските власти задържаха шестима граждани на Саудитска Арабия за стрелбата във Флорида

Вижте какво ще е времето днес

2/3 от поискалите обезщетение от „Томас Кук“ ще го получат до неделя

Засилени мерки за сигурност преди 8 декември

Прощална премия от Боби Михайлов

Осем извода за икономическата политика България получи по-висок кредитен рейтинг

Мачовете и спортът по телевизията днес, събота, 7 декември 2019

Дневен хороскоп на Алена за събота, 07.12.2019

Жълтопаважните еколози срещу ловците

Те никога не са носили тонове зърно на гръб зиме, за да оцелеят премръзналите яребици, зайци и сърни

Снимки на Христо Стоичков с трофеи от Африка подпалиха буря на възмущение сред част от обявилите се за най-природозащитниците в България. Наострена госпожа дори нарече сафарито на Модерния ляв и лова като цяло „Върхова селяния, адски тъпо и гадно!” Речникът на екоактивистката – по-подходящ за кръчмарска свада, заслужава отговор в стила на известния с безпощадната си левачка и поразяваща уста футболист.

Но това е проблем, който може да уредят помежду си – Стоичков не се нуждае от журналистическа защита. Измислените еколози, които обявяват лова за престъпление, а ловците за убийци и садисти обаче хвърлят кал върху 120 000 българи и милиони хора по целия свят, посветили живота си на едно от най-древните и велики човешки занятия – лова и общуването с природата.

Израслите на яслите на еврофондовете пишман еколози и природолюбителите, заети с хранене на кучета край контейнерите обаче едва ли са наясно със същността на лова у нас и в чужбина и с реалната защита на природата, която не започва от тях. Още в първите закони, приети след Освобождението, депутатите – революционери, книжовници и ловци, са записали, че дивечът е природно богатство и държавна собственост, до която имат достъп всички. И че за опазването и увеличаването му трябва да се полагат постоянни грижи. Този демократичен принцип стои до днес в основата на българското ловно дело. През март 1897 г. пък българските депутати гласуват Закон за лова, строго съобразен със създадените вече международни орнитологически стандарти, който поставя под закрила всички полезни животни и птици в държавата. По мнението на учени и експерти това е и първият закон за защита на природата у нас.

Колкото да ловния туризъм у нас и в чужбина, там правилата са още по-строги, плащаните суми от ловците – големи, а част от средствата отиват за развъждане и опазване на ценните дивечови популации. Стреля се само с разрешение и под наблюдението на водач. Не ловците, а бракониерите застрашават дивите птици и животни, но досега не е известно набедените ни природозащитници да са скочили срещу бракониерите.

Гласовитите ни екоактивисти не са подкрепили досега и опитите на ловците у нас да опазят унищожаваните от огромните агрофирми местообитания на дивеча, да спрат тровенето на дивите птици и животни със силно токсични препарати. Но броят настървено лалугери и косми от лисици заедно с отпуснатите им за това милиони левове.

Жълтопаважните еколози едва ли знаят, че извън сезона за лов ловците градят хранилки из усоите, където те не са стъпвали. Те никога не са носили тонове зърно на гръб зиме, за да оцелеят премръзналите яребици, зайци и сърни. Но ловците го правят- без да се снимат и да бият тъпани. И ако отстрелват по няколко фазана, яребици или диви прасета на сезон, ловците пускат и пазят в природата много повече. И ги плащат със собствени пари, а не с грантове от Европа или Америка. По груби изчисления всяка година българските ловци плащат от джоба си над 2 млн. лева, с които купуват и пускат в природата стотици хиляди птици и животни. И ако след часове на преследване и дебнене, и ако имат слука, се снимат с отстреляния дивеч, то това е израз на уважение и почит към животното. Много по-достойно и заслужено, отколкото сертификат за усвоени средства за събиране екскрементте на циганско петле, например.

„Убийци, престъпници и върховни селяни” не са били нито Елин Пелин, нито Йордан Радичков или Дончо Цончев. Нито пък Тургенев или Хемингуей. Все запалени ловци, големи хора и велики писатели. За тях ловът никога не е бил престъпление, а общуване с природата, от която човек черпи вдъхновение, сила и мъдрост.

И сред ловците има хора, запалени повече по добива на месо, отколкото от досега с природата и нейните обитатели. Но те са отбягвани с презрение от истинските ловци, така както искрените природолюбители стоят далеч от врявата на далавераджиите, превърнали екологията в средство за печалба и обществен диктат. Истинските природолюбители и истинските ловци са съюзници, а не врагове. Другото е лицемерие.

Духът на предисторическия човек

„Ловът е приятно удоволствие и понеже надеждите за успех всякога се виждат близки, човек от началото до края, когато може вече да каже „нищо не ударих, но разходката беше чудесна”, се намира в едно особено състояние – опиянен и героичен…. Духът на предисторическия човек се вселява в тебе и упоява кръвта с мистична сила…“

Елин Пелин

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.