ДАЕШ действат като разузнавателна служба, а не като фанатици

Избраха идеалния момент. Докато Европа изпускаше въздишка на облекчение заради залавянето на един от парижките терористи, след месеци на преследване бомбаджиите взривиха експлозивите си. Сигналът, изпратен от задържането, беше, че ДАЕШ е победима. Но нападенията от Брюксел ни показват, че случаят съвсем не е такъв. Когато си мислите, че сте ни победили, ще ви ударим направо в сърцето.

Следователи и разузнавателни агенции са единодушни, че подготовката на нападенията в Брюксел е започнала много отдавна. Белгийските бомби провъзгласиха новия подход на ДАЕШ в Европа - такъв, който не се съобразява с тези, които се опитват да предотвратят терористични нападения, защото заплахата вече не се ограничава до индивиди, известни на полицията или вече обявени за издирване, а започва да идва от тези в сенките, втория или третия ешелон. Дори джихадистите, които все още не са установени от службите, вече са способни да ударят.

Този подход отразява и стратегията, използвана от ДАЕШ, на основните си бойни полети в Сирия и Ирак. За известно време там неизвестни агресори, тренирани тайно, инфилтрираха набелязани кръгове и създаваха устойчиви спящи терористични клетки. Или се набират специално мъже от околните на мишената региони, подготвени да чакат и нападнат в точния момент.

Говорим за оперативен модел, използван многократно от терористите срещу значими и добре охранявани опоненти - по този начин Абу Халид ал Сури, сирийският емисар на лидера на „Ал Кайда” Айман ал Зауахири, беше предаден от един от най-приближените му и убит в ранната 2014 г. от ДАЕШ, въпреки всички предприети охранителни мерки в свръхсекретното му убежище.

Бунтовнически командир, дезертирал от ДАЕШ, след превземането на Рака беше отвлечен от собствения си шофьор в Турция, който работеше по заповеди на ислямистите. Основателят на тайната мрежа от активисти „Рака загива мълчаливо” беше убит в апартамента си в турския град Шанлъурфа от агент на ДАЕШ, инфилтрирал преди месеци противниците като техен симпатизант.

Хората зад тези терористични кампании изглеждат учудващо далновидни, търпеливи организатори, а не припрени играчи - и това се отнася едновременно както за Европа, така и за Сирия. Това е новото, дълго подценявано лице на ДАЕШ.

Усилията, които полагат ислямистите, за да изградят спящите клетки, се илюстрират най-добре от един малко познат случай, в който отново ДАЕШ се опита да инфилтрира опозиционни сили.

Джамил Махмуд, млад кюрд от Африн, който боядисва мебели в Бейрут, е избран да проникне в редиците на Силите за защита на народа в северната сирийска област, откъдето е родом. След като вербовчиците му били достатъчно убедени, че ще работи за техните интереси, Махмуд е прекаран през пристанището Триполи в Турция, без дори да му се налага да показва паспорта си.

От морския бряг той е откаран на четири часа в дълбочина в страната, разказва същият пред „Шпигел”: „Докато достигнахме голяма изолирана ферма. Там имаше 25 души - араби и турци. Тренираха ни да използваме автомати „Калашников” и пистолети „Глок”.”

Мъжете никога не напускали лагера си. Но районът около Газиантеп присъства често в разговорите. След два месеца Махмуд получава задачата да проникне в редиците на Силите за защита на народа (фракция, близка до Кюрдската работническа партия, ПКК) и да очаква допълнителни заповеди. „Казаха ми просто, че винаги ще са наблизо и ще се свържат, когато дойде времето за действие.” Махмуд е откаран до границата, откъдето отпътува за Африн и се присъединява към милицията, както му е заповядано. Няколко месеца по-късно сам се предава на кюрдските власти - преди да е получил каквато и да е заповед.

Поведението на ДАЕШ прилича много повече на тайна разузнавателна служба, отколкото на развълнувани фанатици. „Ал Кайда” извършваше атентатите си като смисъл на съществуването си и като резултат нямаше последователни нападения в Ню Йорк и Вашингтон през 2001 г., в Казабланка, Мадрид, Аман или където и да е. „Ал Кайда” действа, но не реагира. ДАЕШ изглежда способна именно на това.

Разкази на дезертьори предполагат, че терористичната организация е започнала да изгражда спящи клетки в множество европейски страни от доста отдавна, особено в Турция. Според бивши войници на ДАЕШ те се състоят от мъже, които не се издирват от никого. Това позволява на ислямистите да отбягват уязвимостта, от която страдат мнозина техни събратя, базирани в Европа, най-вече защото са известни като терористи. Биографиите на множеството тях са доста сходни: ранният период на радикализиране е последван от време за подготовка, точно преди нападението. На този етап обаче голяма част от тях вече са известни на властите като опасни лица и често пъти са поставени под наблюдение. Това включва и белгийците, които през януари 2015 г. подготвяха нападение срещу полицейски участъци, веднага след убийствата в „Шарли Ебдо”. Подслушват се апартаменти, телефони и автомобили - властите имат през цялото време ясна представа какво се подготвя.

Досега атентати можеха да бъдат многократно предотвратявани, защото агресорите са оставили след себе си следи. Веднага след нападенията в Лондон от юли 2005 г. британски следовател предупреди, че разследването обръща твърде малко внимание на терористи, които оперират под радара на службите за сигурност. Навремето повече внимание се съсредоточаваше върху „домашните терористи”, млади мъже, радикализирали се самостоятелно, без дори да са имали контакт с „Ал Кайда” или известни проповедници на омразата. В тази категория попадат всички от четиримата нападатели, които се взривиха в Лондон.

Оттогава тероризмът е много по-професионално поприще. Главните мозъци на ДАЕШ вече изграждат спящите клетки от много ранен етап, за да могат да нападнат, без да издават белези на подготовка във всеки момент. Че така постъпват в Сирия, е добре документирано. А че така действат и в Европа, е много вероятно.