Не пуснаха Мая Манолова на заседанието на Тристранката

PЗИ: Морето край Обзор е чисто

Българският патриарх Неофит се надява автокефалността на Македонската църква да бъде призната

10-километрова опашка от камиони се е образувала на ГКПП „Дунав мост”

Затвор за злодей, нападнал непълнолетна и блудствал с нея

Хванаха 27-годишен русенец с 2,53 промила зад волана

Предстои 61-то традиционно преплуване на река Дунав край Свищов

Горяха две ниви с пшеница във варненско село

Еколози не откриха тежки метали в оцветен в зелено язовир

Румен Порожанов: МЗХГ ще наеме компания да изчисти и дезинфекцира стопанствата на животновъдите от Странджа

Д-р Дамян Илиев: Няма съмнения дали има чума, или не, затова сме предприели съответните мерки

Цветан Цветанов: Ако не се предприемат действия за евтаназия, това би застрашило поминъка на хората

Валентин Радев: Мерките на БАБХ, МЗХГ и МВР срещу чумата по животните са адекватни

Над 5 тона нелегален алкохол са хванати по Черноморието за един ден

Корнелия Нинова: Искаме оставката на Румен Порожанов, да не си измиват ръцете с директора на БАБХ

Музеят в Търново иска от държавата 200 000 лв. за разкопки

Около 25 000 лв са необходими, за да стартират археологически проучвания на Римския обелиск край павликенското село Лесичери. Снимка: Веселина Ангелова

Ръководството на Регионалния исторически музей /РИМ/ във Велико Търново настоява Министерството на културата да отпусне 200 000 лв за разкопки това лято. Парите са нужни за трите праисторически обекта в землищата на селата Хотница,Петко Каравелово и Джулюница. Два са обектите и в древноримския град Никополис ад Иструм, за които са нужни 37 000 лв. 15 000 лв. се надява да получи и археологът проф. Хитко Вачев, за да продължи проучванията си на древен манастир в местността Френкхисар под крепостта Царевец във Велико Търново.

Всички обекти си заслужават усилията, категорични са археолозите. Особено интересни за науката са резултатите в Хотница и Петко Каравелово. В селищната могила край Хотница археологът Александър Чохаджиев обучава и студенти първокурсници по археология и заедно с тях разкрива оцелели дървени конструкции, които са на повече от 7000 г. В Петко Каравелово проучва големи двуетажни жилища, които са необичайни за праисторията, но пък показват, че първобитните хора не са живели само в прости в колиби.

В Римския град Никополис ад Иструм доц. Павлина Владкова и Иван Църов също работят със студенти, които ходят там на задължителната си лятна практика. Те обикновено копаят през юли и август. През последните години доц.Павлина Владкова изследва обществена сграда, която е разположена северно от форума на града и която на шега нарече „античния НАП“. Иван Църов продължава задълбочените си проучвания върху водоснабдяването на римския град и копае около водоразпределителната кула, западно от западната крепостна стена на Никополис. По традиция Павлина Владкова всяко лято води свой екип и на разкопките в древноримския град Нове в Свищов, където работи с двама полски колеги.

Разкопките си иска да поднови и проф. Хитко Вачев, за когото това ще е трети археологически сезон в новия манастир във Велико Търново. Според предварителните прогнози на професора този манастир е посветен на Богородица и той продължава да търси доказателства за това.

Проучвания предстоят и в Античния керамичен център край Павликени. Римският обелиск край павликенското село Лесичери може да е най-новият археологически обект тази година в региона. Средствата за разкопки се опитва да осигури новата асоциация „Стари столици“ чрез разработен проект. Идеята на асоциацията е проектът да бъде подарен на търновската община, а разкопките да направят археолози от Историческия музей.

Нужни са около 25 000 лв., за да стартират разкопки около обелиска. Иван Църов е проучвал обекта в края на 80-те годинина миналия век в продължение на три лета. Обелискът е висок близо 14 метра и е най-високият запазен паметник в България. Представлява стълб от 15 масивни каменни блока, поставени един върху друг. Били са предварително обработени и изгладени много прецизно. Стълбът е разположен на около 300 метра от пътя Мусина – Лесичери и се забелязва отдалече, но до него трудно се достига вече, признава г-н Църов. И допълва, че някога до запазения висок обелиск е имало още един, който е съборен в края на 30-те години на миналия век при строежа на трасето между селата в региона. П.Р.Славейков прави първото описание на обелиска край Лесичери още през 1871 г. След това обектът е бил интересен и за братята Шкорпил. Според тях той е част от триумфална колонада, издигната в чест на победата на император Траян над даките, по което време е построен и Никополис ад Иструм. Когато работил там, Иван Църов намерил части от фронтона и плоча с релефна украса, статуи на лъв, силно пострадало изображение на конник, фрагменти от надпис. След като сглобил и разчел фрагментите, Иван Църов стигнал до извода, че сградата и двата стълба представляват мемориален комплекс на римския аристократ Квинт Юлий. После мавзолеят постепенно се е превърнал в светилище, а двата високи стълба са маркирали свещеното място.

По 25 000-30 000 лева искат историци за всеки от трите обекта, които се проичват на хълма Трапезица в болярския град. Това лято там се надяват да продължат проучванията си проф. Константин Тотев, който се занимава със Северната част на хълма, където изследва военни сгради. Доц.Мирко Робов също кандидатства за средства, за да работи в комплекса пред църква номер 3, която изследва като феодална резиденция. Деян Рабовянов ще копае в жилищния квартал покрай Южната крепостна стена.

По традиция на разкопки ходят и археолозите от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – проф. Борис Борисов, който миналото лято прави спешни разкопки в Раднево и попадна на уникален жертвен олтар от 4 в. пр. хр., доц. Стефан Чохаджиев, който се занимава с праисторически обект в Шуменско и проф. Казимир Попконстантинов. Той работи на три терена край морето.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.