Легендарният режисьор, сценарист, карикатурист, актьор и превъзходен арт хулиган Тери Гилиъм оправда всички слухове за величавия си характер и острото си чувство за хумор по време на своето гостуване в българската столица в рамките на „София филм фест“

На 75 години режисьорът на шедьоврите „Бразилия“, „12 маймуни“, „Страх и омраза в Лас Вегас“ и единствени американец от „Монти Пайтън“ е в отлична физическа форма, жестикулира като персонаж от своите сюрреалистични опуси, смее се шумно и дори прави малки каскади пред публиката по време на официалните си срещи със зрители в София. Гилиъм е внушителен мъж с ексцентричен дрескод и пленяващо въображението поведение. Той е един от онези хора, които само с присъствието си абсорбират цялото внимание върху себе си.

В София той беше за втори път. Дебютът му на българска земя е бил преди точно 30 години по повод тогавашната премиера на гениалната му антиутопия „Бразилия“. Той си спомни как тогавашната прожекция е била твърде официална и строга, с дублаж, който развалял целия филм, но нико не посмял да си тръгне. „Предполагам, че това прави централизираната власт с хората“, коментира Гилиъм. Великият визионер се върна назад, за да извади още малко софийски спомени, примесени с типичното му чувство за хумр: „Преди 30 години хората в София ми изглеждаха някак си по-сиви и бедни. Видях една витрина на магазин само с два модела обувки - такъв беше изборът. Сега витрините са със стотици модели. Явно сте по-щастливи. Лично аз не се чувствам комфортно с чак толкова голямо разнообразие за дребните неща. Не ми трябват повече от шест модела, от които да избирам. Останалото е объркващо и разсейва от важните неща. Но ако искате по-малко обувки и по-лесен избор, трябва да се откажете от демокрацията. Системата, в която резултатът е само два модела обувки е прецакана и е ясно защо е прецакана. Нашата система също е прецакана по някакъв начин, но е много по-трудно да се определи как точно се случва прецакването“, разказа мистър Гилиъм.

Тери се впусна в спомени за „Монти Пайтън“ - най-великата и влиятелна комедийна трупа на всички времена, отговорна за създаването на много гениални скечове и легендарни филми като „Животът на Браян“, „Смисилът на живота“, „Монти Пайтън и свещения граал“.

„След премиерата на „Животът на Брайън“ много религиозни хора се ядосаха и излязоха да протестират - католици, протестанти, евреи. Ние ги обединихме и това все пак е важон, нали. Целта ни разбира се, беше да се присмеем на хората, които не мислят и вярват на всякакви неща без да използват мозъка си“, разказа Гилиъм и внесе малко актуална политически некоректна нотка с думите: „Но поне бяхме умни – подиграхме се на евреите и християните, но не и на мюсюлманите. Това дори май не е смешно“. Дори в София хората в залата не приеха хумора му еднозначно и се чуха леко притеснени въздишки. После безкомпромисният Гилиъм постави тежката диагноза на съвременното западно общество: „Притеснен съм, че живеем в странно време - всички много искат да се чувстват обидени, желаят да са жертви, да са вечно възмутени. А това са пълни глупости.“ Преди месеци неговият колега от „Монти Пайтън“ Тери Джоунс също сподели по време на гостуването си в София този тревожен сантимент и каза, че според него в това време на политически коректна лудост филм като „Животът на Браян“ бе бил невъзможен.

Гилиъм прилича на древен поет-воин за свободата на словото и идеите. Той е като Дон Кихот, който се сражава със съвсем реалните мелници на цензурата и индустрията, мачкаща креативността. На 13 пъти той се е опитвал да направи своя мечтан „Дон Кихот“. Всеки път нещо става и проектът се проваля. Безборй ценители се надяват, че Гилиъм все пак ще направи своя филм. Но той вече е оставил достатъчно големи произведения. Мрачно-забавни филми събития, които обогатиха културния пейзаж на Западната цивилизация.

Човекът, който не иска да порасне

Една от големите теми на Тери Гилиъм е свободата на въображението. От „Бандити във времето“ до „Приключенията на Барон Мюнхаузен“ - той разказва в красиви картини за силата на детската фантазия. Гилиъм е на 75 години, но малкото палаво момче в него още е живо. Тери споделя, че един от проблемите на остаряването е повтаряемостта на хора, събития и ситуации. Той отказва да приеме съзряването и желае да се отучи от всичко, за да може да го преоткрие с възхитата на дете.