Вторият най-успешен отбор в Шампионската лига идва за в чест на Гунди

Корнелия Нинова: Не е вярно, че сме се съгласявали да се продължават мерките по евтаназия на животните

Парламентът прие проекта за модернизация на Военноморските сили

Какви здравни вноски дължат българите в чужбина

Спипаха обявен за национално издирване извършител на престъпление

Задържаха трима надзиратели от варненския затвор

Вулканът Килауеа на Хавайските острови продължава да изригва

Депутатът от БСП Валентин Ламбев: Жителите на Камен спят с по три катинара на вратите заради престъпността

Руснаци са заподозрени за нападението с „Новичок“ срещу Сергей Скрипал и дъщеря му

Павликени и Калъраш със съвместен проект за управление на извънредни ситуации

Двигател V8 и 435 коня за градски Aston Martin Дребосъкът Cygnet се превърна в свиреп "звяр"

Интернационална катастрофа затвори пътя Шумен-Силистра Молдовка удари украински ТИР, в тях се блъсна румънско "Рено"

Шефът на БАБХ: До два дни ще стане ясно дали чумата е тръгнала по околните села

МВнР на Гърция: Излявлението на Мария Захарова е пример за незачитане и липсата на разбиране за съвременния свят

Волен Сидеров: Населението не беше добре осведомено от властите за чумата по животните

Туризмът стана жертва на държавното двуличие

Секторът е приоритетен за хазната, но не и за МОН

Няма българин, който да не е чул, че туризмът е приоритетен отрасъл. Пише го във всяка партийна програма, както и във всеки национален план за развитие. И правилно, защото от зората на демокрацията този сектор остана единствената устойчива златна кокошка за хазната. Вали, гърми, въпреки купищата вътрешни и международни проблеми и автокритиката, че България предлага евтин и не много разнообразен продукт, туризмът осигурява 10% от брутния вътрешен продукт.

Нормално е и проблемите на този важен сектор да се решават приоритетно. А най-болният от тях от години е дефицитът на добре подготвени кадри. Той рефлектира върху качеството на предлаганите услуги, което, както всички знаем, не е на световно ниво. Пред прага на лято 2016 новината за солиден ръст на туристи от Германия, Русия, Полша, Франция е колкото повод за радост, толкова и за притеснение. Защото няма достатъчно обучени хора, които да обслужват както трябва лавината от зажаднели за слънце и море чужденци. Това показаха за пореден път тематичните трудови борси по Черноморието. На тях пред щандовете на работодателите се тълпяха предимно обучени набързо в бюрата по труда безработни. Не че нямаме университети, които готвят специалисти по туризъм. Поне 10 са. Но обучението набляга на теорията и на изхода се появяват хора с диплома, но без практически умения.

За да придобият такива, докато учат, трябва да си плащат от джоба, защото от няколко години субсидията за тях е орязана от 1000 на 693 лв. и е приравнена с тази на бъдещ счетоводител. А разходите им за практика по време на ученето са несъизмерими. Тази двулична държавна политика се увенча с нов връх, след като преди дни МОН не включи туризма в листата на приоритетните университетски специалности, а министър Меглена Кунева даже го даде за нарицателен пример. „Образователният пазар предлага специалности, които могат да бъдат търсени и държавните университети да ги развиват, но хората завършили тези специалности не могат да се реализират. За съжаление такъв пример е туризмът“, каза тя. Практиката обаче я оборва. Във варненския Колеж по туризъм към Икономическия университет, от години над 95% от завършилите веднага си намират работа по специалността, а повечето се трудят и докато учат. Проблемът е, че с добития опит и научени 2-3 езика бързо хващат куфарите за Германия, Испания, гръцките острови или някой луксозен пасажерски кораб, където им плащат в пъти повече.

Това обаче не е липса на реализация, а износ на квалифицирана работна сила, като заработеното пак се връща и харчи у нас. Така опонират задочно на Кунева браншовици от туризма. За масовото гурбетчийство вина имат и те, защото дълги години се опитваха да ловят с трици маймуни, търсейки полиглоти срещу жълти стотинки. Тази пролет обаче, заради благата вест за добри летни обороти, им се налага да наемат повече персонал. Липсата на предлагане ги вкара в яростната битка за всеки читав готвач, барман, сервитьор, администратор и камериерка. И съвсем пазарно хотелиери и ресторантьори вдигат заплатите, дават и социални бонуси. Как им помага държавата? С „авангардния“ план на МОН наесен броят на първокурсниците по туризъм да бъде намален за сметка на бъдещите инженери и IT-специалисти. И никой не иска да чуе рецептата на хората с опит в туризма. А тя е – 45% от времето за обучение трябва да е по чужди езици, 45% – за практика и само 10% – за теория. Остава и МОН да ги чуе.

Планиране не е мръсна дума

Обучението по туризъм у нас стартира през 60-те години на миналия век. За да осигури кадри за новопостроените морски комплекси, държавата създава полувисшите Институти по международен туризъм към Комитета по туризъм във Варна и Бургас. През 1965 г. в Икономическия университет във Варна се открива и първата вузовска специалност „Туризъм“. Работещи в сектора от онова време си спомнят, че подготовката на студенти до 1990 г. е ставала по стройна система, отчитаща колко и какви кадри са нужни. „После планиране стана мръсна дума и се роди хаосът, чиито плодове берем днес“, обясняват те.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.