Столичният кмет Йорданка Фандъкова: Загубите в системата са над 60% До 2025 г. са осигурени 800 млн. лв. за водния сектор в най-големия град

Отказахме офертата за изтребители Ф-18 Остават Ф-16, “Грипен” и “Еврофайтър”

Патриотите си тръгнаха от МС, без да обявят решение Очаква се утре сутрин Валери Симеонов да направи изявление

До 5000 лв. за далечни роднини

Меган Маркъл – бременна и сияйна на благотворително събитие

Вижте какво ще решава Министерски съвет утре, 21 ноември 2018

Груевски във фейсбук: Продължавам борбата за македонската кауза

Белият дом загуби битка със Си Ен Ен Върна акредитация на журналист

Лекарският съюз иска отпадането на вторичния профилактичен преглед Пациентите масово не се явяват на него и парите оставали неусвоени

Председателят на ВКС е нарушил установения ред на държавното управление

Замесиха „Берое“ в уреден мач

Над 460 км второ и третокласни пътища ще бъдат обновени с пари от ОПРР

Унгария даде убежище на Груевски

Иван Цветков стана скаут в „Лудогорец“

Спецсъдът остави в ареста Вълчо Арабаджиев

Двама пенсионери срещу системата „Панов, Иванов, Кънев“

40 дни след самоубийството на съдия Цветан Ценов родителите сочат отговорността за трагедията

Министър Захариева има правомощия, но има ли воля да изиска ВСС да се заеме със съдия Калоян Топалов

Няма нищо по-опасно, ако един модел, обявен като основната пречка пред постигането на върховенството на закона, бъде заменен с друг, още по-опасен, а на всичкото отгоре и самоопределящ се като прогресивен. Преди повече година именно в. „Труд“ бе първият, който разкри до какви вредни за държавата последици ще доведе замяната на модела КОЙ с модела СВОЙ. Към днешна дата не само се оказахме пророци, макар и в зоната на мрака, но вече на повърхността започнаха да излизат и първите последици, а реалните щети, които новият олигархично-мафиотски модел нанася на българите, тепърва ще се калкулират.

Представете си какво би се случило, ако само преди година и половина почернените родители на самоубил се съдия от Софийския районен съд, командирован в Софийския градски съд, бяха споделили пред Етичната комисия на Висшия съдебен съвет, че синът им е бил принуждаван от административния ръководител да постави името и подписа си под съдебен акт, който е в пълен разрез с установеното по делото и с вътрешното убеждение на магистрата.

Подобни действия биха били последвани не просто от няколко изявления, десетки министерски и посланически интервюта, всекидневни декларации и открити писма от всевъзможни грантови неправителствени организации, стотина анализи в медиите бухалки на олигархията, няколко поръчкови протеста на „Протестна мрежа“ и отклонението й „Правосъдие за всеки“, но и конкретни действия – сезирания на държавни и съдебни органи, искания за дисциплинарни производства, експертизи, все познати инструменти за шантаж.

Годината обаче не е 2014-а, нито началото на 2015 г., когато куклите на олигарсите водеха яростна кампания по детрониране на тогавашното ръководство на Софийския градски съд начело с Владимира Янева. Годината е 2016-а. Председател на съда е любимецът на същите тези олигарси – Калоян Топалов. В СГС цари спокойствие, атмосферата за работа е толкова прекрасна. Та, нали заради това беше цялата кампания, чийто старт беше даден от френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан, продължена от тогавашния правосъден министър Христо Иванов и т.н. СГС вече е „наш“, трябва да го пазим, това послание се чете от материалите на медиите бухалки на олигарсите.

Обаче. Изминаха повече от 40 дни, откакто съдия Цветан Ценов взе най-тежкото решение – да сложи край на живота си. За майка му Маша Стоянова и баща му Стефан Ценов основният мотив е свързан с работата на сина им в СГС, в който той е командирован в навечерието на 2016 г. Възрастните хора са оставени сами да търсят справедливост и да открият истината за смъртта на единственото си дете. Двама души срещу системата, двама пенсионери срещу олигархично-мафиотизирания модел, който оперира с шумни политически представители, лостове за въздействие в съдебната система, неограничени финансови ресурси, включващи достъп и до публични средства, информационни канали, следящи за осигуряването на манипулация на обществото.

Всичката тази мощ обаче е нищожна пред двама възрастни хора, които са имали нещастието да надживеят детето си. Точно защото няма какво да губят, родителите на самоубилия се съдия са най-смели и не се страхуват да твърдят, че за тях отговорен за смъртта на сина им е председателят на СГС Калоян Топалов.

Любимецът на медиите на Иво Прокопиев и Огнян Донев има подкрепата на олигархията, но това не е достатъчно, за да сломи силата на майката и бащата на покойния Цветан Ценов. Топалов не смее да се срещне очи в очи с Маша и Стефан, но праща чиновници от СГС, които да „шпионират“ изслушването на двамата пред Етичната комисия на Висшия съдебен съвет. Нещо повече, в имиджови интервюта, гарнирани с художествени фотографии на Калоян Топалов, председателят на ключовия съд си позволява грозно да обижда и да отправя уронващи достойнството им нападки по адрес на почернените родители.

Изявления, показателни за това как съдия Топалов, който преди близо година бе избран за председател на СГС единствено заради протекцията си на страхуващия се от сянката на миналото си съдия №1 Лозан Панов, няма дори необходимите етични и морални качества, изискващи се за заемания отговорен пост. Калоян Топалов никога не би имал смелостта да поеме най-тежката отговорност – моралната – и сам да подаде оставка.

От една страна, има прекалено много какво да губи. А от друга, това няма да му позволят да направи и онези, които го поставиха за шеф на ключовия съд, за да брани властовите и икономическите им интереси. Именно желанието му да обслужи скорострелно специфични поръчения е станало причина непосредствено след командироването на съдия Цветан Ценов от СРС в СГС върху него да започне да се упражнява натиск от страна на ръководителя. Точно това говорят и показанията на родителите на покойния магистрат. Свидетелства, които олигархията всячески се опитва да заглуши.

Въпреки яростната кампания по запазването на Калоян Топалов като председател на СГС разкриването на причините, довели до самоубийството на съдия Цветан Ценов, вече се превърна в най-големия тест не дали на България й е нужна съдебна реформа, а дали изобщо имаме нужда от съдебна власт.

Неясно защо, едва за 18 април Етичната комисия на Висшия съдебен съвет е насрочила изслушването на Калоян Топалов и заместничката му Радостина Данаилова в качеството й на председател на Търговското отделение на СГС, към което е бил покойният съдия. Едва тогава комисията ще изслуша и съдията, който е работил в един кабинет с Цветан Ценов. Противно на всякаква логика е Етичната комисия на ВСС да дава толкова продължителен срок на ръководството на СГС да изготви защитната си пледоария. Съвсем отделен е въпросът защо Топалов не бе отстранен от поста председател до изясняване на случая и приключване на прокурорското разследване. Нима за някого ще е изненада, ако идентичен натиск, като този, оказван върху Цветан Ценов, сега се оказва върху други съдии или служители на СГС, които да прикрият истината.

Вече спокойни, че са със заплати колкото на главния прокурор, добре би било, ако се намерят поне петима членове на ВСС, които да покажат, че са ги заслужили и имат смелостта да предприемат реални действия, с които да възстановят доверието в съдебната власт. Петима са нужни, за да се поиска дисциплинарна проверка срещу председателя на СГС, която да е независима от досега установеното от Етичната комисия на съвета. Поводи има предостатъчно – както показанията на родителите на самоубилия се съдия, така и конкретно изявление на съдия Топалов пред изданието a-specto от 16 март 2016 г., в което казва: “…целият вход е имал проблеми със семейството, често са възниквали противоречия, скандали… Майката също е посещавала лекари психиатри. Самият Ценов е заявил пред колеги, че се чувства потиснат от обстановката в дома си, в който е живеел с майка си и с баща си.“

Крайно време е правосъдният министър да спре да ни убеждава колко е удовлетворена от „успешната“ съдебна реформа или с кого си е направила селфи, а да демонстрира явна ангажираност към истинските причини за липсата на доверие в съдебната власт. Екатерина Захариева има нужните правомощия също да изиска ВСС да образува дисциплинарно производство за поведението на Калоян Топалов. Ако не намира повод в обидните реплики, които председателят на СГС си позволява да отправя към близките на покойник, поне като министър на правосъдието, който многократно е декларирал, че съдебната реформа е важна за инвеститорите, редно е Захариева да се заинтересува дали Калоян Топалов не е имал роля при взимането на решение от съдия Жаклин Комитова, също от Търговското отделение на СГС. Ще припомним случая, в който съдия Комитова въпреки наложените от Националната агенция за приходите два запора е разпоредила на длъжностното лице от Агенцията по вписванията да впише прехвърлянето на дружествени дялове, с което бензиностанциите на „Петрол“ се сдобиха с нов собственик – офшорно дружество. И дали това не е показателен пример, че „гнилите ябълки“ в съдебната система продължават да ферментират, при това в ущърб на държавния интерес.

Или трябва да очакваме, че ВСС и министърът на правосъдието ще се сетят за нередностите, които се вършат в Софийския градски съд, едва когато майката и бащата на Цветан Ценов се срещнат с премиера. Защото именно Бойко Борисов беше този, който много точно определи СГС като една от главите на ламтящата за власт ламя партия лилипут ДСБ. Работа на ВСС и на министъра на правосъдието е да покажат, че властите у нас имат свободата да работят, а реформите не са само за наивници и за да се осигурят едни 10 000 000 лева за анализи от НПО-та на провалилия се бивш правосъден министър Христо Иванов.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.