Приеха в болница журналиста Димитри Иванов

Министър Аврамова: 60 млн. лв. са необходими за ремонт на АМ „Тракия“ в участъка Чирпан – Стара Загора

Гръцките фермери отново по пътищата, в понеделник започват мобилизации

Президентът прати бюджета в Конституционния съд Според Радев непостъпването на средства от концесията на летище София във Сребърния фонд е неприемливо

Жертвите на атентата в Страсбург вече са четири

Швеция подобри офертата си, предлага ни 10 изтребителя „Грипен“ на цената на 8

Мария Габриел: Телефонните обаждания и сърфирането в интернет са се увеличили след премахването на таксите за роуминг

Гръцката полиция задържа наркостока за над 100 млн. евро

Началникът на КАТ в Казанлък се е самоубил

Самолет C-27J „Spartan“ транспортира медицински екип за донорска ситуация

Министър Маринов: Длъжници сме на децата като институции и като родители

Прекъсвания на тока сринаха системата на КАТ Проблемът е отстранен

От Болница „Лозенец“ благодариха на премиера за решението му да запази статута на лечебното заведение Ще продължат да подкрепят идеята за изграждането на нова Национална детска многопрофилна болница

Президентът Радев изпрати съболезнователно писмо до Ердоган по повод влаковата катастрофа в Турция

Радев заминава на двудневно посещение в Йордания И съпругата му ще бъде с него

Адвокати в Космоса: Борба за регулиране на откритото пространство

Архив на екипажа на МКС: Космическото право отдавна не е само хипотеза, а реалност.

Ако е извършено престъпление в модула, изграден от Япония, то ще бъде преследвано от японското правосъдие, ако е извършено в модула на САЩ – от американското

Миналия понеделник в седалището на ООН във Виена, без да е широкоизвестно, една малко известна подкомисия започна поредното си заседание. Но не се подвеждайте по предварителната уговорка: Членовете на тази подкомисията ще прекарат следващите две седмици в дебати, съществени за бъдещето на човечеството на планетата Земя – че и отвъд нея.

Правната подкомисия към Службата на ООН по космически въпроси (СООНКВ), която се среща за 54-ти път от създаването си, е основният международен форум, отговорен за изработването на насоките за човешка дейност в откритото пространство. Експертната група работи по правни въпроси, повдигани от компаниите, нациите и международните организации, които разрастват присъствието си отвъд границите на планетата. Някои от тези въпроси са едновременно остри и задълбочени в дневния ред на тази среща – „въпроси, засягащи дефинирането и делимитирането на откритото пространство”.

Комисията отива дръзко там, където малцина юристи са били – но накъдето все повече от тях се насочват на фона на растящото демократизиране и комерсиализиране на космическата индустрия. Понеделнишкият симпозиум върху „управлението на космическия трафик” – първата важна точка от дневния ред на тази конвенция на подкомисията, бе последвана от откриващи коментари на експерти, сред които представители на Пекинския технологичен институт, базираната в Холандия Международна асоциация по космическа безопасност, Съюза за международни комуникации на ООН, американския университет по въздухоплаване „Ембри-Ридъл”.

Подкомисията, която представлява 76 държави членки на СООНКВ и е председателствана от директора на Европейската космическа агенция (ЕКА) Кай-Уве Щрогъл от Германия, редовно кани водещи експерти в своите области да правят доклади или да присъстват като наблюдатели.

Космическите програми по света имат дълга история на продуктивно сътрудничество. Но фундаментални въпроси относно неизяснените детайли около човешкото изследване на Космоса като регулирането на минното дело и почистването на космически боклук все още почиват на нестабилна правна почва, докато практикуващите новото космическо право бродят през неначертани земи, изпълнени с липса на познание и нови територии. Трябва ли мисиите до астероиди да са от полза на науката и общото благо или от полза на минните компании, или на някаква подобна комбинация? Подобни въпроси за няколко десетилетия преминаха от обикновени упражнения в реална юридическа работа.

Международната общност прави първите си стъпки в поставянето на Космоса под правна юрисдикция през 60-те и 70-те, започвайки с двустранни преговори между САЩ и СССР през 1958 г. – малко след изстрелването на сателита „Спутник”. Водени основно чрез писмена кореспонденция между американския президент Дуайт Айзенхауер и тогавашния съветски премиер Никита Хрушчов, тези ранни разговори завършват в задънена улица. Съветският съюз е уверен в технологичното си превъзходство и не вижда причини да се съюзява със САЩ в регулирането на космическото пространство. През 1959 г. ООН създава Комитета за използване на космическото пространство за мирни цели и международната общност започва прехода отвъд краткия нерегулиран период на космически изследвания.

Опитите на Комитета да създаде правна рамка довежда до създаването на цяла камара международни споразумения, които поставят основата на един аморфен механизъм от външнополитически споразумения и вътрешнополитически регулации, които в наши дни са част от космическото право.

Четирите най-широко ратифицирани основни договора вече започват да влизат в сила: Те определят космическото пространство, включително небесните тела, като част от споделеното наследство на човечеството, към което никоя държава не може да предявява самостоятелни претенции или да въоръжава.

Допълнителни клаузи уреждат свободата на космически изследвания; задълженията за спасяване на изпаднали в беда астронавти; страните се споразумяват да носят пълната отговорност за предмети, изстреляни в рамките на държавните им граници; създаден е международен регистър, който следи всички създадени от човек предмети в пространството.

Едновременно с бавното влизане в сила на споразуменията човешкото изследване на Космоса продължава да напредва. Между 1961 и 1979 г. програмата „Аполо” на НАСА изпраща шест пилотирани мисии до Луната. Пети договор през 1979 г. се опитва да изгради рамката за международна юрисдикция над Луната и останалите небесни тела, след като вече е ясно, че не всички нации ще имат равен достъп по потенциалните космически ресурси в епохата след „Аполо”. Опитът се проваля – никоя държава със сериозна космическа програма не го ратифицира.

Ерата на Международната космическа станция (МКС) поставя нови правни предизвикателства, които астронавтите от „Аполо” едва ли са си представяли: Докато космическите пътувания започват в свят, в който всяка страна управлява собствена национална програма за овладяване на пространството, пилотираните космически мисии в наши дни изискват много повече минута-за-минута международно сътрудничество, основано върху мъгляво кълбо от регулаторни споразумения, върху пресечната точка на международното и националното право.

МКС – най-големият, най-скъпият и комплексен проект, изпълняван в Космоса, се намира в сърцето на правните неясноти, които характеризират всички космически предприятия. Изграждането започна през 1998 г. с общите усилия на Канада, ЕКА, Япония, Русия и САЩ, и от 2000 г. до сега на борда й са били астронавти от 15 държави. Това необичайно сътрудничество създаде необикновени правни въпроси както на момента, така и хипотетично.

Досега сътрудничеството на борда на МКС между астронавтите и страните партньори върви гладко. Но космическите престъпления няма да останат в сферата на вероятностите завинаги. Държавите, които участват в проекта, се очаква да разширят националните си юрисдикции към компонентите от космическата станция, с които са допринесли. За пример: ако е извършено престъпление в модула, изграден от Япония, то ще бъде преследвано от японското правосъдие; ако е извършено в модула на САЩ – от американското.

Съгласно това споразумение в рамките на работата си астронавтите редовно пресичат националните граници, проектирани в пространството. А юрисдикцията отива отвъд криминалните въпроси: отговорността и интелектуалната собственост също влизат в играта.

Последните години космическоправната общност се изправи пред нови предизвикателства, опаковани в бързоразвиващото се комерсиализиране на космическата индустрия. Докато изследванията на откритото пространство си остават игра на правителствата, потенциалът на космическия туризъм и овладяването на ресурси се надига все повече; адвокатите ще имат затруднения да удържат тези начинания в рамките на старите споразумения, писани с друга идея за космически инициативи.

Космическото право поставя повече въпроси, отколкото дава отговори – нормално състояние за област, която човечеството едва започва да изследва. Правната подкомисия във Виена ще продължи да търси решения – макар и да отнеме време, докато ги намери.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.