82% от богатството в света отива при 1% от населението

Майка с бебе в ръце пропадна в улична шахта в столичен квартал

Агресия в дом за деца с увреждания в Габрово

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 23 януари 2018

Правят сергиите в Слънчев бряг еднакви

15-километрова опашка на ГКПП „Капитан Андреево“

Броят яхтите на българи в Гърция Удрят схемите за укриване на налози при транзит

Списък с 55 защитени специалности въвежда МОН

Религии против Истанбулската конвенция Светият синод обяви, че договорът поражда тревога за бъдещето на европейската християнска цивилизация

Белгия намали равнището на терористична заплаха в страната

Федерика Могерини заяви, че е извънредно притеснена от турската офанзива в Сирия

Огнеборци потушиха пожар в цех за металообработка в Килифарево

Бомбаджия на банкомати скочи в ледените води на Струма (обзор) Джонката и Свещичката арестувани след 75 дни търсене под дърво и камък

Разкриха пет високотехнологични наркооранжерии в Добричко

Грипна епидемия и в Благоевград Висока заболеваемост в още 6 области

Златоград, славно кътче в Родопите

Археолого-етнографски музей с експозиция на римски стели и надгробни плочи

Златоград, познат още със старите си имена Беловидово и Даръдере, е разположен в най-южната точка на България, на 4км разстояние от гръцката граница.

Скрит в Родопите, градът е познат с един от 100-те национални туристически обекта „Етнографски Ареален Комплекс“, който помещава старинни къщи с нетипични „кръгли комини“, 9 действащи занаятчийски работилници, в които местни занаятчии представят характерните за региона: сарачество, ножарство, грънчарство, златарство, резбарство, терзийство, тъкачество, гайтанджийство, цървулджийство. Археолого-етнографски музей е основната част от обиколката на комплекса. Той се помещава в къща – архитектурен паметник на културата, притежание на Александър Чанов – търговец на тютюн.

Експозицията в музея представя археологически находки от Златоградския регион, традициите, бита, културата, облеклото и занаятите в областта. В Златоградския етнокултурен ареал е запазена все още като домашно занятие може би най-древната разновидност на правия (отвесен) стан за тъкане на „Козиняви халища“. Комплексът е известен и с Вунцовата воденица, представляваща три водни съоръжения, които са действащи и днес – валявица, тепавица и воденица.

Градът се гордее с митовете и легендите за Дельо хайдутин, който е родом от там, а песента „Излел е Дельо хайдутин“, която лети сега в Космоса, е изпълнена от родопчанката Валя Балканска.

Митовете за Дельо войвода издават много истории за него и силите му. В един от тях се говори, че Дельо хайдутин се е родил с опашка и с крила и е бил надарен със свръхсила и бързина. За смъртта му се говори, че турците взели една от Дельовите сребърни монети и я претопили, направили куршум и пронизали хайдутина. Друга версия разказва, че турците изпратили възрастна жена да изпроси от Дельо сребърна монета. Днес на мястото, където е пронизан, има паметна плоча – Дельовият камък.

Почитането на героя Дельо хайдутин се празнува на Дельовите празници в Златоград. Организират се през септември, около 22 септември. Кулминацията е един от дните, в който се провежда възстановка „Един пазарен ден в Златоград“.

За почитателите на кофеина се предлага т. нар. „въртяно кафе“, уникалното за този регион е, че то се приготвя на джезве върху пясък, поставя се в чаши върху поднос и се завърта десет пъти в пълни кръгове нагоре-надолу.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.