Оправдателната присъда на сръбския националист Воислав Шешел, издадена от Трибунала за военните престъпления в бивша Югославия, разтърси западния свят из основи. Докато Европа трепери в параноята на ислямския тероризъм, към нея се добави и горчивият спомен за зверствата, извършвани на нейна земя допреди едва 16 години в името на етнос и религия.

Воислав Шешел е роден на 11 октомври 1954 г. в Сараево в семейство на етнически сърби. По майчина линия е роднина на известен герой от Четническото движение в Югославия по време на Втората световна война - подполковник Веселин Мисита. За четничеството, за разлика от партизанското движение, има противоречиви оценки в югославската история, предвид стратегията ту „за“, ту против германския окупатор през Втората световна война. Важно е да се припомни обаче, че четниците водят и кампании на терор срещу мюсюлмани и хървати в районите със смесено население в Босна и Херцеговина и Санджак. И докато хърватските усташи отговарят със същите методи срещу сръбското население, босненските мюсюлмани още тогава са третирани само като пушечно месо.

През 1976 г. Воислав Шешел завършва юридическия факултет на университета в Сараево и на 25 години защитава докторска дисертация на тема „Политическа същност на милитаризма и фашизма“, с която става най-младият доктор на науките в тогавашна Югославия. Поканен е за лектор в Мичиганския университет в САЩ, където преподава една година - през 1978-а.

В югославския политически живот Воислав Шешел влиза с шут. В първата половина на 80-те години публикува статия, в която призовава за пълно реорганизиране на федерална Югославия в държава, в която доминираща роля имат само сърбите. За идеите си е награден от комунистическата власт с две години затвор. С края на студената война Шешел отново се връща в Северна Америка, където проповядва идеите си сред сръбската диаспора в САЩ и Канада, основно с цел набиране на средства. По време на тези обиколки се свързва с ветерана четник от Втората световна война, бившия православен свещеник Момчило Джуич, който официално го обявява за „войвода“ на всички четници и го призовава да работи за създаването на „единна сръбска държава, в която сърбите да живеят свободно върху всички сръбски земи“.

Югославските власти отказват да регистрират неговата партия под името „Сръбско четническо движение“ през 1991 г. и е създадена Сръбската радикална партия (СРП), с Шешел за председател. Тогава той описва себе си и последователите си като „не фашисти, а обикновени шовинисти, които мразят хървати“.

Войната срещу хърватите е и основното бойно поле за Шешел. Отделно от изказванията му, в които заплашва с диверсионно нападение на словенската АЕЦ „Кръшко“ или с балистични ракети Италия, Австрия и Хърватия, Воислав Шешел е идеен организатор и ръководител на основната част от сръбските доброволчески отряди в началото на 90-те, известни като „шешелевци“, „четници“ и „белите орли“. Твърди се, че дори лично е участвал в сражения в Хърватия и Босна. Публично води кампания на етническо прочистване в населеното предимно с хървати село Хрътковци във Войводина.

В първите години на войните за разпадане на Югославия Шешел е много близък със Слободан Милошевич, с когото за кратко делят управлението на страната. На изборите през 1992 г. СРП взема 27% от гласовете срещу 40% за социалистите на Милошевич. След публичното оттегляне на подкрепата на Милошевич за Република Сръбска в Босна през есента на 1993 г. отношенията между двамата политици силно охладняват. От 1998 до 2000 г., окончателния край на войната, Шешел е вицепремиер на Съюзна република Югославия.

След продължителен вътрешен и международен натиск през 2003 г. Воислав Шешел се предава на трибунала в Хага. Следващите 11 години сръбският националист прекарва в затвора „Шевенинген“, където през 2006 г. обявява гладна стачка, за да му бъде разрешено да води еднолично защитата си. В края на 2014 г. хагските магистрати го пускат временно под домашен арест по здравословни причини, преди да го оправдаят по всички обвинения срещу него на 31 март 2016 г., само седмица след като са осъдили за геноцид политическия лидер на босненските сърби Радован Караджич.

Опонентите му се „хлъзват на бананови кори“

По време на тв диспут през юли 1997 г. срещу сръбския правозащитник Никола Барович поведението на Шешел, изпъстрено с вулгарни подмятания и цветисти обиди, провокира опонента му да излезе от равновесие и да плисне чашата си с вода в лицето на националиста. По-късно Барович разкрива, че е бил нападнат и бит от охраната на Шешел, а Шешел отговаря, че адвокатът „най-вероятно се е подхлъзнал на бананова кора и е паднал по стълбите“.

ЗА НЕГО

Присъдата е срам за ООН

Оправдателната присъда срещу Воислав Шешел е поражение за прокуратурата и срам за трибунала на ООН. Този човек е извършвал зверства и никога не показа дори елементарно чувство на вина. Очакваме от Сърбия да предприеме правилните действия срещу него и да възприеме поведението на коректен съсед и партньор.

Премиерът на Хърватия Тихомир Орешкович

Не е имал пълен контрол

Едно от основните заключения (на съда) е, че въпреки че Воислав Шешел е имал моралния контрол над доброволците в своята партия, те не са били негови преки подчинени, когато са се включвали в бойни операции. Събраните налични доказателства подкрепят факта, че целта на изпращането на доброволци на фронта не е била извършването на военни престъпления, а оказване на подкрепа на военните усилия.

Съдия Жан-Клод Антонети, Трибуналът в Хага

Може да преобърне Сърбия

Никога не сме били толкова близо да загубим избори. Очевидно е, че някои други групи, които бързо се обединяват по всички въпроси, могат да сформират бъдещото правителство (след изборите в Сърбия на 24 април). Призовавам народа да помисли дали иска стабилна и сигурна Сърбия или завръщане към несигурността и времената, които вече загърбихме. Ще се боря с всички сили срещу политиките, проповядвани от Шешел, които ще доведат Сърбия до пълна изолация.

Сръбският премиер Александър Вучич след обявяването на присъдата