Пълен автобус горя по пътя за Гюешево, няма пострадали хора

Началниците на генералните щабове на Русия и НАТО се срещнаха в Баку

Ранената полицайка – фен на “Левски”

Без виновен за първото футболно убийство

На 20 април 2018 да почерпят

Лекар, обвинен за смъртта на поп певеца Принс, ще плати 30 000 долара глоба

Изявление на президента Румен Радев след заседание на КСНС на тема „Актуални рискове и заплахи за националната сигурност на Република България. Състояние на Въоръжените сили. Необходими мерки“

Корнелия Нинова: Предложих в модернизацията на армията да се включат Българската отбранителна индустрия и бизнеса

Прессекретариатът на президента срещу Цветан Цветанов: Прокарвал ли е Радев становище срещу НАТО на КСНС

Министър Красимир Каракачанов: Очакваме над 130 млн. лева за отбрана до 2019 г.

Пентагонът: Сирийското правителство запазва ограничена възможност за химическо нападение в бъдеще

Пази ни армия без хора и техника Войникът получава по-ниска заплата от шофьор в градския транспорт

Иракчанка опита да влезе в Румъния с чужд британски паспорт, закупен в България

Пишат как се започва бизнес Въвеждат електронни обществени поръчки

Министър Ангелкова: Това лято очакваме значителен растеж на чуждестранните туристи

Гробокопачът на ДСБ

Радан Кънев

Наследството на Иван Костов умира в червено-зелен политинженеринг

Иван Костов може да е бил всякакъв, но едно нещо трябва да му се признае – той беше последователен премиер и политик. Последователен в добрите и лошите си политики, в партийната си линия, в отношенията с избирателите си и дори в грешките си. Може би най-важната причина за тази последователност беше хомогенността на най-верните му последователи – предимно градски хора от средната класа, притежаващи собственост, получаващи около и над средния доход за страната със семейства, които са участвали поне частично в реституцията. Макар и политически взискателна и доста претенциозна, това беше група избиратели, с която разговорът винаги е почивал на ясни принципи и политики – защита на частната собственост, застъпничество за свободното предприемачество, промотиране на свободна търговия и силно декларативен антикомунизъм.

“Беше“, защото точно тази група хора вече не е приоритет за ДСБ и младия наследник на Иван Костов. Видно от местни избори 2015, традиционното ядро на ДСБ се е разпаднало почти изцяло и в много областни градове се е преляло към ГЕРБ, СДС и колкото и абсурдно да звучи – ДБГ. И тук въпросът е не толкова защо се случва всичко това, а КОЙ го причинява? Кой е гробокопачът на ДСБ?

Този КОЙ не е нито сегашният слабоват лидер Радан Кънев, нито пък изконният враг ДПС с гравитиращите около тях медии. Този КОЙ е Иво Прокопиев.

Мераците на Прокопиев да вкара самостоятелна парламентарна група са толкова фетишизирани и толкова многократно провалени, че днес вече са замъглили изцяло съзнанието на боса на „Капитал“. След като се провали в овладяването на Реформаторския блок, сега изданията на „Икономедиа“ са отчаяна маша, търсеща поле за нов политически инженеринг. Първият и отново неуспешен опит беше заявен от Радан Кънев покрай мераците му да премине в опозиция и да напусне Реформаторския блок – щял да прави „нов десен проект“.

Но както се казва, три пъти мери, един път режи. Прокопиев и Кънев бяха извадили вече ножицата, но когато премериха, се оказа, че „новият десен проект“ се ползва с одобрение на около 1-1,5% от избирателите. Тоест дори влизане в парламента би било истинско чудо. Затова и тази идея беше изоставена – избирателите категорично не биха подкрепили наследникът на Иван Костов да разцепи „старото“ дясно, за да прави „ново“ дясно.

Та тук някъде се претопли манджата за нова партия, която нито е дясна, нито е лява; нито е зелена, нито е червена, нито е синя; нито е стара, нито е нова; нито е студентска, нито е професорска; нито е рак, нито е риба – странен миш-маш между ДСБ, Зелените и червената Татяна Дончева. Толкова странен, че дори експериментът Реформаторски блок пред него изглежда принципен и праволинеен.

Политическият инженеринг тръгна с т.нар. Манифест за републиката – дългичко и скучновато празнодумие на няколко университетски професори, позагубили партийния си път, но не и апетита си за политическа кариера. Зад маската на високопарните антимафиотски слова и каузи манифестът се опитва да убеди поне 4% избиратели, че няма дясно и няма ляво. И така да трасира пътя към обединяването на ДСБ, Зелените и „Движение 21“ на бившата бесепарка Татяна Дончева.

Всички тези политинженерингови ходове и забъркването на цялата тази червено-зелено-синя мъгла обаче бяха направени отново без да се питат хората, които в крайна сметка трябва да изнесат основната тежест на изборите – избирателите на ДСБ и последователите на Иван Костов.

А те със сигурност не са съгласни. И го показаха още на местните избори през 2015-а, когато зад тяснопартийната кандидатура на Вили Лилков се бяха наредили цял билюк политически и партийни ренегати от ГЕРБ и Зелените. Още тогава тъмносините гласоподаватели вдигнаха червен картон на партийното си ръководство, но така и никой не ги чу.

Днес шамарът се очаква да е още по-звучен. Прокопиев и Кънев правят сметките си без кръчмар и медийната маша на „Капитал“ вече нанася повече щети, отколкото ползи.

България вероятно е единствената държава в света, в която бизнес медиите, насочени към консервативните избиратели, са дадени на концесия на зелена партия с открито социалистически уклон. Как се очаква от последователите на Иван Костов, участвали в реституцията, възстановили имущество и често изградили житейския си път върху предприемачество и свободни професии, да подкрепят зелено-червени мурафети за национализация, комунизация, диктат на държавния чиновник над бизнеса и открито мафиотски схеми за ограбване на държавни средства през зелени проекти? Как се очаква от бизнеса, който би трябвало да удари мощно рамо на автентично десния проект, да чете медии и подкрепя политически лидери, които водят зелено-червен джихад срещу самия него? Как се очаква от хора, чиито родители са лежали по лагери, изведнъж да плеснат с ръце и да се прегърнат с открити социалисти и комунисти, защото някой си професор или бивш бесепар се събудил една сутрин и им казал, че „няма ляво и дясно“?

Каквито и да са, последователите на Иван Костов са били винаги принципни в убежденията и позициите си. И няма да търпят унижението, на което ги подлага днес Иво Прокопиев чрез опитите си да слее тъмносиньото наследство на ДСБ с червено-зелената миазма около ПП „Зелените“ и „Движение 21“.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.