Швейцарският курорт Цермат е блокиран заради повишена лавинна опасност

Повече момчета според поверието в „Дева Мария“

Броят на жертвите на пожара в Прага нарасна на 4

Учени създадоха карта на движението на мисълта в мозъка

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 януари 2018

Най-интересните изложби по света тази пролет

Похитител платил такси с пръстени на жертвата си Отвлечената ядосала бандита, че не му дава пари на заем

Министър Красимир Каракачанов за инцидента със самолета “Спартан”: Вторият пилот се е обучавал за първи

Публикация на турски език в профила на Радев (обзор) Има препратка към сайт за бързи кредити в южната ни съседка

Караянчева поздравява всички шефове на европейски комисии Форумът ще се излъчва на живо в интернет

ГЕРБ уличиха в лъжа БСП преди вота (обзор) Митниците и ДАНС спрели теч за милиарди още през 2016-та

НСО и хакерите

САЩ призоваха Турция да прояви въздържаност в Сирия

Сняг, студ и лед – опасно време в 19 области

Бяла мида и рапан спасяват риболовния сезон Слаб улов тормози хората по Черноморието

Гробокопачът на ДСБ

Радан Кънев

Наследството на Иван Костов умира в червено-зелен политинженеринг

Иван Костов може да е бил всякакъв, но едно нещо трябва да му се признае – той беше последователен премиер и политик. Последователен в добрите и лошите си политики, в партийната си линия, в отношенията с избирателите си и дори в грешките си. Може би най-важната причина за тази последователност беше хомогенността на най-верните му последователи – предимно градски хора от средната класа, притежаващи собственост, получаващи около и над средния доход за страната със семейства, които са участвали поне частично в реституцията. Макар и политически взискателна и доста претенциозна, това беше група избиратели, с която разговорът винаги е почивал на ясни принципи и политики – защита на частната собственост, застъпничество за свободното предприемачество, промотиране на свободна търговия и силно декларативен антикомунизъм.

„Беше“, защото точно тази група хора вече не е приоритет за ДСБ и младия наследник на Иван Костов. Видно от местни избори 2015, традиционното ядро на ДСБ се е разпаднало почти изцяло и в много областни градове се е преляло към ГЕРБ, СДС и колкото и абсурдно да звучи – ДБГ. И тук въпросът е не толкова защо се случва всичко това, а КОЙ го причинява? Кой е гробокопачът на ДСБ?

Този КОЙ не е нито сегашният слабоват лидер Радан Кънев, нито пък изконният враг ДПС с гравитиращите около тях медии. Този КОЙ е Иво Прокопиев.

Мераците на Прокопиев да вкара самостоятелна парламентарна група са толкова фетишизирани и толкова многократно провалени, че днес вече са замъглили изцяло съзнанието на боса на „Капитал“. След като се провали в овладяването на Реформаторския блок, сега изданията на „Икономедиа“ са отчаяна маша, търсеща поле за нов политически инженеринг. Първият и отново неуспешен опит беше заявен от Радан Кънев покрай мераците му да премине в опозиция и да напусне Реформаторския блок – щял да прави „нов десен проект“.

Но както се казва, три пъти мери, един път режи. Прокопиев и Кънев бяха извадили вече ножицата, но когато премериха, се оказа, че „новият десен проект“ се ползва с одобрение на около 1-1,5% от избирателите. Тоест дори влизане в парламента би било истинско чудо. Затова и тази идея беше изоставена – избирателите категорично не биха подкрепили наследникът на Иван Костов да разцепи „старото“ дясно, за да прави „ново“ дясно.

Та тук някъде се претопли манджата за нова партия, която нито е дясна, нито е лява; нито е зелена, нито е червена, нито е синя; нито е стара, нито е нова; нито е студентска, нито е професорска; нито е рак, нито е риба – странен миш-маш между ДСБ, Зелените и червената Татяна Дончева. Толкова странен, че дори експериментът Реформаторски блок пред него изглежда принципен и праволинеен.

Политическият инженеринг тръгна с т.нар. Манифест за републиката – дългичко и скучновато празнодумие на няколко университетски професори, позагубили партийния си път, но не и апетита си за политическа кариера. Зад маската на високопарните антимафиотски слова и каузи манифестът се опитва да убеди поне 4% избиратели, че няма дясно и няма ляво. И така да трасира пътя към обединяването на ДСБ, Зелените и „Движение 21“ на бившата бесепарка Татяна Дончева.

Всички тези политинженерингови ходове и забъркването на цялата тази червено-зелено-синя мъгла обаче бяха направени отново без да се питат хората, които в крайна сметка трябва да изнесат основната тежест на изборите – избирателите на ДСБ и последователите на Иван Костов.

А те със сигурност не са съгласни. И го показаха още на местните избори през 2015-а, когато зад тяснопартийната кандидатура на Вили Лилков се бяха наредили цял билюк политически и партийни ренегати от ГЕРБ и Зелените. Още тогава тъмносините гласоподаватели вдигнаха червен картон на партийното си ръководство, но така и никой не ги чу.

Днес шамарът се очаква да е още по-звучен. Прокопиев и Кънев правят сметките си без кръчмар и медийната маша на „Капитал“ вече нанася повече щети, отколкото ползи.

България вероятно е единствената държава в света, в която бизнес медиите, насочени към консервативните избиратели, са дадени на концесия на зелена партия с открито социалистически уклон. Как се очаква от последователите на Иван Костов, участвали в реституцията, възстановили имущество и често изградили житейския си път върху предприемачество и свободни професии, да подкрепят зелено-червени мурафети за национализация, комунизация, диктат на държавния чиновник над бизнеса и открито мафиотски схеми за ограбване на държавни средства през зелени проекти? Как се очаква от бизнеса, който би трябвало да удари мощно рамо на автентично десния проект, да чете медии и подкрепя политически лидери, които водят зелено-червен джихад срещу самия него? Как се очаква от хора, чиито родители са лежали по лагери, изведнъж да плеснат с ръце и да се прегърнат с открити социалисти и комунисти, защото някой си професор или бивш бесепар се събудил една сутрин и им казал, че „няма ляво и дясно“?

Каквито и да са, последователите на Иван Костов са били винаги принципни в убежденията и позициите си. И няма да търпят унижението, на което ги подлага днес Иво Прокопиев чрез опитите си да слее тъмносиньото наследство на ДСБ с червено-зелената миазма около ПП „Зелените“ и „Движение 21“.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.