Евродепутати предупреждават за руска намеса във вота за ЕП Брюксел вини Москва в дирижирана пропаганда

2/3 от страната е икономическа пустиня Най-високи са заплатите в център „Козлодуй“

Румънци и македонци пробили системата на митниците Взимат лиценза на камионите с горива, ако нямат застраховка за опасни товари

Търсят предшественика на Троянския манастир Свлачище разкри пръстени, апликации, фибули и оръжия

Проф. Тодор Кантарджиев: Изолирахме нов грипен щам

Силните ветрове доведоха до 9 жертви в Европа (ВИДЕО)

Вятърът утихва днес, ще е слънчево

Георги Вълев от „Килърите“: Властта и бизнесът убиха Петър Христов

Дете е със счупен крак в болница, след като е блъснато на пешеходна пътека във Варна

Премиерът Бойко Борисов обсъди темата за единния цифров пазар с министър-председателя на Люксембург Ксавие Бетел

Удължиха извънредното положение в Турция с още три месеца

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в петък, 19 януари 2018

Отвод на съдията по делото Мартин Петров – „УниКредит Булбанк” Бивша служителка на трезора обявена за национално издирване

Цветан Цветанов проведе серия от работни срещи в Лондон

Германия задмина САЩ като световен лидер Рекордно ниско доверие към Съединените щати, изпреварва ги и Китай

Умният компромис е по-полезен от безсмисления жест

Между 1895 и 1921 г. са избити над 1,5 милиона арменци, а много други са изселени. Пикът на терора е по време на Първата световна война през 1915-1916 г.

Спирането на българо-турски проекти заради декларации за арменския геноцид е пагубно за бизнеса и културата

Новината, че външното министерство на Турция е забранило на Одрин и Къркларели да работят с Хасково, Бургас и Свиленград по общи европейски проекти, не е кой знае каква новина. В Бургас тая забрана датира още от 2008 г. и явно важи и до днес, Хасково пък влезе в този „забранителен списък” през миналата година. Още по-малко е новина причината: официалното отношение на „наказаните” общини към онова, което в света е наречено арменски геноцид – онзи погром над арменския народ, в който от края на ХІХ век до 20-те години на ХХ са избити над милион и половина арменци, а на прокудените не ми се вярва някой да им знае точната бройка.

По-скоро за новина може да се приеме фактът, че Ямбол го няма в този списък. Но то и това не е нещо ново, защото тукашният зигзаг по отношение на проблема се знае. В един по-предишен общински съвет партия „Атака” беше здраво представена и именно по предложение на групата им през октомври 2010-а общинарите приеха декларация за признаване на арменския геноцид. Точно две години по-късно следващият общински съвет я отмени. На пресконференция вносителите на решението за отмяна – съветници от групата на ГЕРБ, разбира се – обясниха предложението си ясно и точно: признаването на арменския геноцид е рефлектирало негативно върху партньорските отношения на община Ямбол и най-вече на организациите на бизнеса със сродни организации от южната ни съседка Турция. Някои вестници нарекоха случката „сътворяване на световен прецедент” под „натиск от страна на местни бизнесмени, чиито съвместни проекти с турските им партньори се провалили”.

Отмяната на декларацията беше посрещната с възмущение от страна на арменската общност – точно както преди това бяха възмутени от приемането й хората, които години наред работеха яко по програмите за трансгранично сътрудничество. Толкова яко, че дори и през двете години, през които декларацията беше факт, това сътрудничество си продължи, независимо от официалното възмущение на властта в Одрин. Като вестникар (тогава) имах възможност на няколко пъти да пътувам с организирани от Ямболската търговско-промишлена палата (ЯТПП) групи предприемачи и фермери, та затова знам, че „трансгранично сътрудничество” не е само фраза. Тия хора от двете страни на границата си разбираха от приказката и си гледаха проектите – толкоз! А председателят на ЯТПП Стойчо Стойчев си е направо свой човек и в Одрин, и в Бабаески, и в Къркларели, дума да няма.

И не е нужно човек да разбира от бизнес или от фермерство, за да схване цялата важност на проект като „Икономическо развитие на Странджа – Йълдъз чрез подкрепа за екологичен агробизнес и съхранение на природата”. В рамките му имаше например една странна наглед идея (реализирана, разбира се!) за птицеферма, в която се отглеждат… горски птици, които след това се пускат на свобода. Пилетата естествено не признават граници, а ако някой се запита каква е ползата от тая работа, вероятно не знае до каква степен беше застрашена фауната в Странджа.

Тъй че това официално държавническо, тъй да се каже, отношение към един исторически факт, втренчването в една дума, си е право (а вероятно и задължение!) на политиците. Но ето че това се превръща в още една пречка пред разумното другаруване между хората.

В една детска пиеска, написана от автор мъдрец, имаше такава реплика: „Умният компромис е по-полезен от безсмисления жест!”

Мъдра поука, но тя явно си остава само за децата. После се изгубва някъде… А жалко.

Духовна врата

Естествено не става дума единствено за бизнес партньорство. Все по времето, когато онази декларация още не беше отменена, Ямбол и Одрин работеха по заложения отпреди това проект, наречен „Пътуване в богатото културно многообразие на трансграничния регион Ямбол – Одрин” – пак по линията на програмата за трансгранично сътрудничество. Съвсем между другото именно тук в разговор между издателката Божана Апостолова и тогавашната председателка на областната управа Надя Данкинова се роди идеята за една важна поредица на издателство „Жанет 45”. Беше наречена „Духовна врата” и в нея излязоха няколко наши книги, преведени на турски език. Моето участие в поредицата беше сборникът „Търся съпруга за мъжа си”, който беше представен в Одрин на един 24 май.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.