На 19 ноември 2018 да почерпят

Откриха откраднат през 2012 г. шедьовър на Пикасо в Румъния

Мей: Оставка няма да улесни Брекзит Призивите за оттеглянето на премиерката не стихват

Кола блъсна и уби пешеходец на входа на Южния парк в София

Каракачанов: От войните между правителство и президент губи държавата

Българин е арестуван при протестите срещу цените на горивата във Франция

11 деца – жертви на интернет тормоз всеки ден Все повече са случаите на сексуална експлоатация в мрежата

Стоичков на „Златната топка“

Военен №1 ген. Андрей Боцев: Заплатите за 2018 г. няма да се увеличават

Катастрофа с участието на български автомобил в Македония, един човек е ранен

Хаос на пътя, дрифт пред парламента (обзор) Шепа протестиращи затвориха границата с Гърция, блокираха Бургас и магистрала „Тракия”

Полският премиер: Русия може да нахлуе в Украйна след пускането на „Северен поток 2“

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 19 януари 2018

Мини-Меркел иска квота за депутатки Анкета й даде преднина за лидерския пост в ХДС

13 хил. на месец ползват нощен транспорт Догодина София решава дали да продължи услугата

Умният компромис е по-полезен от безсмисления жест

Между 1895 и 1921 г. са избити над 1,5 милиона арменци, а много други са изселени. Пикът на терора е по време на Първата световна война през 1915-1916 г.

Спирането на българо-турски проекти заради декларации за арменския геноцид е пагубно за бизнеса и културата

Новината, че външното министерство на Турция е забранило на Одрин и Къркларели да работят с Хасково, Бургас и Свиленград по общи европейски проекти, не е кой знае каква новина. В Бургас тая забрана датира още от 2008 г. и явно важи и до днес, Хасково пък влезе в този „забранителен списък” през миналата година. Още по-малко е новина причината: официалното отношение на „наказаните” общини към онова, което в света е наречено арменски геноцид – онзи погром над арменския народ, в който от края на ХІХ век до 20-те години на ХХ са избити над милион и половина арменци, а на прокудените не ми се вярва някой да им знае точната бройка.

По-скоро за новина може да се приеме фактът, че Ямбол го няма в този списък. Но то и това не е нещо ново, защото тукашният зигзаг по отношение на проблема се знае. В един по-предишен общински съвет партия „Атака” беше здраво представена и именно по предложение на групата им през октомври 2010-а общинарите приеха декларация за признаване на арменския геноцид. Точно две години по-късно следващият общински съвет я отмени. На пресконференция вносителите на решението за отмяна – съветници от групата на ГЕРБ, разбира се – обясниха предложението си ясно и точно: признаването на арменския геноцид е рефлектирало негативно върху партньорските отношения на община Ямбол и най-вече на организациите на бизнеса със сродни организации от южната ни съседка Турция. Някои вестници нарекоха случката „сътворяване на световен прецедент” под „натиск от страна на местни бизнесмени, чиито съвместни проекти с турските им партньори се провалили”.

Отмяната на декларацията беше посрещната с възмущение от страна на арменската общност – точно както преди това бяха възмутени от приемането й хората, които години наред работеха яко по програмите за трансгранично сътрудничество. Толкова яко, че дори и през двете години, през които декларацията беше факт, това сътрудничество си продължи, независимо от официалното възмущение на властта в Одрин. Като вестникар (тогава) имах възможност на няколко пъти да пътувам с организирани от Ямболската търговско-промишлена палата (ЯТПП) групи предприемачи и фермери, та затова знам, че „трансгранично сътрудничество” не е само фраза. Тия хора от двете страни на границата си разбираха от приказката и си гледаха проектите – толкоз! А председателят на ЯТПП Стойчо Стойчев си е направо свой човек и в Одрин, и в Бабаески, и в Къркларели, дума да няма.

И не е нужно човек да разбира от бизнес или от фермерство, за да схване цялата важност на проект като „Икономическо развитие на Странджа – Йълдъз чрез подкрепа за екологичен агробизнес и съхранение на природата”. В рамките му имаше например една странна наглед идея (реализирана, разбира се!) за птицеферма, в която се отглеждат… горски птици, които след това се пускат на свобода. Пилетата естествено не признават граници, а ако някой се запита каква е ползата от тая работа, вероятно не знае до каква степен беше застрашена фауната в Странджа.

Тъй че това официално държавническо, тъй да се каже, отношение към един исторически факт, втренчването в една дума, си е право (а вероятно и задължение!) на политиците. Но ето че това се превръща в още една пречка пред разумното другаруване между хората.

В една детска пиеска, написана от автор мъдрец, имаше такава реплика: „Умният компромис е по-полезен от безсмисления жест!”

Мъдра поука, но тя явно си остава само за децата. После се изгубва някъде… А жалко.

Духовна врата

Естествено не става дума единствено за бизнес партньорство. Все по времето, когато онази декларация още не беше отменена, Ямбол и Одрин работеха по заложения отпреди това проект, наречен „Пътуване в богатото културно многообразие на трансграничния регион Ямбол – Одрин” – пак по линията на програмата за трансгранично сътрудничество. Съвсем между другото именно тук в разговор между издателката Божана Апостолова и тогавашната председателка на областната управа Надя Данкинова се роди идеята за една важна поредица на издателство „Жанет 45”. Беше наречена „Духовна врата” и в нея излязоха няколко наши книги, преведени на турски език. Моето участие в поредицата беше сборникът „Търся съпруга за мъжа си”, който беше представен в Одрин на един 24 май.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.