Представата за Русия като слаба страна, слязла от световната сцена не отговарят на действителността. Москва иска да промени световния ред, смята генерал Филип Брийдлав, командващ на силите на НАТО в Европа, цитиран от The Financial Times, предаде БГНЕС.

Според американските военни кръгове Русия е най-голямата заплаха за САЩ. В отговор на действията на Москва, Пентагона изпраща в Източна Европа войници, бронирана техника и артилерия и иска да получи за това допълнителни 3,4 милиарда долара.

Според американския президент Барак Обама, в Сирия Русия се е „претоварила и изнемогва“, а също така руската икономика „сериозно се свива“.

Има презрително отношение на някои експерти към Русия. Те я наричат „имитация на свръхдържава“, зад чиито чуждестранни авантюри не стои реална стратегия.

И двете твърдения са верни. Руската икономика наистина се свива, а бедността се увеличава. Без дълбоки и мащабни реформи, които едва ли ще се случат при Владимир Путин, перспективите не са добри. Президентът – напълно законно – може да остане в Кремъл още дълго време. При неговото управление Русия ще продължи да бъде в стагнация, което ще се компенсира с конфронтиране във външната политика.

Същевременно, обаче, ако отчетем, че и икономиката, и отбранителният бюджет на Русия са значително по-малки от тези на САЩ, руският президент се справя много добре с положението. Той е на власт през по-голямата част от последните 2 десетилетия, отбранява се от НАТО на постсъветското пространство и успя да се превърне в един от ключовите играчи в Близкия изток. В Сирия той показа своята безжалостност, ловкост, решителност и здравомислие.

Разбирайки, че и Америка, и Европа не искат да се намесват в гражданската война, Путин си затвори очите за жестокостта на президента Башар Асад и използва момента, за да обърне конфликта с помощта на авиацията. След това той обяви изтегляне на войските, като си остави, обаче, възможността за завръщане. В резултат задачата е изпълнена успешно. Русия спаси Асад, като към това убеди всички страни в гражданската война, че военната победа е недостижима.

Намесата на Путин доведе до първото стабилно примирие за цялото време, през което се води войната, и вероятно е подготвило почвата за пълноценни преговори за мир, проведени при руските условия.

При един по-широк поглед на ситуацията трябва да признаем, че Русия се върна в Близкия изток. Сега тя е в центъра на сложна мрежа, включваща не само Сирия, но и всички страни, които се оказаха пряко или косвено въвлечени в големия регионален конфликт, включително САЩ и Европейския съюз. Русия не е в състояние да реши проблемите на региона, но сега вече тези проблеми не могат да бъдат решени без нея.

Примерът със Сирия е показателен за това, че Русия, която беше отписана от сметките през 90-те години, считайки я за обикновена регионална държава, притежава боеспособни въоръжени сили и е готова да ги използва, ако се наложи.

Това не означава, обаче, че Москва ще се впусне в участие в още войни. Путин се доближи до червената линия, прокарана от НАТО, но не я пресече. Войната през 2008 г. в Грузия и започналата през 2014 г. война в Украйна бяха насочени срещу страни, върху които не се разпространяват гаранциите на НАТО. Целта на войната всъщност беше да не се позволи на тези страни да попаднат под натовския чадър. В случая със Сирия, Русия беше убедена в това, че САЩ и техните съюзници няма да искат да се намесят.

Прогнозира се, че Путин, вероятно ще опита да дестабилизира НАТО в Прибалтика, но не с военни методи. Той ще използва начини да подкопае стабилността на алианса и доверието между неговите членове, с които не рискува да влезе във война. Такива начини са кибер операциите, икономическия бойкот и заплахите с ядрено оръжие. Всички тези инструменти са относително евтини и Путин може да си ги позволи.

Идеята, че икономическите трудности ще се превърнат в пречка за Кремъл, а санкциите могат да принудят Русия да отстъпи в Украйна, не се потвърди. Представата, че Русия е отслабена и ще слезе от световната сцена и това, че руският управляващ елит изцяло се е фокусирал върху икономическата стабилност като средство за политическо оцеляване, не отговарят на действителността. Така стояха нещата през 90-те години, за които мнозина в Русия помнят, но не обичат да си спомнят. Сега Москва има сериозни амбиции и значително увеличени ресурси. Като добавка към това тя е готова да отговаря на предизвикателствата с предизвикателства. Путин постъпи в Сирия именно така и би било логично да очакваме от него същото поведение и в бъдеще.