България се записа със златни букви в олимпийското движение

доц. Лозан Митев, доктор

На 6 април „Гугъл“ припомни на цял свят за откриването на Първите олимпийски игри в Атина през 1896 г. Днес „Труд“ припомня една от най-значимите дати в модерната ни спортна история - 8 април 1896 г. Това е денят, в който българската олимпийска делегация, водена от Тодор Йончев, швейцарския учител по гимнастика Шарл Шампо, учителя Панайот Белев и студентите от Софийския университет Димитър Илиев и Иван Пенчев, официално е посрещната от председателя на организационния комитет на Първите олимпийски игри Тимолеос Филемон.


С това България ни става една от 14-те страни, подкрепили великата идея на барон Пиер дьо Кубертен за създаване на нов тип спортна култура, основана на универсалните човешки ценности, издигаща стремежа за хармонично развитие и нравствено усъвършенстване на личността като водеща мяра в развитието и изявата на спорта. Това велико събитие променя хода на световната спортна култура.
Кубертен много по-рано поставя проблема за необходимостта от действена формула за възпитанието на младото поколение, но не успява да намери достатъчно ефективен модел. Ето защо той приема идеята за възраждане на античните олимпийски игри в нова форма, която да стане притегателен център за всички спортни обединения и народи. Не по-малко важна за барона е и духовно-възпитателната стойност на древните игри, които според него са средището за изява и пропагандиране на това, което той нарича „атлетическа религия“- култа към рицарството и благородството на спортното поле.


Осъществяването на Кубертеновите идеи е срещнало изключителни изпитания - от борбата с комерсиализма и професионалния спорт до подготовката и провеждането на първите игри, които да бъдат и дебют на международното олимпийско движение в световен план.


В подготовката и провеждането на игрите в Атина през 1896 г. Кубертен се натъква най-напред на финансовия фалит на гръцкото правителство, което отказва да изпълни поетите задължения за строителството на спортните обекти и осигуряване провеждането на игрите. Благодарение на подкрепата на мецената Георги Аверов от Румъния и помощта на влиятелни гърци този проблем бива решен, като в Атина се построява великолепният Мраморен стадион за състезанията.


По-голямото изпитание идва от неангажираността или отказа на големите европейски държави да изпратят или да подкрепят свои представители за участие. Това налага Кубертен да приеме блестяща дипломатическа формула, с която легитимира дошлите в Атина представители на отделни спортни организации или клубове - определя ги като „представители на своята нация“, за да се избегне формулировката „представители на своята държава“. Тези обстоятелства дават яснота защо въпросът с националното представителство в Първите олимпийски игри има редица несполучливи интерпретации. Типичен пример за такова некоректно тълкуване е от Бил Малон и Елио Трифари („Гадзета дело спорт“) за участието на атлети от Смирна, Кипър и Египет като национални представители на държави, които не съществуват или са създадени по-късно. За жалост публикациите на тези автори и сега са меродавни в световната мрежа и издания. Още по-лошото е и това, че те се занимават и с „българския въпрос“ - в медиите нашето участие в Атина се счита като „мнение на БОК“, а според тях липсата на роден състезател в игрите не дава право да се признава България за учредител на Първите олимпийски игри през 1896 г.


Тук става дума за типичен пример на професионална некомпетентност и непознаване на многобройните документи и обстоятелства, свързани с участието на България в Атина. По-важното е, че и сега у нас в медийното пространство и особено сред спортните среди недостатъчно се прави за изявата на истината и нейното популяризиране на международната спортна сцена.


Случилото се преди 120 години е повод отново да се изтъкне голямата значимост на нашето участие в Атина през 1896 г., защото българската олимпийска делегация на игрите е първата официална национална делегация, подкрепена от собственото си правителство. Това е обяснението защо барон Пиер дьо Кубертен се отнася с особено уважение към нашата страна до края на своята дейност като председател на МОК. Защото той като истински аристократ си дава сметка за моралното значение на една подкрепа на неговата кауза, дошла от страна, от която най-малко е очаквал това.


Нашето участие в Атина през 1896 г. не е случайност или неглижирано действие. То е плод на високата култура както на зараждащото се тогава юнашко движение, дало основите на съвременния спорт, така и на тогавашното правителство, което, като оценява предвидливо стойността на тази проява, е придало официален характер на нашата олимпийска делегация.


Конкретните факти, свързани с участието на първото българско гимнастическо дружество „Юнак“ в Първите олимпийски игри през 1896 г. ни информират за следното:
Министерството на народното просвещение, чрез легацията ни в Атина, получава покана от Тимолеос Филемон, генерален секретар на Първите олимпийски игри, в което се канят представители на България в тържествата по възобновяването на древните олимпийски игри. Министър Константин Величков изготвя доклад, с който аргументира необходимостта от участието на български представители и определя за това членовете на „Юнак“. Правителството разглежда въпроса на заседанието от 15 март 1896 г. и с постановление определя петима официални представители на България от средата на дружеството „Юнак“. Този документ изяснява най-значимия въпрос за нашето участие в игрите. Той определя и участието на единствения ни състезател Шарл Шампо в качеството му на официален представител на България. Независимо от нашето скромно представяне - Шампо заема пето място от общо 17 участници по прескок на кон, многократно по-значимото и оценено от самия Кубертен е свързано с втория олимпийски принцип - „Важна е не победата, а участието.“ Именно тези обстоятелства дават правото на всички ръководители на МОК да се отнасят с уважение към спортното движение и олимпийските традиции в България, което се изразява в многократно гласуваното доверие и подкрепа на Българския олимпийски комитет през повече от 90-годишната му история.


Игрите предизвикват зашеметяващ положителен отзвук в цял свят, който не са очаквали тогавашните деятели на модерното олимпийско движение. Успехът на това начинание извършва прелом в отношението на европейските държави не само към игрите, но и впоследствие към спорта като социално явление. Това е може би най-големият принос на тези игри в световната спортна култура.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Спорт