Как може да обичаш човешката цивилизация, ако не даваш пет пари за своето малко „българско човечество”?

- Проф. Павлов, проблемът със забраната на бурките в българското училище „преекспониран“ ли е, както твърди министър Кунева? Всъщност досега май не се е чул глас в тяхна защита.

- Напротив, въпреки изразено съгласие на г-жа Кунева с главния прокурор, засега няма официално решение, никакво действие. Може би въпросът ще се отлага, отлага... А дори сме закъснели! Ще надигнат глас, убеден съм, и онези „правозащитници”, които са готови да защитят и бурките, и какво ли не. Агресивната пропаганда на религия, на идеология, дори и на лош вкус, е в разрез с обществения интерес, а и със самите човешки права. Бурките нямат място в училище и на обществени места, както и символите на нацизма, комунизма, на всяка античовешка доктрина.

- Как възприемате твърдението, че това облекло е знак, демонстрация за белязана територия на исляма. Един вид: ето, ние сме тук, вижте ни!

- Да, това са знаци за настъпващия „халифат”, родил се в болни мозъци. По-важното е, че и бурките, и дългите бради, както и демонстративното поведение са в противоречие с традиционната култура на нашите мюсюлмани. Да припомня, че в България живеят както сунити, така и алиани (т.нар. къзълбаши). Мюсюлманите у нас са преди всичко българи, изповядващи исляма, български турци, както и потомци на кримските татари (те имат и прабългарска кръв), част от циганите, хора или семейства от Близкия изток, дошли в България преди години. При нито от една от тези групи няма бурки, нито дългобради мъже, още по-малко уахабитски възгледи и практики. Отношенията между мъжа и жената са равнопоставени и хармонични, семейните ценности и уважението към „комшията” са закон! Как така ще допуснем жената да бъде с негласния статут на домашна робиня? Да не излиза от дома си без разрешението на дългобрадия съпруг, да не шофира и други такива абсурди? Допуснем ли това, ставаме съучастници в чудовищно престъпление! България е модерна, светска държава, която при това има дълбоки християнски корени. България трябва да има осмислена и отговорна линия към ислямската религия, следвайки традициите у нас и в сродните страни. Ще припомня, че Волжка България е смятана за образец на исляма! Столицата Болгар е наричана „Северна Мека”, но там не е имало бурки, нито многоженство, нито насилие над другите религии.

- Каква е ролята на Главното мюфтийство в тази ситуация?

- Абсолютно нередно е Главното мюфтийство да се превръща в „патерица” на турската политика, включително чрез „внос” на имами. Не трябва да се допускат „проповедници” и фондации от страни, в които ислямът е превърнат в средство за заграбване на власт, човешки души и... пари! Имал съм и имам контакти с много българи мюсюлмани - и като учител някога, и като преподавател във Великотърновския университет, както и със студенти в Кърджали. Напоследък и с децата от Родопите, с които работи фондацията на д-р Врабевски. Възпитани, умни, красиви деца, които обичат своите родни места и българските си корени. И какво като са мюсюлмани? И те, и техните учители са модерни хора, имат мечти, амбиции, вродено благородство... Даваме ли си сметка какво става в тези български души в днешния объркан свят? Който хищнически посяга към нашите мюсюлмани, не мисли доброто нито на тях, нито на България.

- Ваш френски колега се възмущава от презрението, което пришълците демонстрират към страната домакин? На какво се дължи това отношение, при условие че ислямът високо цени гостоприемството.

- Друг френски интелектуалец, писателят Мишел Уелбек, от години предупреждава за опасността, като изобличава и самите западни елити... Да, ислямът цени гостоприемството, доказват го и нашите мюсюлмани. За мен няма съмнение, че „демографското оръжие” е задействано срещу Европа от „тъмни” и мракобесни сили в Близкия изток - оръжие, по-страшно и от термоядрената бомба... Агресивното поведение на такива „мигранти”, отвратителните посегателства срещу жени в Кьолн, да не говорим за джихадистите и ИДИЛ - нищо не е случайно, прозират политически и финансови интереси. Налице е обаче и „антисистемно” мислене, социопатия - атентаторите, забили самолетите в Кулите близнаци, окървавили Париж и Брюксел, не са от социалните низини, а хора с доходи, образование.

- Обречени ли са западноевропейските общества да стават все повече мултикултурни? Или ще се засили тенденцията да отбраняват своето, националното, традиционното?

–Т.нар. мултикултурализъм се превръща в нов тоталитаризъм, в диктатура на едни хора над други, на примитивизма над модерността и нормалността. Опасявам се, че някои европейски страни са загубили инстинкт за самосъхранение. Да не се заблуждаваме, че това не ни засяга - напротив, засяга ни, и то много.

- Още през 70-те години на миналия век богатата и толерантна Франция започна да води целенасочена политика на интеграция на имигрантските маси. И след 50 години виждаме резултатите - плачевни. Интеграцията илюзия ли е?

- Да, Франция има противоречива политика, но „външните французи” от т.нар. задморски територии по правило са добре интегрирани, други групи обаче са „капсулирани” и там именно се раждат чудовищата на съвременния тероризъм и омраза към ближния. Интеграцията е трудна задача - без политическа воля, образование и възпитание нищо няма да излезе. Нямаме ли сходен проблем и ние, най-вече с ромите? Да не говорим за опасността от мигрантската вълна, която изобщо не ни е отминала. Самоуспокоението, което цари напоследък, не ми харесва. Трябват действия, а не само думи, програми, обещания.

- Основателни ли са опасенията, че толерантността ще погуби Европа?

- Да, ако това е криворазбраната толерантност от последните няколко десетилетия. И това го знаят отлично онези, които мечтаят да превърнат Европа в „халифат”. Има ли точна дефиниция какво е „толерантност”? Едва ли откровената, както казваме ние, „слободия“ може да бъде приета за толерантност. Трябва ли да има търпимост към педофилията (и тази тема се дискутира нейде из Европа!), към еднополовите „бракове” и „човешките им права” да отглежда деца?! Нека ме смятат за реакционер, но съм решително против и не мисля, че отричам демокрацията. Напротив, именно тези уж „либерални ценности” са отрицание на демокрацията, на хилядолетни писани и неписани правила, нравствени и етични норми, следвани и от християни, и от мюсюлмани, юдеи, будисти...

- Тази година отбелязваме 140 години от Априлското въстание. Би следвало кръглата годишнина да бъде чествана по достойнство. Вече сме на прага й, а цари подозрителна тишина. Как си я обяснявате?

- Уви, права сте, на държавно, на национално равнище не се забелязва нищо и това е обидно, меко казано! Без саможертвата на Бенковски, Волов, Каблешков, на хиляди синове и дъщери на България, без подвига на Христо Ботев и неговата чета, без пепелищата на Батак нямаше да има свободна България! Разбира се, колегите от музеите в Панагюрище, Пазарджик, В. Търново и други градове готвят изложби, конференции... Имам покана от Батак за кръгла маса през май, музеят в Чипровци готви интересна конференция през септември и т.н. Къде са обаче министерствата на културата и образованието, Народното събрание, какво пречи на президента да оглави, и то не само служебно, една обществена инициатива? Още нещо, през есента се навършват сто години от епичните боеве в Добруджа и на Каймакчалан през Първата световна война. Наш дълг е да почетем достойно паметта на онези невероятни българи, които паднаха в борбата за освобождение на своите братя в Добруджа и Македония.

- Защо напоследък толкова предпазливо, боязливо се подхожда към национално-освободителните борби, принизява се тяхното величие? И защо е това трескаво търсене на евфемизми на думата „робство“?

- Заради дълбоко вкоренения нихилизъм и дребнав - личен и групов, социален егоцентризъм, наследен от миналото, вкл. от комунистическия режим, „доразвит” през последните години на чуждопоклонство, сервилност пред „големите”. За съжаление това важи най-вече за нашия политически и интелектуален елит, доколкото го имаме. Не за всички, слава богу, но за много негови представители. Да припомням ли абсурдния спор около паметника на цар Самуил при толкова руски, съветски и какви ли не паметници, че дори ще има и на Рейгън. Интелектуалците в Щатите, Русия, Великобритания, навсякъде са патриоти. У нас обаче има хора, които смятат, че това е назадничавост и инфантилизъм. Как може да обичаш човешката цивилизация, ако не даваш пет пари за своето малко „българско човечество”?

- Забелязвате ли един опасен куриоз? Докато ислямистите издигат своите камикадзета в ранг на герои, то определени среди всячески се опитват да изкарат нашите герои терористи. Докъде ще я докараме така?

- Доникъде, разбира се. И все пак, нашето общество все по-често и все по-гневно се изправя срещу подобни внушения - реакцията срещу „прочистването” на учебните програми по литература и история го доказва, както и многохилядното множество, и то главно от млади хора, на Шипка на 3 март. Който не го забелязва, си е за негова сметка.