В Якутия измериха -67 градуса по Целзий

Появи се нов свидетел на убийството на Петър Христов

Министър Ангелкова разговаря с ръководителя на Световната организация по туризъм

Украинският парламент отказа да обяви ЛНР и ДНР за терористични организации

Сърбин и албанец разследват убийството на Оливер Иванович

Евродепутатите обсъждат влиянието на руската пропаганда

Еврокомисията опроверга поредна лъжа за „Труд”

Диктатурата на пролетариата, Народният съд и Възродителният процес влизат в 10-и клас

Любители откриха нова планетарна система Всички небесни тела са по-големи от Земята

7 жертви при катастрофа на колумбийски военен хеликоптер

Ключът към дълголетието са ядките и бобовите храни Проучването проследява живота на над 100 000 души

Борисов представи приоритетите на българското председателство пред парламентарната група на ЕНП

София започва разплитането на казуса с Витоша Общината създава междуведомствена комисия, която да намери изход от ситуацията

Съседка на трите жени от къщата на ужасите в Свищов: Като деца момичетата бяха даровити, пишеха стихове и рисуваха

Летим до Баку за 29 евро Всеки вторник ще има полети до София и до столицата на Азербайджан

Пази се от евтината правота

Шарж на Мирон Иванов от Борис Димовски.

Мирон Иванов

Съвременната наука вече доказа по най-безспорен начин, че прераждане няма, възнесения и възкресения не съществуват и можем да приемем напълно безспорния факт, че всеки човек живее веднъж на тоя свят независимо от пол, възраст, политическа принадлежност, идейна убеденост и материално състояние, та дори и от неговото положение по йерархическата стълбица.

Нямаме право да пренебрегваме или да лишаваме от внимание този изумителен факт. Той е много важен. Можем да препускаме от сутрин до вечер, преследвайки едно след друго обстоятелствата, които биха ни направили щастливи, можем да трупаме милиони и милиарди от сутрин до вечер, сгради, автомобили, девици или дрехи – все едно, ние сме осъдени да живеем само веднъж на земята. И никой баща и никоя майка, никой дядо или баба не могат да ни помогнат да се измъкнем от това, макар че опитите не престават.

Попитали някога прочутия наш учен професор Асен Златаров какво правят неговите студенти химици и той отвърнал: „Теглят.” Тук е нужно да се напомни, че в аналитичната химия студентите химици от сутрин до вечер теглят на разни везни колко тежи пепелта от изгорялото крило на някой комар или от върха на кибритена клечка, за да разделят и да видят колко фосфор има там и колко кобалт или олово може да се побере в чашката. Така че студентите наистина теглят, но освен това теглене професорът е имал предвид и още едно – теглото, беднотията, студентската мъка и недояждане, от които се е теглило повече, отколкото можем да си го представим днес. Обаче и с това не свършва смисълът на професорския отговор. Защото не само студентите, ами и съдиите, и лекарите, и адвокатите, и търговците, и философите, и лихварите… всички хора на тоя свят вършат кажи-речи само едно. Теглят кое колко струва и кое от кое тежи повече, кое по-малко и ако сгрешат в тегленето – плащат си, а понякога цели народи плащат заради грешките им, но както и да е. Споменахме, че има и такива хора, дето ще турят на едното блюдо на везната някакво притежание там – било кавазаки, било хонда, било видео, било обир на магазин – а в другото блюдо ще оставят веселото божие слънце, чистия хляб и простата радост от това да се трудиш и да живееш.

Когато бяхме на вашите години, млади приятелю, когато стояхме на прага на живота – това е малко неясно понятие, на прага на живота ние бяхме пет или осем пъти: веднъж, когато тръгвахме на училище, и веднъж, когато излизахме от него, веднъж, когато постъпвахме в университета, и после, когато го напуснахме, веднъж, когато влизахме в казармата, и веднъж, когато се уволнявахме; излиза, че тоя живот е съставен само от прагове, прагове и водопади, а то не е точно така, но нейсе, – та когато стояхме на прага на живота и излизахме от казармата, ние преболедувахме известен период от време болката, че докато ние сме марширували, животът е вървял, оркестрите са свирили, момите са се целували и дори са се женили, а в това време ние сме губили времето си един вид напразно, пазели сме родината от враговете, а враговете така и не са дошли и защо е било всичкото това пазене? Тогава нам се искаше час по-скоро да запишем всички факултети, да бъдем на всички възможни длъжности и вземайки колкото се може повече пари назаем, да посетим колкото се може повече ресторанти, да предприемем екскурзии и гостенки да поканим по три, четири на ден, обаче една след друга. Мина – не мина малко време, и алчността ни се сломи, жаждата стихна, гладът мина и на мястото на трескавото следказармено бързане дойде не по-малко трескавото колебание, униние и нерешителност – накъде сега? Дойде, с други думи, времето, когато нанизахме на пръста си кантарчето й започнахме да претегляме едно след друго кое колко тежи, кое от кое струва повече и кое изглежда огромно, пък е кухо, а кое едвам го виждаш, пък то си тежи на мястото.

И оттогава – все така. Когато случим правилно теглото на нещата, спим спокойно и добиваме оная сигурност, която дава размахването на флагчето при стрелба с винтовка -попадение. Когато си гърмял нахалост, когато си излъгал или окото те е излъгало, или си дръпнал прибързано спусъка – жалко. Така вървиш като самотен трапер, като ловец, като боец, който все си търси другарите, но стреля, не ги търси, за да го прикриват и хранят – като мъж вървиш. Много заблуди преодоляваш; много пъти падаш и е много лошо, ако не ставаш точно толкова пъти, колкото си паднал – много е лошо. Трудно е да ти каже някой прав ли си, или не си прав, по кръчмите е пълно с такива, дето те успокояват и ти дават лека и евтина правота – но дали си прав и дали грешиш, може да ти отговори истински само един-единствен човек и тежко ти и горко, ако не си успял овреме да го намериш и да го приучиш към истината – имам предвид, че този човек си ти самият. Но по какво ще се познаеш, че си ти, как да не сгрешиш? Има и тук едно просто упътване, толкова просто, че да ти се замае умът чак, като го помислиш – какво искаш да правиш на тоя свят? Отговор – искам да летя. Прекрасно, но в момента нямаме самолети. Искаш ли да караш автомобил? Може, съгласен съм. Така. А не искаш ли случайно да управляваш влак? Ами защо не, дайте и влак. В такъв случай, мой човек, ти не си нито за пилот, нито за шофьор, нито за машинист. А за какво съм? Не питай мен, питай себе си. Има ли на тоя свят едно нещо, което не можеш да не правиш? Единственото, без което не би могъл да живееш – имаш ли такова нещо? Нямаш. Щом нямаш – ще намериш някой, дето си има такова нещо, и ще го слушаш. И ще му бъдеш чирак, докато си намериш твоето единствено нещо в света, единственото, без което не можеш. То ще ти е като любовта. Девойки колкото щеш, можеш да бъдеш с всяка, може всяка вечер с различна, но това не е любов, друга дума приляга тук. Любовта е нещо друго. Мнозина живеят и без любов в света, от браковете без любов се раждат толкова нещастници, толкова убийци и грозни хора, защо не искаш твоите деца и твоите дела да бъдат красиви?

И затова бързай, млади приятелю, бързай ден и нощ и не се плаши никога, че ще закъснееш. Това, което е твое, те чака.

Само не го карай да те чака прекалено дълго.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.