От днес грипна епидемия и в Благоевград

Спасителна акция за блокирани в старопланинска хижа близо до връх Шипка

15 пострадали след удар на влак в стена в Австралия

САЩ планират да изпратят допълнително хиляда души в Афганистан

Френският външен министър: Русия не може да реши сама сирийската криза

Близо 65 хиляди души останаха без ток в Канада заради силния вятър

165 машини чистиха снега в София през нощта

Импровизирано взривно устройство избухна в мол в Калифорния, няма пострадали

Лавров: Русофобията на Запада сега е по-лоша, отколкото по време на Студената война

Швейцарският курорт Цермат е блокиран заради повишена лавинна опасност

Повече момчета според поверието в „Дева Мария“

Броят на жертвите на пожара в Прага нарасна на 4

Учени създадоха карта на движението на мисълта в мозъка

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 януари 2018

Най-интересните изложби по света тази пролет

Учени разгадаха: Как и защо плачем

Москва не вярва на сълзи… Онази песен от филма “Александра” се оказва, че не е базирана изцяло на поетична метафора. На сълзите като цяло не бива да се вярва.

Това вече е факт, доказан от екип американски учени, цитирани от в. “Индипендънт”. След продължителен процес и немалко главоблъскане изследователите разкриват механизма на плача. От Медицинския център на университета „Рочестър” в Ню Йорк откриха, че калцият играе ключова роля в тази мистерия. Преди да изясним как става това, е наложително да припомним, че ние, хората, роним три вида сълзи.

Първият вид са тези сълзи, които изобщо не забелязваме – слъзните канали ги отделят постоянно. Те овлажняват роговицата и я предпазват от замърсяване. Наричат се базални.

Вторият вид са рефлексните сълзи, които се стичат по бузите ни при студ, когато режем лук или при прозявка и смях. Те се състоят от 98% вода.

Тези два вида се обединяват под общия термин лакримация, за да се различават от третия – онези, които всъщност имаме предвид, когато кажем, че някой плаче. Емоционалните сълзи бликват в моменти на скръб, болка, радост, страх или яд – когато човек е на прага да загуби контрол върху себе си. Сълзите от мъка дори миришат по различен начин от рефлексните, защото имат друг състав. Най-плътни, солени и наситени са тези сълзи, които проливаме от мъка и отчаяние. Те съдържат повече белтъчини. В тях има високо съдържание на хормона на лактацията – пролактин. Сълзите, предизвикани от физическа болка, действат обезболяващо с това, че съдържат биологично активни вещества с действие подобно на морфина. Антибактериалното им и противовирусно действие се дължи на това, че у тях е открит ферментът лизоцим, който унищожава 95% от бактериите.

Същевременно плачът повишава производството на хормона на щастието – окситоцин, и освобождава ендорфини. Ето как сълзите на практика ни помагат да се овладеем.

Жлезата, от която се отделят сълзите, се намира между очната ябълка и клепача. А слъзната система е нещо като умивалник – с канал и кранче. Тя хем отделя сълзите, хем ги абсорбира. Затова и когато очите ни се навлажнят, капките може и да не се отронят. Стига да изчакаме малко, без да мигаме, сълзата сякаш “попива” в окото. Тя всъщност се отвежда навън към носа – затова и носът ни започва да тече, когато се разплачем. Рукнат ли сълзите обаче, никакво отичане не може да ни спаси. Бузите ни ще се намокрят, носът ни ще се зачерви и накрая, когато хубавичко се наплачем, може да започнем и да хълцаме.

Виталните флуиди – сълзи, пот и слюнка, се произвеждат от жлезите под въздействието на калция. Това не е всичко. Неговите нива в организма се контролират от протеин – IP3 рецептор, който се свързва с 4 дяла на клетката. И четирите трябва едновременно да произвеждат секреция, която да регулира отделянето на калция. Механизмът е сложен за разбиране от лаиците, но пък удовлетворението ни е от факта, че все пак е бил разгадан.

Това откритие може да помогне много за лечението на болести, свързани с проблеми с отделянето или неотделянето на секрети – например прекалено обилното потене или пък сухотата в устата, причинена от синдрома на Сьогрен. Калций има във всяка жлезна клетка. Той играе ролята на директор на водопада – отваря и затваря каналите, отговорни за секрецията на флуидите. При липсата на калций в жлезните клетки човек е неспособен да отделя течност – ето това представлява на практика синдромът на Сьогрен, обяснява ръководителят на екипа професор Дейвид Юл.

В мозъка има дял, предназначен да контролира емоциите – лимбичната система или по-точно хипоталамуса. Той контролира вегетативната нервна система, която пък чрез един невротрансмитер, наречен ацетилхолин, упражнява контрол върху кранчетата в очите ни.

Mъжете

също плачат

На 22.04.1945 г., осем дни преди да се самоубие, Хитлер избухва в плач пред ген. Кребс, след като за първи път осъзнава, че е загубил войната. Мъжествените сълзи от безсилие и унижение пред военната загуба не са срамни.

Както не са срамни и бисерите, отронили се от окото на американския президент Барак Обама, когато говори за злоупотребата с огнестрелни оръжия и по-точно за избиването на първолачета в Нютън, Кънектикът.

Сълзите на перманентния руски премиер и президент Владимир Путин са неизчерпаема тема за анализатори и блогъри (припомняме, че е на тези два поста последователно от 1999 г. насам). Причините за президентския плач са разнообразни. Путин плаче от студа, докато слуша химна на СССР, изпълнен от военния оркестър в Улан Батор, от мъка по загиналите полицаи, развълнуван от предварителните резултати на собствената си изборна победа (4 март 2012 г.).

Соломон Паси се просълзи пред камерите, когато България беше приета в НАТО – тогава той беше външен министър. Разбира се, има и други мъже на ръководни постове, които са прословути с това, че обилно мокрят бузи в публичното пространство, като Тити Папазов например.

ФАКТИ

1. Жените са много по-вещи в плаченето. Те мокрят кърпичките 50 пъти годишно, докато мъжете пропускат по някоя мъжествена сълза по 10 пъти на година. Тази статистика може да изглежда преувеличена, но става дума за осреднени цифри. Плачът на мъжете продължава 2-3 минути, докато пристъпите на жените са двойно по-дълготрайни. И двата пола ридаят при загуба на близък човек, но иначе жените плачат по-често при тъжни поводи, а мъжете – при радостни. За целия си живот човек пролива около 70 литра сълзи.

2. 85 процента от жените и 73 процента от мъжете се чувстват по-добре, след като са плакали.

3. Новородените обикновено не плачат със сълзи. Те се появяват няколко седмици по-късно, когато слъзните канали се развият напълно.

Как се реже лук?

Нюйоркската журналистка Чарли Ланкстън се е заела да изследва възможно ли е да се нареже лук без сълзи. Тя изпробва всички познати техники, за да провери дали действат, или са бабини деветини.

Сярата е това, което придава уникалния аромат и вкус на лука. Тя е и причинителят на дразнението, от който очите ни се насълзяват.

И така, първият и най-ефикасен номер е да се сложат очила за плуване. Хората, които са с контактни лещи, също не усещат така силно лютенето на лука.

Съвет номер две: да се дъвче дъвка, докато кълцаме лютивия зеленчук. Оказва се, че това е изключително ефикасен метод, за да не плачем, докато приготвяме вечерята.

Номер три: лукът се слага за 15 минути във фризера. това би трябвало да забави отделянето на летливите лютиви вещества. Но всъщност действието е незначително.

Номер четири: потапяме обелената глава под вода. След 15 минути лукът е обработен за рязане. Ефект – нулев.

Номер пет също се оказва градска легенда – да запалиш свещ, докато кълцаш.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.