Изнасят урок за комунизма в Гимназията по туризъм в Търново

Двама осъдиха прокуратурата за 10 000 лв. обезщетение

Конкурс за лого на ново компютърно училище Определят победителя с електронно гласуване

Чешкото правителство подаде оставка

Френската полиция нахлу в централата на „Лакталис” (Lactalis) заради скандала със салмонела

Бойко Борисов разговаря с косовския президент Хашим Тачи

Румен Петков обсъди междудържавните отношения с шефа на руското разузнаване

Досъдебно производство за хулиганство срещу лекаря, явил се пиян по време на дежурство

Скара с пържоли вдигна на крак пожарната, остави без ток половин Монтана

Пожар изгори жилище във Враца и засегна съседни апартаменти

53-годишна жена е загинала при катастрофа край Хасково 21-годишно момиче е с опасност за живота

Борисов: Аз съм зелен! В Пирин става въпрос само за втори лифт

Заловиха 16-годишен, пет пъти обирал училище във Вършец

Трите жени от къщата на ужасите в Свищов отказват да излязат

БСП внесе вот на недоверие срещу кабинета „Борисов“ 3 Атакуваме правителството по темите здравеопазване, обществени поръчки, строителство, саниране и контрабанда, заяви Нинова

Треньорът на юношеския национален тим на България Светослав Тодоров: Имах късмет да работя с царя на трансфера

Треньорът на националния отбор на България за юноши до 19 г. Светослав Тодоров даде интервю за „Труд“ и предаването „Код Спорт“ по TV+. Игралият 9 години в Англия нападател говори след приемането му в Залата на славата на неговия бивш клуб „Портсмут“.

– Българин в Залата на славата на бившия ви клуб „Портсмут“. Това е една от малкото добри новини за родния футбол напоследък. Изненада ли ви признанието?
– Да, най-вече от изключително топлото посрещане. Официалната вечеря и въобще тържествата разчувстваха силно всички.

– Разкажете за обстановката на „Фратън Парк“. Преди години там радвахте феновете с голове, а как беше сега?
– Атмосферата беше абсолютно същата – пълен докрай „Фратън Парк“. На следващия ден гледах „Портсмут“ с „Карлайл“ и всичко бе същото като по времето и на Чемпиъншип, и на Премиършип. Същата тръпка. На полувремето доста ме изненадаха. Бяхме около 52-ма бивши играчи на „Портсмут“, които ни бяха извикали да ни представят отново на феновете. И те в един момент започнаха да скандират моето име и се получи малко неловко, защото около мен имаше доста други заслужили играчи. А след като от трибуните започнаха и да пеят моето име, всички около мен ме призоваха да отида да поздравя агитката. И аз се отделих от групата, което си беше малко неловко. От една страна, супер, но от друга… Благодарих им и обратно по най-бързия начин се прикрепих към групата.

– Използвахте възможността да се срещнете в Англия и с Алън Пардю, мениджъра на „Кристъл Палас“, с когото работихте заедно в „Чарлтън“. Какво си спомнихте от онези години?
– Имахме доста разговори, показа ми в момента на какво наблягат, как се подготвят преди мач, как наблюдават противниците, по колко мача гледат, новата им скаутска система… В личен разговор ми каза с усмивка: „Тоди, работил съм с двама от най-бавните нападатели – с теб и с Теди Шерингам.“

– Защо останахме без българин в елитните първенства на Англия?
– Нямаме подготвени футболисти, които да могат да се преборят с конкуренцията там. Не само футболно, но и психологически, физически, тактически. Аз съм единственият българин, който е преминал от наш клуб, от „Литекс“, директно в Премиършип. И Бербатов, и Мартин, и Кишишев, и Стилиян бяха в други отбори зад граница, преди да стигнат в Премиършип. Това си оказва влияние. Според мен това е основният проблем – физически, психически и тактически – това са три основни компонента, без които няма как да успееш на Острова. Но позволете тук да вмъкна за моята работа като треньор, че вече имам двама мои бивши футболисти, които са на Острова, но са на север. Успяха да покажат своите качества в Шотландия.

– Променил ли се е футболът на Острова в сравнение с годините, когато вие бяхте част от това шоу? Имате девет сезона в Англия…
– Всичко се променя. Намирам го за доста по-интензивен, повече се набляга на физиката, на тактиката още повече. Хората се развиват. Сега, като бях в „Кристъл Палас“, направо не можах да повярвам колко много се е развил футболът. Все пак последния път, когато съм работил с Пардю, е било преди 6-7 години. През 2014-а бях в „Ливърпул“, но там очаквах да има развитие, а „Кристъл Палас“ не е от големите сили в Премиършип. Но въпреки това развитието им е огромно.

– Разкажете нещо повече за трансфера ви в „Уест Хем“ директно от „Литекс“. Как се стигна до него?
– Първо бях 4 дни на проби в „Престън“, където треньор тогава беше Дейвид Мойс. Изиграх един мач и се върнах. Това беше преди Нова година и трансферният прозорец не беше отворен. След като го отвориха, ме извикаха пак, играх още един мач, но Дейвид Мойс така и не можа да вземе решение. Но на мачовете, в които играех, имаше английски скаути и те направили връзка с Хари Реднап. И той ме извика в „Уест Хем“. А още след първата тренировка беше казал: „Това момче има един проблем! Вкарва много голове!“ И така нещата се случиха.

– И… попаднахте при царя на трансферите Хари Реднап.
– Да, попаднах. Винаги съм казвал, че имах голям късмет да работя с Царя на трансфера Хари Реднап и с Алън Пардю. Те залагат на хубавия футбол, мен пък ме оставяха да играя моята си игра. Не се опитаха да ме променят. Благодарение на това останах толкова дълго време на Острова.

– Кое беше най-трудното за вас, когато пристигнахте в Англия?
– В началото бе физиката. Бях около 65 кг и ми казаха, че докато не вдигна до 72-73 кг, няма как да се преборя с конкуренцията. Оказа се вярно.

– Да направим едно „лирично отклонение“. Как се казва жената на Хари Реднап, която медиите винаги споменават, когато някой пропусне чисто положение? Използвали са го за Бербатов, за Дарън Бент, за други звезди… Казват: „Това щеше да го вкара и жената на Хари Реднап!“ Познавате ли я?
– Запознавал съм се, разбира се. Все пак със сър Хари изкарах близо 6 години от моята кариера. Съпругата му се казва Сандра. По коктейли и събирания тя винаги е до него и винаги е излъчвала респект.

– С кого в националния отбор на България си партнирахте най-добре в атаката?
– Трудно е да спомена едно име, защото аз дебютирах още със „златното“ поколение. Бях титуляр в контрола с Аржентина и тогава ме смени Йордан Лечков. Преди мач съм се притеснявал в един-единствен момент и беше тогава. Играх със звезди, които ми бяха идоли. Централен нападател Любо Пенев, вляво – Христо Стоичков, в средата Балъков и Златко Янков, в отбраната Гошо Гинчев… В автобуса се притеснявах, но след това всичко приключи. Имам изключителни спомени със „златното“ поколение. След това дойде нашето… Бербатов, Мартин Петров, Мариян Христов… Ще изпусна някой – все успели в чужбина играчи. Наскоро показвах на моите момчета в националния юношески отбор класирането ни за Евро 200, когато бяхме с Белгия и с Хърватия в една квалификационна група, както и сега с тях. Показах им, да видят през какво сме минали, за да знаят историята.
– С юношеския национален отбор до 19 г. стигнахте до елитния кръг в евроквалификациите, но не успяхте да пробиете до финалите в Азербайджан. Ситуацията през вашите очи?
– Минахме през първата групова фаза и се класирахме за така наречения Елитен кръг. Но за мен това няма как да е Елитен кръг, при положение че са седем групи по 4 отбора. Това реално си е европейско първенство. Според мен отборът ни се представи на високо ниво и успяхме да се противопоставим на сили като Хърватия, Белгия и Шотландия, които знаете колко напред са в изграждането на футболисти. Гледат се резултатите, но за мен е по-важно да се изгради един футболист не само на терена, но и като личност. Това е основно, за да има бъдеще българският футбол.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.