Отпада идеята за двойно по-скъпа синя зона в София (обзор) Ще се забранява влизане в центъра на града според номерата на автомобилите

Опашки от тирове на Калотина, Капитан Андреево и Дунав мост

Австралия обяви конкурс за спасяване на Големия бариерен риф Дава 2 млн. канадски долара награда

Валери Симеонов: Протестите против втори лифт в Банско са част от предизборна кампания

Прищина: Сърбия да не използва за политически цели убийството на Оливер Иванович

Таня Андреева: Държавата не бива да плаща дълговете на общинските болници

Борисов ще участва на форума в Давос

Шефът на “Teлeлинк” купи хърватски TV доставчик

Готвят нов превод на български на Истанбулската конвенция Терминът "джендър" предизвиквал неразбирания

Пускат държавен дълг с рекорден срок от 25 г. На инвеститорите ще бъдат предложени книжа за 100 млн. лв.

Кучета водачи издъхват от миша отрова Лабрадорът Марвин се мъчил 10 дни, но не могли да го спасят

Здравната каса: Решението на ВАС няма правни последици за НЗОК

Посланик Бойко Коцев: Русия и ЕС ще си сътруничат за миграцията

Милен Керемедчиев: Япония иска споразумение за свободна търговия с ЕС

Пак намериха невзривени боеприпаси Петолъчката

WWF има офшорни клонове в още четири зони

На картите са отбелязани ошфорните зони, където оперира Световният фонд за дивата природа (WWF).

На публикацията на вестник „Труд“, която разкри факта, че WWF-Швейцария има клонове в офшорни зони, от българския офис на WWF, ръководен от Веселина Кавръкова, се опитаха нескопосано да се оправдаят. Според тях това било част от масирана атака срещу еколозите. Но истината е кристално ясна и прозрачна – WWF оперира не само офшорен клон в Панама, но и такива в Обединените арабски емирства, Филипините, Сингапур и Хонконг.

Особено интересен е офшорният офис на WWF в Арабските амирства. Тези страни от Персийския залив са известни с огромните залежи и количества добиван нефт. Известно е, че големите спонсори на така наречения Световен фонд за дивата природа са именно петролни гиганти като „Шел“ и „Бритиш петролиум“, които имат сериозни интереси именно в залива. Другите два офшорни клона са в едни от най-големите финансови центрове в света, а именно градовете държави Сингапур и Хонконг.

По тази причина естествено излиза въпросът каква точно природа се опазва в тези свръхурбанизирани градове и не извършват ли всъщност тези офиси чисто финансова дейност и финансови операции?

WWF е глобална корпорация с годишни приходи от над 600 милиона евро. Това не е някоя малка неправителствена организация, издържаща се от членски внос. Това е мултинационална офшорна компания, базирана в Швейцария, която е специализирана в печеленето на многомилионни проекти, финансирани с държавни пари, а също и в упражняването на тежко влияние и лобизъм на национално и интернационално ниво.

Колкото и да се представят за бедни еколозите в България, те вече няма кого да заблудят. Истината е, че това не са еколози, а корпоративни лобисти, прикриващи се зад псевдоекологични НПО-та. Тяхната специалност не е опазването на природата, а усвояването на стотици милиони от националните и европейските бюджети и препирането на репутации** на международни корпорации. Тук е редно да се отбележи, че екологичната мрежа НПО-та е влязла в особено тесни взаимоотношения с финансовия и медиен кръг „Капитал“ като част от поредния нов политико-инженерингов проект.

Разкритията на в. „Труд“ за офшорния характер на WWF, включително на клона в България, би трябвало да заинтригуват българските компетентни власти, защото тази организация чрез съдебни дела и участието на нейни представители в структури на български министерства е блокирала десетки проекти и инвестиции на стойност стотици милиони евро.

*Клиенти на WWF са корпорации като ГМО гиганта „Монсанто“, петролния колос „Бритиш петролиум“, стоящ зад екокатастрофата в Мексиканския залив, и „Шел“. Друг голям техен спонсор е най-голямата банка в света HSBC, осигуряваща финансиране на едни от най-големите световни енергийни проекти, включително в ядрената енергетика.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.