Най-високият човек в историята

Съюзът на колекционерите в България: Сбогом, Маестро Светлин Русев!

Нападение срещу център на “Белите каски” в Сирия, петима спасители са убити

Швеция тества електрически път Участъкът от 2 км е първият по рода си в света

ОПЕК и Русия се договарят да увеличат добива на петрол

Израелски военен, ранен на Западния бряг, почина в болница

Вирусът Нипа – новата Ебола СЗО го постави в Топ 10 на най-опасните патогени

Шофьорът на камиона, в който бяха открити 191 кг хероин, остава в ареста

Съобщенията от институциите да са само на роден език, предлагат патриотите

30 годишен бургазлия се хвърли от 7 етаж

Акция „Бира за смет“ чисти плажа Срещу 100 кенчета кехлибарена течност доброволци събраха 2 тона боклук

Пиян съсипа картина в известна московска галерия

Рибарските семейства почерпени с чорба, малка мастика и сладолед

Вижте акцентите от броя на “Труд” в неделя, 27 май

Спортният министър откри обновения стадион Арена „Арда“ в Кърджали

Бежанец в Германия: Животът тук е горчив. По-добре да бях останал в Сирия с риск да загина

“Животът тук е горчив. По-добре да бях останал в Сирия с риск да загина” коментира бежанецът Башар, настанен в лагера в Борнхайм, информира “Дойче веле”.

“Тук е като в затвор”, казва жена от Палестина, настанена във физкултурния салон на Борнхайм. Тя пита: „Има само германска храна, а ние сме араби. Какво ще правим на Рамазана?”. „Когато си играя с мобифона, започват да ми викат, че трябвало да пазя тишина. Но защо?”, пита 14-годишно момиче.

Бежанците, които са настанени лагера в Борнхайм, се оплакват от лошите условия за живот, от постоянния контрол на социалните работници и от това, че не знаят още колко дълго ще трябва да живеят в училищния физкултурен салон. В лагера има около 80 души от Ирак, Сирия и Палестина. Шест души си делят не повече от 25 квадратни метра в “стаи” в спортната зала, чиито “стени” са временни прегради от талашитени плоскости. Някои бежанци протестират срещу лошите условия, къмпингувайки на улицата пред училището.

“Смятахме, че тук е има надежда за нас, но къде я?”, коментира Башар. Веднъж пристигнали в Германия, много от бежанците осъзнават, че животът, който ги очаква не е това, което са си представяли.

Земята в лагера е застлана с чакъл, има само една пейка. Сутрин децата играят с една кукла, останала без глава.

“Ние им предлагаме различни занимания – могат да играят футбол, баскетбол. Организираме им екскурзии и езикови курсове. На голямата черна дъска в залата има винаги актуални информации за всевъзможни мероприятия”, казва Райнер Шуман от градската управа на Борнхайм споделяйки, че не разбира оплакванията на мигрантите.

“Ако ставаше дума само за мен, аз мога да живея и в тези условия. Но семейството ми не може да остане тук. Ситуацията е най-мъчителна за малкия ми син Ахмед, който е диабетик. Ахмед има нужда от друга среда и от друга храна. Не може да яде всеки ден само хляб, салам и сирене”, споделя Башар.

Бежанците в лагера искат да разберат колко дълго още трябва да живеят в училището, в което са настанени от шест месеца. “Аз няма да се върна там повече. Ще чакам тук, пред социалната служба, докато не намерят жилище за мен и моето семейство”, заяви Башар.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.