Общините Търговище и Попово търсят близо 5 млн. лв. за сметището

МОН посочи в кои училища не се учи заради грип или бури, вижте къде са те

Откраднали пари от джипа на бизнесмен

Кристиан Костов спечели награда на публиката за европейски дебют

Анулираха всички полети на амстердамското летище „Схипхол“ заради тежки бури

Валентин Радев заминава на работно посещение в Гърция

ГДБОП пресече незаконно разпространение на роман на Дан Браун в интернет

Български студенти разказват на ученици какво е да учиш в Холандия

Бургазлии масово търсят спешна помощ в УМБАЛ Близо 31 000 души са приети в държавната болница

Край на сагата със сградата на Турското консулство Наследниците обезщетени със земя и имоти в центъра на града

Община Свищов отпуска 1000 лева помощ на трите жени от къщата на ужасите Психолози започват работа с майката и двете сестри

Съдят шофьор, убил възрастен мъж заради забележка на пътя

С два вълка свърши ловът на глигани под Миджур

Вижте какво реши правителството на 18 януари 2018

Защо Костов лъже – част 1 Бащата на бандитската приватизация с отчаян опит да оправдае грабежа на века

Бежанец в Германия: Животът тук е горчив. По-добре да бях останал в Сирия с риск да загина

„Животът тук е горчив. По-добре да бях останал в Сирия с риск да загина“ коментира бежанецът Башар, настанен в лагера в Борнхайм, информира „Дойче веле“.

„Тук е като в затвор“, казва жена от Палестина, настанена във физкултурния салон на Борнхайм. Тя пита: „Има само германска храна, а ние сме араби. Какво ще правим на Рамазана?“. „Когато си играя с мобифона, започват да ми викат, че трябвало да пазя тишина. Но защо?”, пита 14-годишно момиче.

Бежанците, които са настанени лагера в Борнхайм, се оплакват от лошите условия за живот, от постоянния контрол на социалните работници и от това, че не знаят още колко дълго ще трябва да живеят в училищния физкултурен салон. В лагера има около 80 души от Ирак, Сирия и Палестина. Шест души си делят не повече от 25 квадратни метра в „стаи“ в спортната зала, чиито „стени“ са временни прегради от талашитени плоскости. Някои бежанци протестират срещу лошите условия, къмпингувайки на улицата пред училището.

„Смятахме, че тук е има надежда за нас, но къде я?“, коментира Башар. Веднъж пристигнали в Германия, много от бежанците осъзнават, че животът, който ги очаква не е това, което са си представяли.

Земята в лагера е застлана с чакъл, има само една пейка. Сутрин децата играят с една кукла, останала без глава.

„Ние им предлагаме различни занимания – могат да играят футбол, баскетбол. Организираме им екскурзии и езикови курсове. На голямата черна дъска в залата има винаги актуални информации за всевъзможни мероприятия“, казва Райнер Шуман от градската управа на Борнхайм споделяйки, че не разбира оплакванията на мигрантите.

„Ако ставаше дума само за мен, аз мога да живея и в тези условия. Но семейството ми не може да остане тук. Ситуацията е най-мъчителна за малкия ми син Ахмед, който е диабетик. Ахмед има нужда от друга среда и от друга храна. Не може да яде всеки ден само хляб, салам и сирене“, споделя Башар.

Бежанците в лагера искат да разберат колко дълго още трябва да живеят в училището, в което са настанени от шест месеца. „Аз няма да се върна там повече. Ще чакам тук, пред социалната служба, докато не намерят жилище за мен и моето семейство“, заяви Башар.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.