Финансовият министър на САЩ: Участието на Тръмп в Давос цели насърчаване на международните партньорства

6 г. затвор за рецидивист, клал жена, за да я изнасили Делото е гледано по съкратената процедура

Бойко Борисов внесе предложение за освобождаването на Офелия Кънева като председател на ДАЗД

Разкриха наркооранжерия в Павликени

Двама братя са осъдени за убийство на техен съселянин във Врачанско

Две години затвор за кражба от базиликата „Света София“

Екоинспектори наложиха санкции за над 54 000 лева на замърсители "Захарни заводи"-Горна Оряховица и месопреработвателното предприятие "Чех" ще плащат глоби от по над 26 000 лева

Кметът на Благоевград издаде Заповед да не се събират такси за деца, отсъствали поради болест

Служител завлякъл фирма с близо 12 000 лева За неотчетения оборот го грозят до 6 години затвор

Жителите на Стара Кресна пропищяха от тормоз на роми-дървосекачи почистващи изгорялата гора от големия пожар над дефилето

Спипаха мъж с ефективна присъда в Горнооряховско

Грипна епидемия и в Бургас

Румен Радев критикува Борисов и Меркел за поканата към Ердоган "Няма война между институциите, а определени ценностни разминавания"

Илияна Йотова в отчета си: За съжаление, срещнах една разделена България и един обезверен народ

Американец ухапа полицейско куче

За да не променяш закона, направи нов

22 февруари 1016 г. Бандити с автомати „Калашников“ откриха огън по инкасов автомобил и задигнаха 400 000 лв. Грабежът бе извършен в подземния паркинг на мола на столичния булевард „Цариградско шосе“. Извършителите не са заловени.

Бавят с години регламентацията на сигнално-охранителната дейност, оплакват се частните гардове

В парламента често се използва един стар вече депутатски трик. Написва се и се пуска „за обсъждане“ по браншови организации и заинтересовани институции проект на нов закон за нещо си. Той има една-единствена цел – да отложи за неопределено време необходимите поправки в сега действащия закон за същото нещо. Този номер е прилаган 2-3 пъти със Закона за движение по пътищата, а сега дойде ред и на Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД).

От средата на март МВР и отделни депутати разпространяват проект за нов ЗЧОД, без необходимостта от него да е поставяна публично в медиите или от отделна фирма, асоциация или съюз на дружества от охранителния бранш.

„Да, ние от години сме искали поправки в отделни членове, сочили сме текстове от закона, които се нуждаят от допълване, нова редакция или следва да отпаднат, но не е искана подмяна на целия закон”, казват представители на най-големите фирми от бранша. Според тях сегашният ЗЧОД, който е в сила от 2004 г., е добър, познава се точка по точка от всички – и от редовия състав, и от ръководителите на тази „малка“ армия от около 120 000 души в България.

Но по-голям проблем за фирмите е не че тепърва ще трябва да свикват с нов закон, а че в разпространявания проект има ред нелепи текстове наред с липсата на други, които трябва да препращат към важни и утвърдени в практиката наредби и инструкции, регламентиращи охранителната дейност.

В него се предвижда практическото изпълнение на всички охранителни дейности да бъде обединено в една-единствена наредба, подписана от министъра на вътрешните работи, за минимални изисквания за сигурност и безопасност, от която да се ръководят всички охранителни фирми.

В същото време се предлага отделно лицензиране за охранителни услуги по видове обекти, а не по начина за осъществяването на охранителната дейност, както са дефинирани досегашните услуги по чл. 5 от ЗЧОД. Въпреки че и там има известна неяснота по отношение охраната на имущество в т. 2 на чл. 5. В практиката е утвърдено, че това е физическата охрана т.е. охраната с физически сили на обекта, на имуществото в него и на установения ред, а не само физическата неприкосновеност на имуществото и пропускателния режим.

„Ако следваме тази логика, би трябвало да има отделно лицензиране за охрана на банки и финансови институции, отделно за търговски вериги или за индустриални предприятия и други, които също се охраняват с физически сили… Да не би тези обекти да са по-маловажни от питейните заведения и дискотеките, чиято охрана според проекта ще се лицензира отделно?“, питат представители на фирми с хиляди охранявани обекти, сред които има от жилище до верига от магазини или банкови клонове в цялата страна.

Общото мнение на охранителите е, че вместо да се приема нов закон, по-добре е да се напише проект за изменения на ЗЧОД, като се включат нетърпящи отлагане допълнения и промени в членовете на действащия закон и се запазят неговата структура, съдържание и утвърдена терминология. По такъв начин ще се ускори приемането на необходимите промени и ще бъдат спестени много време и средства за обсъждане и обществена подкрепа на нов закон за частната охранителна дейност.

Един от най-наболелите въпроси е най-сетне да се регламентира сигнално-охранителната дейност (СОД), както например е регламентирана инкасовата.
Мотивите им са, че СОД е най-широко разпространената охранителна услуга в България. Стотици хиляди обекти се охраняват на централизиран принцип. Тази дейност се отличава съществено от всички останали услуги по чл. 5 на ЗЧОД и нейното регламентиране е нерешен проблем от началото на 90–те години. В новия проект обаче регламентирането е непълно, защото дейността е сведена само до охрана на имущество.

Факт е, че СОД не се състои само в охрана на имущество на физически и юридически лица. „Почти половината от получаваните алармени сигнали в нашия център са от използвани паникбутони в обектите“, твърди един ръководител на голяма охранителна фирма. „Причините са най-различни – възпрепятстване на работата от пияни или психично болни лица, неспазване на установения ред и нарушаване спокойствието на клиенти и посетители от разни групи лица, както и използване на паникбутони при нападения или грабежи с реална заплаха за живота и физическата неприкосновеност на клиентите от истински престъпници. При всички такива случаи се налага изключителна бърза реакция. В подобни ситуации изобщо не става дума за охрана на имущество, а за спазване на установения ред в обектите, както и за живота, здравето и спокойствието на хората в тях“, пояснява шефът.

„Ако предметът на договорите за охрана със СОТ се ограничи само до защита на имущество, тази съществена част от сигнално-охранителната дейност ще остане извън обхвата на закона“, недоумява той. Според него наложително е дефиницията за СОД в чл. 8 на проекта на закона да се редактира и да се допълни съобразно практиката и реално осъществяваните от фирмите охранителни функции.
Освен това, експертите казват, че формулировката на този член не отчита принципната разлика в квалификационните изисквания за осъществяване на сигнално-охранителна дейност от една охранителна и една инсталаторска (инженерингова) фирма, която проектира, изгражда и поддържа технически системи за сигурност.

Едните извършват действителна охранителна дейност, докато другите изпълняват типична инженерингова дейност и е редно всеки да получи лиценз за функциите, които изпълнява. Те са на мнение, че за да се избегне това противоречие, може да се ползва опитът на МВР в противопожарната защита, където този казус е решен, защото има ясно разграничаване между дейностите по пожарна безопасност и обслужването на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, като за всяка дейност се издава отделен лиценз.

И пак се стига до въпроса кому е нужно да се пише нов ЗЧОД, след като детайлна регламентация на СОД може да се приеме и като изменение и допълнение на сегашния закон и да се допълни от съответна наредба, каквато например е наредбата за организиране и транспортиране на ценни пратки и товари.

Всъщност подозрението на охранителите към анонимните автори на проекта за нов ЗЧОД е, че чрез него те искат да отложат с година-две поправките, чрез които и в сегашния закон да бъде регламентирана СОД. И току-виж се окажат прави.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.