Бавят с години регламентацията на сигнално-охранителната дейност, оплакват се частните гардове

В парламента често се използва един стар вече депутатски трик. Написва се и се пуска „за обсъждане“ по браншови организации и заинтересовани институции проект на нов закон за нещо си. Той има една-единствена цел - да отложи за неопределено време необходимите поправки в сега действащия закон за същото нещо. Този номер е прилаган 2-3 пъти със Закона за движение по пътищата, а сега дойде ред и на Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД).

От средата на март МВР и отделни депутати разпространяват проект за нов ЗЧОД, без необходимостта от него да е поставяна публично в медиите или от отделна фирма, асоциация или съюз на дружества от охранителния бранш.

„Да, ние от години сме искали поправки в отделни членове, сочили сме текстове от закона, които се нуждаят от допълване, нова редакция или следва да отпаднат, но не е искана подмяна на целия закон”, казват представители на най-големите фирми от бранша. Според тях сегашният ЗЧОД, който е в сила от 2004 г., е добър, познава се точка по точка от всички - и от редовия състав, и от ръководителите на тази „малка“ армия от около 120 000 души в България.

Но по-голям проблем за фирмите е не че тепърва ще трябва да свикват с нов закон, а че в разпространявания проект има ред нелепи текстове наред с липсата на други, които трябва да препращат към важни и утвърдени в практиката наредби и инструкции, регламентиращи охранителната дейност.

В него се предвижда практическото изпълнение на всички охранителни дейности да бъде обединено в една-единствена наредба, подписана от министъра на вътрешните работи, за минимални изисквания за сигурност и безопасност, от която да се ръководят всички охранителни фирми.

В същото време се предлага отделно лицензиране за охранителни услуги по видове обекти, а не по начина за осъществяването на охранителната дейност, както са дефинирани досегашните услуги по чл. 5 от ЗЧОД. Въпреки че и там има известна неяснота по отношение охраната на имущество в т. 2 на чл. 5. В практиката е утвърдено, че това е физическата охрана т.е. охраната с физически сили на обекта, на имуществото в него и на установения ред, а не само физическата неприкосновеност на имуществото и пропускателния режим.

„Ако следваме тази логика, би трябвало да има отделно лицензиране за охрана на банки и финансови институции, отделно за търговски вериги или за индустриални предприятия и други, които също се охраняват с физически сили... Да не би тези обекти да са по-маловажни от питейните заведения и дискотеките, чиято охрана според проекта ще се лицензира отделно?“, питат представители на фирми с хиляди охранявани обекти, сред които има от жилище до верига от магазини или банкови клонове в цялата страна.

Общото мнение на охранителите е, че вместо да се приема нов закон, по-добре е да се напише проект за изменения на ЗЧОД, като се включат нетърпящи отлагане допълнения и промени в членовете на действащия закон и се запазят неговата структура, съдържание и утвърдена терминология. По такъв начин ще се ускори приемането на необходимите промени и ще бъдат спестени много време и средства за обсъждане и обществена подкрепа на нов закон за частната охранителна дейност.

Един от най-наболелите въпроси е най-сетне да се регламентира сигнално-охранителната дейност (СОД), както например е регламентирана инкасовата.
Мотивите им са, че СОД е най-широко разпространената охранителна услуга в България. Стотици хиляди обекти се охраняват на централизиран принцип. Тази дейност се отличава съществено от всички останали услуги по чл. 5 на ЗЧОД и нейното регламентиране е нерешен проблем от началото на 90–те години. В новия проект обаче регламентирането е непълно, защото дейността е сведена само до охрана на имущество.

Факт е, че СОД не се състои само в охрана на имущество на физически и юридически лица. „Почти половината от получаваните алармени сигнали в нашия център са от използвани паникбутони в обектите“, твърди един ръководител на голяма охранителна фирма. „Причините са най-различни - възпрепятстване на работата от пияни или психично болни лица, неспазване на установения ред и нарушаване спокойствието на клиенти и посетители от разни групи лица, както и използване на паникбутони при нападения или грабежи с реална заплаха за живота и физическата неприкосновеност на клиентите от истински престъпници. При всички такива случаи се налага изключителна бърза реакция. В подобни ситуации изобщо не става дума за охрана на имущество, а за спазване на установения ред в обектите, както и за живота, здравето и спокойствието на хората в тях“, пояснява шефът.

„Ако предметът на договорите за охрана със СОТ се ограничи само до защита на имущество, тази съществена част от сигнално-охранителната дейност ще остане извън обхвата на закона“, недоумява той. Според него наложително е дефиницията за СОД в чл. 8 на проекта на закона да се редактира и да се допълни съобразно практиката и реално осъществяваните от фирмите охранителни функции.
Освен това, експертите казват, че формулировката на този член не отчита принципната разлика в квалификационните изисквания за осъществяване на сигнално-охранителна дейност от една охранителна и една инсталаторска (инженерингова) фирма, която проектира, изгражда и поддържа технически системи за сигурност.

Едните извършват действителна охранителна дейност, докато другите изпълняват типична инженерингова дейност и е редно всеки да получи лиценз за функциите, които изпълнява. Те са на мнение, че за да се избегне това противоречие, може да се ползва опитът на МВР в противопожарната защита, където този казус е решен, защото има ясно разграничаване между дейностите по пожарна безопасност и обслужването на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, като за всяка дейност се издава отделен лиценз.

И пак се стига до въпроса кому е нужно да се пише нов ЗЧОД, след като детайлна регламентация на СОД може да се приеме и като изменение и допълнение на сегашния закон и да се допълни от съответна наредба, каквато например е наредбата за организиране и транспортиране на ценни пратки и товари.

Всъщност подозрението на охранителите към анонимните автори на проекта за нов ЗЧОД е, че чрез него те искат да отложат с година-две поправките, чрез които и в сегашния закон да бъде регламентирана СОД. И току-виж се окажат прави.