*

Красавицата, която стана шеста на конкурса "Мисис Свят 2016", искала просто да запознае футболиста със съпруга си

Десислава Крайчева, която неотдавна стана шеста в конкурса за най-красива омъжена жена - "Мисис Свят 2016", е родена в София, на 34 години. Завършила е международно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Живее в Калифорния, в къща на голф игрище в затворен комплекс. Омъжена е за лекар от 13 години. В Лас Вегас се занимава с покупко-продажба на недвижими имоти. Има и международен бизнес.

В най-скоро време ще я видим на родна земя, защото заедно с Наталия Гуркова, Ани Палашева и Мария Бонева ще оценяват като жури кой е най-красивият българин в конкурса "Мистър България 2016" на 30 май. Кастингът е на 23 април.

- Деси, медиите у нас писаха, че световноизвестният португалски футболист Кристиано Роналдо ви е свалял и се е опитвал да ви вкара в леглото си. Имате и приятелска снимка, на която той е по съвсем къси спортни гащета, което породи разни слухове...

- За да не станат недоразумения, това се случи в Лас Вегас, в хотел "Енкор". И не аз онемях, като го видях, както писаха, а точно обратното. Дори не можах да го разпозная. Той ме заговори и след това влязоха други хора в асансьора, които започнаха буквално да припадат и да го снимат. Поиска ми телефона веднага и го поканих с моята компания в клуб XS в същия хотел. Предполагам, че не дойде, защото го преследваха с камери навсякъде. Покани ме няколко пъти в стаята си, но аз просто исках да го запозная със съпруга ми. Направи ми впечатление на изключително дисциплиниран атлет, тъй като бягаше по стълбите нагоре до 60-ия етаж и след това слизаше надолу с асансьора, за да повтори упражнението. Точно така и се запознахме.

- Защо решихте да участвате в конкурса "Мисис Свят", след като имате съвсем сериозен бизнес?

- Конкурсът "Мисис Свят" e световна платформа, на която се изявяват не само красиви, но и дами, които имат успешна кариера и активно се занимават с благотворителност. Конкуренцията беше жестока, защото всяка искаше да представи своята страна по най-добрия начин. Аз лично реших да участвам, защото прецених, че мога да представя себе си, страната си и каузата, за която се боря, по най-добрия начин. Журито прецени същото, за моя най-голяма радост.

- Кога и как заминахте в САЩ?

- Отидох през 2002 г. - две години на културен обмен и стаж, осигурен от Софийския университет. Следващите няколко години прекарвах повече от половината време в годината в България, тъй като работех върху магистърската си степен по право. Заминах най-вече заради образованието, което получих там. Бизнесът с недвижими имоти се развиваше с огромна скорост и се включих в правилното време. Започнах активно да се занимавам с инвестиции в недвижими имоти, взех добри финансови решения и нещата потръгнаха.

- Защо не избрахте да започнете кариерата си в България?

- По времето, когато завърших, не виждах големи перспективи за развитието си в България. Но в никакъв случай не изкличвам възможността да се занимавам с юридическа дейност там. Все пак инвестирах много време и усилия в образованието си.

- Магистърската диплома по право помага ли ви по някакъв начин в бизнеса с недвижими имоти?

- Естествено, това, което ми даде образованието ми, е неоценимо. Завърших Софииския университет с отличен успех и той беше за мене невероятна школа. Много от нещата, които научих, ми помагат в работата и до днес.

- Как навлязохте в бизнеса - с покупко-продажбата на недвижими имоти в Лас Вегас ли?

- Първите ми инвестиции бяха в Калифорния, след това се пренасочих към Флорида и Лас Вегас. Беше трудно, тъй като конкуренцията беше много голяма, но с труд и постоянство и малко късмет всичко се постига.

* Интервю на Веселина ФИЛИПОВА

Арх. Лило Попов:

Управниците ни рушат като талибани

Съзнателно се култивира негативно отношение към интелектуалните дейности и особено към архитектурата - така се открива поле за действие на недоучените примитиви, подозира носителят на наградата "Архитектон" за 2015 г.

- Поздравления за наградата на САБ в Националния архитектурен конкурс "Архитектон"! С какво вашият проект е по-различен?

- Наградата "Архитектон" бе учредена от Съюза на архитектите в България миналата година и се присъжда за значителни постижения в областта на архитектурата и принос в развитието й. Много е приятно, разбира се, когато твоят труд намира признание - и то професионално признание! Иска ми се това отличие да се утвърди като най-авторитетната архитектурна награда у нас именно защото тя се присъжда от жури, съставено изцяло от изтъкнати колеги-архитекти.

В Хотел и спа "Ува Нестум" край град Гоце Делчев съм следвал творческите си принципи, на които са ме учили и до които съм стигнал в хода на собствената си практика. Те не са особено сложни. Сградата трябва да произлиза от контекста и да го изявява, да използва максимално неговия потенциал; мястото трябва да стане по-красиво след нейната поява. Архитектурата трябва да създава въздействащи пространства - вътрешни и външни. При това нека няма граница между тях, между вътре и вън - нека природата нахлуе в интериора на сградата и физически, и оптически през внушителното остъкляване - вода, зеленина, облаци, светлина. Важни са т.нар. "междинни" пространства - между вътре и вън. Важно е да се отделя внимание на всички проблеми, дори и да изглеждат незначителни: "Бог вижда", казваше в такива случаи големият български архитект Богдан Томалевски. И някъде в съзнанието винаги стои онази наша възрожденска архитектура, която кара да трепва всяко българско сърце - за вдъхновение, дори и когато направеното не я наподобява външно.

- След като презастроихме Черноморието и планините си, научихме ли се да ценим друг вид архитектура - по-отговорна и близка до природата?

- Най-напред, не приемам всички да бъдем подведени под местоимението "ние". Има хора, които винаги са били против варварското, хищническо отношение към природата. Съюзът на архитектите в България неведнъж е реагирал остро срещу такова отношение; навремето организирахме и конференция, посветена на Черноморското крайбрежие. Ясно е, че в основата на това разрушително отношение към природата стои алчността, безогледният стремеж към печалба. Този ламтеж не се спира пред нищо, готов да съсипе и природа, и архитектурно наследство... Общественото мнение изглежда все по-ясно осъзнава това, но е необходимо и строгото прилагане на закона.

- Голямата опасност днес за българската архитектура? Липсата на идеи, подражателството, застоят?

- Голямата опасност пред българската архитектура днес не е нито липсата на идеи, нито подражателството. Голямата опасност, според мен, е принизената, маргинална роля на архитектурата и архитектите в обществото, като част от цялостното му опростачване, цялостната му културна деградация. Съзнателно се култивира негативно, пренебрежително отношение към интелектуалните дейности, и особено към архитектурата. Така се открива поле за действие на недоучените примитиви. Чудно, но и сред самите архитекти се чуват гласове, че по-важно е да се знаят наредбите, отколкото да се строи красиво. Всъщност не е и чак толкова чудно...

- На какво бихте казали "не" в българската архитектура и какво бихте поощрили?

- "Не" - на високомерното сритване на архитектурата в ъгъла, на разгула на посредствеността, на архитектурата в служба на безогледната печалба, срещу обществения интерес. "Да" - на социално ориентираната архитектура, на тази, която щади природата и ресурсите, която служи на високи естетически и етически идеали.

* Гъмов поискал ръката на Преслава?

* Миро Пашов е трафикант на деца в най-скъпия индийски филм

* Бай Тошо имал членска карта на "Локомотив" /София/

* Поп люби чужда булка, общинар лъже със

земя

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 13 АПРИЛ!