Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Aварирал ТИР край Драгоман запуши пътя за Калотина

166 снегорина чистят софийските улици

Отмениха бедственото положение в община Баните

Сирия се рекламира като туристическа дестинация

Хванаха шофьора, който прегази мъж край Нови Искър и избяга

Близо 100 000 лв. са събрани за доизграждането на храма във ВТУ Почетоха Деня на Свети Евтимий, Патриарх Търновски

Австралия приветства експериментален спасителен дрон В проекта са инвестирани стотици хиляди долари

През обектива на „Труд“: Как Борисов и Меркел отговарят на медиите (СНИМКИ)

Синдикатите срещу поскъпването на тока, предвиждат фалити КНСБ и КТ „Подкрепа“ излязоха със съвместна позиция в подкрепа на работодателите

Борисов отговаря на „Труд“: Лидерите от Западните Балкани трябва колкото се може по-бързо да покрият критериите за членство в ЕС

ЦСКА бие с голове на новите

Гледайте НА ЖИВО пресконференцията на Борисов и Меркел

Меркел отговаря на „Труд“: Подкрепяме България за Шенген, но не мога да кажа точна дата за присъединяване Възлагаме големи надежди на българското председателство, каза германският канцлер

Ердоган обяви началото на турската военна операция в сирийския град Африн

Над 3,2 млрд. лв. от джоба си дава годишно народът за здраве

Над 3,2 млрд. лв. харчат българите годишно за лекарства и медицински услуги. От тях 70% отиват за хапове. В тези средства не влизат здравните грижи и медикаменти, покривани от парите от осигуровки.

Вноските са около 3 млрд. лв. общо от държава, работодатели и самоосигуряващи се. Така за година разходите за здраве на българина възлизат на над 6 млрд. лв., обясни пред „Труд“ Иван Димитров, бивш председател на пациентските организации в надзорния съвет на НЗОК.

Според данни на КНСБ държавата заплаща 3,5 пъти по-малко за осигурените от нея лица – по 244 лв. на човек годишно, в сравнение с един работещ, който се осигурява – средно 816 лева.

За периода 2002-2010 г. страната ни е била единствената държава членка на ЕС, в която средствата за здравеопазване като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) са намалели. През 2002 г. те са били 5,3 %, а през 2010 г. – 4,8, или с 0,5% по-малко. По прогнозни данни за 2016 г. малко над 4% ще е делът на средствата за здраве спрямо макроикономическата рамка на страната.

Най-висок у нас е и делът на заплащане на медицински услуги за собствена сметка в Европа. Причината е, че държавните средства за здравеопазване са по-ниски в сравнение с тези, които се дават в останалите държави.

Парите за здраве няма да се увеличават, така че промяната трябва да дойде от по-добро преразпределение на средства, коментира пред вестника д-р Иван Кокалов, председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.