Над 3,2 млрд. лв. харчат българите годишно за лекарства и медицински услуги. От тях 70% отиват за хапове. В тези средства не влизат здравните грижи и медикаменти, покривани от парите от осигуровки.

Вноските са около 3 млрд. лв. общо от държава, работодатели и самоосигуряващи се. Така за година разходите за здраве на българина възлизат на над 6 млрд. лв., обясни пред „Труд“ Иван Димитров, бивш председател на пациентските организации в надзорния съвет на НЗОК.

Според данни на КНСБ държавата заплаща 3,5 пъти по-малко за осигурените от нея лица - по 244 лв. на човек годишно, в сравнение с един работещ, който се осигурява - средно 816 лева.

За периода 2002-2010 г. страната ни е била единствената държава членка на ЕС, в която средствата за здравеопазване като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) са намалели. През 2002 г. те са били 5,3 %, а през 2010 г. - 4,8, или с 0,5% по-малко. По прогнозни данни за 2016 г. малко над 4% ще е делът на средствата за здраве спрямо макроикономическата рамка на страната.

Най-висок у нас е и делът на заплащане на медицински услуги за собствена сметка в Европа. Причината е, че държавните средства за здравеопазване са по-ниски в сравнение с тези, които се дават в останалите държави.

Парите за здраве няма да се увеличават, така че промяната трябва да дойде от по-добро преразпределение на средства, коментира пред вестника д-р Иван Кокалов, председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ.