Ако в гората има толкова бежанци, че всеки юнак може да си играе с тях на стражари и апаши, това означава, че границата е пробита

Ако някой ден България се разпадне, това най-вероятно ще стане поради някоя елементарна причина, а не от чуждо нашествие или силен природен катаклизъм. Толкова елементарна причина, каквато е липсата на разсъдък и на връзка с реалността. А такива симптоми вече се наблюдават.

Мога да си обясня и подозирам емоциите на онези балкански юнаци, които смениха хобито си да трепят глигани с лов на мигранти. Едно е да сложиш мъртво животно на предния капак на джипа си, друго е да доминираш над човешко същество. Има някаква неописуема власт в това да решаваш съдбата на някого досущ като цезар. Добрите момчета отиват в рая, лошите отиват на границата да ловуват бежанци. Между другото, има доста добри разработки по темата на велики психолози, както и на специалисти по промиване на мозъци. Такива сцени са добре описани и разказани за други епохи и други населени места - еврейското гето във Варшава, фавелите в Рио де Жанейро и къде ли още не.

Ако това влечение към абсолютната власт над чуждия живот е обяснимо, трудно ми е да възприема овчия възторг на хилядите, които аплодират тези събития в Странджа. Това ли е националният ни блян - България винаги може да разчита на мутри и ултраси, които да я бранят. Тонът и настроението на същите тези хиляди се променя, когато същите тези хора обаче те набият на пътя, защото си ги засякъл, или набият детето ти в дискотеката. Каквото възхвалиш, това ще търпиш. Въпрос на избор. Дори самият факт, че спорим имат ли право юнаците да нарушават закона, вече е разцепление на обществото, и то не за добро.

Толерирането на насилие над мигранти и въздигането на криминални типове в герои може да навлече и доста сериозни проблеми, с корени на изток. Само преди няколко месеца базираната в Катар телевизия „Ал Джазира“ пусна много компрометиращи филми за България. Някои от тях бяха свалени, защото очевидната манипулация в тях накара централата на медията да ги оттегли. Такива реални истории, с толкова възторг около арестуването, а спомнете си и убийството на един афганистанец пак в този район, може само да накара пропагандната машина срещу България да избълва нова порция изстрели. Дори не е необходимо те да го продуцират. Достатъчно е да откупят правата върху филма на колегите от френската „Франс 24“, където водещи български личности, журналисти, а най-вече и политици възхваляват опълченците от Странджа.

От властта в началото аплодираха тези самозвани бранители на границата. Чухме оценки от сорта „всяка помощ е добре дошла“, а самооценяващите се като националисти шумно окуражаваха и окуражават милициите от оперативно интересни лица. Властта обаче не можа да схване, че дори самото съществуване на такива чети е обида и оценка за нея. Това означава, че всеки в България може да се организира в каквато си представите банда и може да осъществи всякаква операция на територията на страната. Всичко може да се появи, включително и джихадистка чета, която се забавлява с отстрел на юнаци. Какво може да ги спре? От репортажите на колегите от националните телевизии разбираме, че дори след подаване на сигнал до телефон 112 униформени патрули се появяват след повече от час.

Проблемът с контрола на южната ни граница има много измерения. Ако в гората има толкова много бежанци, че всеки с повечко тестостерон може да си играе с тях на стражари и апаши, това означава, че границата е пробита. Премиерът сам съобщи, че на западната граница (подчертавам - западната) всекидневно залавят между 80 и100 души. Излишно е да се спори дали това са всичките нарушители, преминали нелегално южната ни граница. Не, не са. Дори да приемем, че от Турция у нас са влезли само два пъти повече, означава, че през България месечно преминават поне 6000 души. Това, както и да го погледнем ,не прилича на сигурна граница.

Вече ще станат две години от началото на огромния натиск върху Европа по направлението Сирия-Турция-Гърция. За това време много съседи, централните европейски държави осъзнаха заплахата и с много бързи стъпки промениха законодателството, увеличиха бюджетите си за армията и полицията, реорганизираха се. Без съмнение заслуга за затварянето на балканския път е предимно на реакциите на Унгария, Австрия и Сърбия. Македония вече е барикадирала гръцката граница и не дава пиле да прехвръкне.

Едва тази пролет ние видяхме някаква небрежна разтревоженост във властта. Казвам небрежна, защото един от големите проблеми на държавата ни в момента е липсата на достатъчно ресурси, за да блокира границата, но още повече - да бъде готова за адекватна реакция при внезапна криза. Доказателство? Ако МВР можеха да се справят, нямаше да има нужда от армия. А ако няма криза с размерите на Идомени, защо пращаме войска по границата? Да пратиш 300 военни ей така и да имаш стратегия за охрана на границата са две различни неща. Толкова различни, колкото учение с бойни стрелби на мотострелкова рота и сватбарска стрелба - и на двете се вдига много шум, разликата е, че само едното действие върши работа за националната сигурност.

Заплахите от юг вече стават прекалено сериозни, за да си затваряме очите. Липсва инфраструктура, липсват полоси за охрана и действие, липсват хора, липсва и човешко отношение към тези, които патрулират по границата. Всеки строител, като започне някакъв обект, първо слага контейнери, в които работниците могат да живеят в хуманни условия. Де такова отношение към патрулите на юг?

Има недостиг на бюджет, има недостиг на далновидност. Миналата седмица отново имаше спорове, скандали, обвинения и оправдания за реформите в МВР. Реформите пак бяха представени като „за“ и „против“ социалния пакет за униформените, което включва и компенсация от 20 заплати при пенсиониране. Същото е при военните. Никой от властта обаче не обясни защо при този „велик социален пакет“ има огромен недостиг на хора. Не говорим за КАТ, а за тези, които трябва да мръзнат или се топят в пек.

Във вторник един евродепутат написа във фейсбук: „Или Динко, или гарата в Кьолн“. Динко е онзи юнак, който навърза на синджир шепа мигранти и стана герой за патриоти и комити. Хората обаче трябва да си помислят дали вместо Бойко не искат точно някой Динко, защото човек трябва да внимава какво си пожелава. Тогава всички ще искаме да сме на гарата в Кьолн - с всички заплахи, които ще ни дебнат отзад.