Китайци са баш майстори в спортното ходене

Най-бързата българска студентка е Радосвета Симеонова. Върви с над 11 км/ч, без да я гони някой. Спортното ходене е голямата страст на 22-годишната дама. От 5 години печели у нас златото на републиканските шампионати при дистанция 20 километра. Противно на очакванията Радосвета не е възпитаник на спортен ВУЗ. Тя е отличник на шуменския университет “Еп. Константин Преславски”. Понеже е любител и на високи житейски скорости, учи две специалности едновременно - приложна лингвистика с английски и немски плюс педагогика на изучаването на двата езика. Тази година, за да е максимално натоварването, е добавила към спорта и ученето и преподаване на немски в училището по изкуствата СОУ “Сава Доброплодни”.

Тази събота най-бързата ни студентка ще представи България на Балканиадата по спортно ходене във Флорина, Гърция. “Знам, че от мен се очаква много, притеснявам се, но съм готова да дам всичко”, категорична е атлетката. Най-доброто лично време на бързата студентка при 20 км е 1:49 ч. На тазгодишния шампионат в Поморие го удължила до 1:56. Надява се, че в Гърция ще бъде в по-добра форма, след като е изкарала цяла седмица лагер в спортен комплекс “Камчия”. Там Радостина изминавала всекидневно по 25 км, а коремните преси, клековете, лицевите опори и вдигането на тежести не е броила. Дори и когато не е на подготвителен лагер, пак става сутрин в 6 ч, за да тренира поне 2 часа на стадион “Панайот Волов” в Шумен.

Тази събота ще бъде шестото й състезание с бързо ходещи жени от Балканите, три пъти е била на европейски състезания, а два пъти е мерила сили със световни светила в Китай и Русия. България сега трупа традиции в непопулярната дисциплина, казва спортистката. Някои дори намират спортното ходене за смешно. Кракът е задължително изпънат като спица в коляното (иначе те декласират – б.а.), петата е здраво на земята, непрекъснато прехвърляш тежестта от единия на другия крак, а през това време кръстът играе наляво-надясно... Непрекъснато движиш и ръцете, защото тогава тръгват и краката, обяснява философията Радосвета. Много важно е и правилното дишане, иначе хабиш енергия напразно. С дълги крака като нейните спортното ходене е по-лесно, но големите майстори в дисциплината са миниатюрните китайци. На световното в Китай през 2014 г. най-добрата състезателка взела 20 км за 1 час и 20 минути. “Това трудно се прави и набегом”, откровена е Радосвета.

Засега, макар и далеч от такова постижение, тя е нанадмината при българките над 18 г. и конкурентките й мечтаят да се яви неподготвена или да се откаже от участие, за да грабнат титла. През последните години Радост надминава дори собствената си треньорка Еманоела Радева (37 г.). Но какво по-добро за учителя от възприемчив ученик! Вече от опит го знае и Радосвета, защото след студентската практика през т.г. започнала да води лекторски часове в шуменско училище. Поверили й 9-и, 10-и и 11-и клас и вече е педагог по немски. Спомня си как като ученичка се ужасявала от езика, а нейната учителка буквално й казала, че от нея преподавател няма да стане. Точно това я амбицирало, решила да докаже обратното. Вместо да кандидатства в университета в Шумен със спорт и да стане преподавател по физкултура, избрала най-трудната хуманитарна специалност с езици. И ето я учител, който не иска да пише двойки. “Много ми харесва с учениците. Обяснила съм им, че не съм в клас да ги плаша, а да направя така, че максимално лесно да научат езика. Не съм само учител, а и приятел. Вярно е, че в сегашното поколение има много разглезени деца, но има начин да им грабнеш вниманието”, обяснява младата учителка. Как става - пак с динамика на преподаването. Дори със спорт в нейните часове. Понякога влиза с малка топка и вместо непрекъснато писмено изпълнение на упражненията, часът преминава в игра и устна обмяна на знания. Казва името на ученика, подава топката и задава въпроса. Така целият клас слуша, научава и е в очакване за изява. Ако няма пълноценно занимание от страна на педагога, учениците шумят, шушукат, непрекъснато питат дали могат да посетят тоалетната или пък просто... не влизат в часа и ти носят извинителна бележка, установила е Радосвета. Рядко дава домашни. Знае, че учениците не ги обичат. Който ги изпълни обаче, получава шестица. Иска поверените й деца да научават всичко, докато са на чина, в рамките на учебния час. И контролните са желани при Радосвета, защото по време на обучението поставя сходни задачи.

Засега за лекторските часове получава към 150 лв. месечно. И е доволна - плюс стипендия за висок успех (никога не е имала поправка, б.а.) и спечелена евростипендия успява да се издържа и не мисли да напуска родината.

Вярно е, че немският може да отвори много врати. Но младата надежда разсъждава: “Защо да отивам в Германия, там ще съм просто една от многото немски говорещи?” Колкото и невероятно да звучи, казва, че в България й харесва. А вече е открила, че учителската професия у нас не само налага заради ниското заплащане, но и позволява да работиш на две места. Знае го от майка си, която е начален учител в Добрич. С педагогическата си заплата плюс още една от второ работно място е успяла да изучи Радост и двамата й братя Любомир и Симеон. Те са щастливи тризнаци с разностранни интереси. Симо учи биотехнология в Пловдив, а Радост и Любо са неразделни от деца и сега той завършва приложна германистика в Шумен. Общото между брат и сестра е страстта към колите.

Най-бързата ни студентка е шофьор, но уточнява, че върти волана само на големи разстояния над 20 км. Обича да развива висока скорост само с краката си, а не с педала на газта. И е категорична: “Хора, слезте от колите, за да сте здрави. Ключът е в движението. Няма вълшебни хапчета нито за отслабване, нито за дълголетие.” Е, понякога след усилени тренировки и нейните крака туптят от умора... Но амбицията за победа е по-голяма и удовлетворението, което изпитваш след състезание, си струва всички часове прекарани в тренировки.