Президентството: Извършена е нерегламентирана публикация в профила на държавния глава

Приход от 1,4 млн. лева от данъци планира Община Павликени

Д-р Красимира Иванова: Хепатит C уби баща ми, зарази се след кръвопреливане Системата за проверяване на кръвта да гарантира 100% нейната безопасност, призова сестрата на премиера Бойко Борисов

Проф. Божидар Димитров: Комунизмът у нас беше държавен капитализъм

Патриарх Неофит за македонската църква: Имаме консенсус по главните въпроси на бъдещото

Премиерът Борисов ще се срещне с чешкия си колега Андрей Бабиш

Дамаск осъди турската операция в град Африн

Цецка Цачева: Няма да се въвежда трети пол и да се признават еднополови бракове

Катастрофа затапи пътя за „Капитан Андреево“ край Харманли

Министър Ангелкова: Всички 5-звездни хотели са резервирани на 90% за летния сезон

Щурмови хеликоптер „Апачи“ се разби в САЩ Двамата пилоти са загинали

Турция праща и сухопътни сили в операцията в Северна Сирия

Пост на турски език се появи в профила на президента във фейсбук

„Ауди“ изтегля 127 000 нови автомобила заради проблеми с емисиите

Лео Кадели: Приятели, помагайте

Мартин Петров: ЦСКА във „В“ група не звучи нормално

Мартин Петров е един от най-обичаните футболисти през новия век. Звездата му изгря в любимия ЦСКА, за да започне бързо и международното приключение. „Сервет“, „Волфсбург“, „Атлетико“, „Манчестър Сити“, „Болтън“, „Еспаньол“… Мартин винаги е бил на голямата сцена. И винаги е печелил феновете заради огромното си футболно сърце. Днес вече животът му е по-спокоен. Работи като футболен мениджър. Петров даде интервю за „Труд“, в което говори и за миналото, и за бъдещето.

– Избрахте една интересна, но и инфарктна позиция във футбола. Как се чувствате в първите си стъпки като мениджър?

– Още е трудно да се каже, че съм мениджър. На този етап навлизам в нещата. Благодаря на Лъчезар Танев, който ми дава път в този бизнес. Засега все още помагам с името и репутацията, които съм изградил. Бъдещето ще покаже как ще се справя, но се надявам да се развия по най-добрия начин.

– Почти всеки играч, който е имал кариера на високо ниво, обикновено опитва и предизвикателството да е треньор. Вие изкушен ли сте от подобна идея?

– Засега не се виждам като треньор. Все още. Не си затварям вратите, защото уча в момента в НСА. Нека видим как ще се развият нещата в това, с което съм се захванал сега.

– Липсва ли ви играта на терена? Спряхте да сте професионален футболист съвсем наскоро…

– Липсва ми доста. Винаги го казвам. Повече от 17 години съм практикувал футбол на високо равнище. Трудно се приема, когато трябва да спреш, но има нови предизвикателства и трябва да опитвам да ги посрещна. Ще се постарая да го правя така, както бе и на терена – максимално концентриран и готов.

– Като гледате мачове по телевизията, случвало ли се е да си кажете – тази топка аз щях да изиграя така, а не инак…? Да „давате съвети” на някой действащ играч?

– Не, отвън е много лесно… Когато бях футболист, съм гледал мои мачове на запис и съм си казвал – ето тук можеше да го изиграя така или иначе… Но отвън е лесно. Всеки разбира, всеки може. Вътре, на терена, е друго.

– Вие бяхте част от трио, от което се очакваше да повтори успехите на поколението на Стоичков и останалите от „златния отбор“ на България. А виждате ли след вас кой ще запълни празнината от Мартин, Стилиян и Бербатов?

– Тази тема не искам да я разисквам генерално. Ние бяхме едно поколение, сега има друго. Дава се шанс на млади състезатели, има подмяна на кадрите. Да си призная, много от тези играчи не съм ги следил внимателно и не искам да давам оценки. Вижда се, че в последните мачове имаше подобрение, има потенциал. Да, може би към играта имаме забележки и резерви, но важно е, че резултатите са позитивни. Победата над Португалия особено би следвало да даде голямо самочувствие.

Надявам се да се развиват добре и играчите, и отборът.

Съжалявате ли за нещо непостигнато с националния отбор?

Със сигурност. Съжалявам, че не се класирахме поне на още едно или две големи първенства освен на Евро 2004. Но няма как да върнем времето назад.

Най-паметният ви мач за България?

Винаги съм се стремял да дам сто процента за националния. Не са един и два паметните мачове… Сещам се за победата над Хърватия в София, както и за обрата от 0:2 до 2:2 в Загреб… С Румъния имаше същия сценарий като гост. Най-паметните моменти са, когато националният стадион бе пълен с 40 хиляди фенове, когато чуваш тътена на трибуните, химна, знамената… Това е най-паметното.

– Къде се чувствахте най-добре в кариерата ви – в ЦСКА, „Сервет”, „Волфсбург”, „Атлетико”, „Манчестър Сити”, „Болтън”, „Еспаньол”…?

– Най-добре… Не мога да отлича един отбор. Винаги съм искал бързо да свикна, да се адаптирам към клуба и града. И да си изпълнявам максимално професионално задълженията. Не съм гледал никога страничните неща, дали живея в голям град или в някое селце… Тези неща винаги са били на заден план. Навсякъде се чувствах добре и сега следя всеки един от отборите, в които съм играл.

– Как се чувствате да гледате ЦСКА във „В“ група? Никога не сте крили любовта си към клуба, завършихте кариерата си там.

– Като цесекар искам отборът да се върне там, където му е мястото. Като малък съм мечтал да играя в този клуб и мечтата ми се сбъдна. За никого не е някаква тайна – ЦСКА във „В” група не звучи нормално. Да се надяваме хората, които са се заели с това, да върнат бързо отбора там, където му е мястото.

– Вие и Христо Стоичков сте лицата на Campus Barcelona, който за първи път ще заведе български деца във футболен клуб №1 на новия век „Барселона“. Кажете нещо повече за това суперначинание?

– Когато се свързаха с мен организаторите начело с госпожа Миглена Николова, не се колебах. Поставих се на мястото на дечицата и си представих, когато аз бях на 10 г., да дойде баща ми и да ми каже, че може да ме прати да тренирам в „Барселона”. Тогава обаче такава възможност нямаше, но сега има такъв проект и съм радостен, че може да се случи. Помагам с каквото мога, с лицето, с името си… Организацията ще е добра, децата ще са осигурени, родителите ще са спокойни. Никое от децата няма да забрави това изживяване, а и е шанс някой да забележи качествата им.

– Ще се включите ли в кампа, децата сигурно ще имат огромно желание да ви видят, а защо не и да поритат с вас?

– Да, колкото мога повече време ще отделя на децата в Барселона през лятото. Чисто професионално също ще ги следя как тренират. Поел съм този ангажимент, а и за мен ще е удоволствие да го правя в седмицата, когато те са в „Барса”.

– Възможно ли е бъдещето на някое от тези деца да се окаже в „Барса“ – примерът е с едно талантливо българче, което вече напредва в отборите от академията на клуба.

Да, и за неговото развитие се чуват добри неща, въпреки че аз още нямам преки наблюдения. Би било чудесно и други българчета да имат възможност и талант да играят за голям клуб като „Барселона”.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.