Когато прокуратурата започна делата срещу радикалните ислямисти в Пазарджишко, видният реформатор Атанас Атанасов се подигра, че единствената спяща клетка е ДАНС. Дъщерята на вътрешната министърка - журналистката Лора Филева - пък написа сълзлив очерк какви чудесни хора репресира прокуратурата. А хората се оказали чудесни, защото я черпели с кафе в къщите си.

Днес, след случилото се в Париж и в Брюксел, видните сторонници срещу прокуратурата мълчат. Европа е ударена в сърцето си - не толкова географски, а ценностно. Ударена е в градените с векове устои на съпричастност, на грижа към другия, на плурализъм. Все повече гневни гласове громят политиката на германския канцлер Ангела Меркел, която показа човечност към бежанците. В тази обстановка на страх и ярост българските демократи громят… прокуратурата. В момент, в който призивът е гражданите на Европа да не се делят на свои и чужди, а на спазващи и неспазващи законите и правилата, в България съсипваме институциите си.

За сведение на т.нар. ген. Атанасов и Лора Филева превенцията срещу тероризма никъде по света не се схваща като тормоз. В домовете на пазарджишките подсъдими бяха намерени знамена на „Ислямска държава“, литература и снимки, които недвусмислено показваха смущаваща принадлежност. Всяко оспорване на подобни открити данни е пряка заплаха срещу сигурността на българските граждани. Модерното хейтърство, основано на псевдополитика, следва да спре пред заплахата. Всеки, който извлича дивиденти, черпейки от нарушени права на подозирани в тероризъм лица, волно или неволно се превръща в техен съучастник.

Критиките към институциите и в частност към прокуратурата не трябва да секват, защото гражданското наблюдение е демократично мерило за ефективност. Когато обаче реформаторите са устремени към уреждането на свои хора на постове, не бива да забравят, че те не съществуват изолирано в държавата ни. Делото срещу ислямистите в Пазарджишко е в съда, председателят на ДАНС Владимир Писанчев е сменен от Димитър Георгиев и привидно всичко би трябвало да е наред. Взорът на реформистите е насочен към иносказателни бракоразводни разпри. Защото само това, което става по техен начин, е правилно.

В момент, в който реформаторите заливат обществото със собственото си дребнотемие и с кариерното присъствие във властта на спорните си експерти, в България попълзновенията на тероризма търсят почва да се вклинят. Благодатността на бедните квартали, на ромските махали, на социално уязвимите групи е видима за посланиците на радикализма. Не бежанците, а нашите граждани са целите на античовешката идеология.

Случилото се в Белгия показа, че когато държавата се раздира от противоречия, става мишена и умират невинни хора. Разделената и вгледана в себе си държава е вредна за собствените си граждани. И ако реформаторите са действително демократи, които милеят за всички нас, а не за собствените си кадри, и успеят да се издигнат над претенциозните си дребнотемия, имат шанс да подкрепят институциите, а не да хулят онези държавни органи, чиито принципали не са от „нашите“.

Докато Европа живее в ужаса на възможността от кървавите атентати и обединението й ще се окаже единствената форма на оцеляване, всякакви местни попълзновения за власт чрез разединение трябва да бъдат спирани в зародиш. Иначе реформистите няма да станат даже и реформатори. Което нямаше да е от особено значение, ако тяхното оцеляване не минаваше през нашата сигурност.