Две жертви и десетки ранени при пожар в хотел в Прага (ВИДЕО)

Европа ще рециклира всички пластмасови опаковки след 2030 г.

Молдова ще иска компенсация от Русия заради „окупацията“ на Приднестровието

Спряха камионите по няколко направления заради снега

Просветният министър: Привличането на млади учители е предизвикателство

Въоръжена атака срещу 5-звезден хотел в Кабул

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в неделя, 21 януари 2018

Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Командоси щурмуват пробно прототипи на стената на Тръмп

Махат незаконни билбордове в София Столичният инспекторат откри 14 такива само по бул. „Черни връх“

Ципрас: Македонска нация никога не е имало Ще е абсурдно обаче в името на страната да няма Македония, смята гръцкият премиер

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Григор искал да е бегач и да знае френски език

Дилма Русеф – жертвеният агнец

Възходът и падението на бразилския президент Дилма Русеф – от национален герой до поредния корумпиран политик, хвърли в смут множество европейци, незапознати със страстите, които характеризират южноамериканския политически живот. Както и с някои особености на управлението на икономически гиганти, битуващи под сянката на САЩ.

Един въпрос вълнува малцината в северното полукълбо, заинтересувани от съдбата на Бразилия последните седмици: ще оцелее ли президентът Дилма Русеф начело на родината на самбата, или танцът ще приключи безславно за бившия марксист, политзатворник и борец за равноправие и свобода? По-малко от година и половина след като успя с мъка да победи десноцентристката коалиция срещу нея и да откопчи пореден управленски мандат за своята Работническа партия, която властва в Бразилия от 2003 г., Русеф е изправена пред процедура по импийчмънт, която ще бъде гласувана от Конгреса на страната в неделя и вероятно ще сложи края на една бляскава и отдадена кариера.

Политическите крамоли, завързали се около разкритията през последните седмици за крупни корупционни практики в ръководството на държавния енергиен гигант „Петробраз“, включително в периода, в който Дилма Русеф ръководи компанията (2003-2010 г.), доналяха маслото в огъня, който е на път да се превърне в жертвената клада на бразилския държавен глава. Гордият президент Русеф, която преди две години отмени визита в САЩ след разкритията на Едуард Сноудън, че личната й комуникация е била обект на постоянен мониторинг от страна на американската Национална агенция за сигурност, и си издейства официални извинения от Вашингтон, сега е в позиция на клетник. И на изкупителна жертва за политиките, водени от нейния предшественик и покровител – Лула да Силва.

Бразилската Желязна лейди си изгради последните пет години имидж на непоколебим политик с остър характер, който не се свени публично да уволнява министрите си заради съмнения за корупция. Подход, който през годините й спечели огромни симпатии сред народа й, докато изведнъж цялата история не заприлича на класически латино сериал с доста плитка интрига.

Дилма Русеф навлиза в активния политически живот на Бразилия в началото на века, когато началникът на кабинета на тогавашния президент – Луис Игнасио Лула да Силва, е обвинен и впоследствие осъден за злоупотреба с държавни средства. Жозе Дирчеу потъва в забвение, а на негово място се появява Дилма, ветеран от марксисткото партизанско движение срещу диктатурите и военната хунта, които доминират политическия живот на Бразилия между 1964 и 1985 г.

Родена през 1947 г. в Бело Оризонте от смесен брак между български търговец имигрант и местна жена, Дилма Русеф има спокойно и сравнително охолно детство. Въвлечена в политическия активизъм от младежка възраст, когато властите я арестуват през 1970 г., по време на процеса срещу нея я наричат „върховната жрица на диверсията“. След мъченията, на които е подложена по време на тригодишния си престой в затвора, за 40 години в политическия живот на Бразилия Русеф оцелява не само пред диктатурите, а през 2009 г. успява да пребори и рака.

Избрана лично за наследник от покровителя си Лула да Силва, през 2010 г. Дилма, както накратко я наричат привържениците й, поема президентския пост, за да се превърне в краткото олицетворение на една „честна Бразилия“. Огромните и ненужни разходи за организиране на световното първенство по футбол през 2014 г. бяха първият пирон в политическия ковчег на Русеф. Колкото и Бразилия да обича играта, данъкоплатците й (които не идват от фавелите на Рио и Сао Пауло) категорично се възпротивиха на разточителството, с което беше организирано състезанието. Скандалът с „Петробраз“ най-вероятно ще е последният пирон в същия ковчег. И докато излезлият от нафталина Лула да Силва рецитира стихове на митинги в защита на протежето си, Бразилия е на път да загуби първата си жена президент, макар и в един честен демократичен процес. Жертва на амбициите на предшественика си.

Когато те хлъзнат руснаците

От топ 10 на развиващите с бесни темпове световни икономически сили в началото на века само преди месец агенциите „Мудис“, „Стандарт енд Пуурс“ и „Фич“ поставиха кредитен рейтинг на Бразилия от ранга на „боклук“. Положение, към което най-голямата южноамериканска икономика се хлъзга още от 2011 г. Тази схема обаче не е толкова в резултат на некадърно икономическо управление, а на грешен залог, който президентът Русеф направи, подведена от руснаците, за да се създаде икономическият блок БРИКС заедно с индийците и китайците. Икономическото задъхване на Китай в началото на второто десетилетие доведе до обезценяване на трайните активи на Бразилия и така започна пътят към ада за Дилма Русеф.

ЗА НЕЯ

Кристина, Лула и Дилма

Искам да изразя солидарността си с другарите Кристина, Лула и Дилма, които защитават демокрацията и мирния преход в съседните им страни. Напоследък е на мода да се правят парламентарни или съдебни преврати срещу държавни глави на прогресивни правителства. Особено в Южна Америка, където демократичните революции на прогресивни президенти или правителства са несравними по мащаб. Особено със способностите им да навредят на северноамериканската империя.

Ево Моралес, първият южноамерикански коренен жител президент на Боливия

Силата на свободата

Като две от най-големите световни демокрации (САЩ и Бразилия) ние разбираме нуждата на гражданите си да живеят свободно. Дилма, жертвите, които си дала лично в живота си, са свидетелство за това убеждение. Като президенти на две мултирасови и мултикултурни общества ние знаем, че държавите са по-силни, когато защитават правата на гражданите си, както споделихме по време на визитата ни на мемориала на д-р Мартин Лутър Кинг.

Барак Обама, президент на САЩ, по време на визитата на Русеф във Вашингтон през 2015 г.

Гордостта на България

Бразилският народ ви гласува огромно доверие и вяра, че ще продължите реализирането на една политика, която нареди Бразилия сред водещите икономики в света и подобри социално-икономическото положение на милиони бразилци. Предизборната кампания и изборите в Бразилия бяха проследени с огромен интерес в България, а победата ви изпълни с гордост българския народ.

Георги Първанов, президент на България (2002-2012 г.), в телеграма след преизбирането на Русеф

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.