За получен глас - 1 процент от минималната заплата

Субсидията се дава за дейност, а не за да се спестява в банкови влогове

В своя първоначален вид действащият Закон за политическите партии въведе държавното субсидиране на политическите субекти в разумен размер, за да намали влиянието на корпоративните и олигархични интереси, които си купуваха цели партии. Като един от авторите и съвносител на този закон през 2003 г., припомням, че тогава беше въведен размер на субсидията от един процент от минималната работна заплата за получен глас. Тогава това беше малко повече от лев, а днес би означавало 4,60 лв. на глас. Това беше умерен и разумен подход, аналогичен с практиката в Западна Европа.

Тогава предупреждавах, че прекомерното завишаване на държавните субсидии, каквито искания се чуваха още по онова време и от дясно, и от ляво, би довело до превръщането на партиите в богати корпорации и рентиери за сметка на данъкоплатците. Би превърнало партийните апарати в закостенели бюрокрации, които не служат на кауза, а гонят заплата. Керванът обаче си върви и до днес. За съжаление, след 2005 г. следващи парламентарни мнозинства постепенно увеличиха размера на държавната субсидия цели пет пъти - толкова много, че България, бидейки най-бедната държава в ЕС, осъмна с най-високите партийни субсидии. Прочее, „заслуга“ в това отношение има и г-жа Меглена Кунева и други основни фигури от нейната днешна партия, които бяха част от тройната коалиция (2005-2010 г.), когато субсидиите бяха завишени драстично.

Затова в първия момент, когато чух, че сега Движение „България на гражданите“ внася законопроект за въвеждане на ограничения за размера на партийните субсидии, го приех като едно добросъвестно разкаяние от тяхна страна.

Оказа се обаче, че както обикновено съм прекален оптимист. Защото предлаганият законопроект е нищо повече от хвърляне на прах в очите на данъкоплатците. Поредна проява на законотворческа халтура, изписана с демагогски фалцет.

Искат, видите ли, размерът на партийната субсидия да се запази почти десет пъти по-висок, отколкото в Германия за партиите, които са получили до 150 хиляди гласа, а оттам нагоре да се намалява с по лев на всеки 100 хиляди гласа. И дават за пример, как при субсидия от 350 000 лв., първите 150 000 лв. щели да бъдат субсидирани с по 11 лв., следващите 100 000 - с по 10 лв., а последните 100 000 - с по 9 лв. на глас. Така на държавния бюджет щели да бъдат спестявани цели 6,5 млн.лв. годишно, завършват бакалската сметка родните „реформатори“, сякаш за да покажат за сетен път защо самото им присъствие в политиката превърна понятието „реформи“ в мръсна приказка. Вижте коварството! Според предложението, партията на Кунева, която и в най-добрите си дни трудно може да достигне самостоятелно до 150 хиляди гласа, гарантира за себе си и сродните й партийни дребосъци пълния размер на партийната субсидия. Както казахме, това са най-високите партийни субсидии в ЕС, десет пъти по-големи от тези в Германия.

Това вносителите на въпросните промени в никакъв случай не искат да променят. Но пък, за да демонстрират привидна загриженост за бюджетните икономии, предлагат субсидиите на големите партии да бъдат орязани. На това му се казват принципи и ценности. Да вземат направо да запишат в някоя от преходните разпоредби на бюджетния закон поименно ДБГ, като пожизнен получател на държавни субсидии. Всъщност, ако въобще има логика в този „реформаторски“ подход, то трябва да бъде обърнат с хастара навън - партиите, които са получили по-голямо обществено доверие, би трябвало да получават по-голяма субсидия, отколкото малките партии, а не обратното. На възможното възражение - „да, ама ние сме го преписали от германския закон, който предвижда по-високи суми до 4 милиона гласа и после намаляване“, ще кажа само - щом ще преписвате германците, препишете ги дословно. Там размерът на субсидията е под едно евро на глас - защо не искате да следваме тази практика и у нас? Или пък защо не препишете модела на Великобритания, където държавни средства получава само опозицията?

Всъщност този законопроект е поредният пример за имитацията на промени и популизма в законотворчеството. Защото, ако има реално намерение за слагане на ред в партийните субсидии, то трябва да се направят поне две ключови промени. Първата е, да се въведе изискване неусвоената годишна субсидия на партиите да бъде връщана в държавния бюджет. Когато се гласуваше навремето законът за партиите, това изискване беше бламирано с обединените усилия на десните, левите и либералите от ДПС. Законът изрично предвижда за какво се дават партийните субсидии - за политическа дейност, мероприятия, организиране на избори. Не за дарения за кръщенета, ремонт на църкви или други щедри меценатски прояви на партиите рентиери, които акумулират в банковите си сметки милиони от неусвоена субсидия и рентиерстват на гърба на данъкоплатците. Субсидията се дава за дейност, а не за да се спестява в банкови влогове. В бюджетната сфера важи следното правило - всяко ведомство връща неусвоените през годината бюджетни средства. Това трябва да се отнася и за държавните субсидии за партиите. Втора реална промяна би било истинското ограничаване на размера на партийните субсидии и връщането му към първоначално предвидения в закона размер от 1 процент от минималната заплата. Без уговорки и без изключения. И, разбира се, защо да не се помисли и за еднократно облагане на натрупаните средства от субсидии над 1 милион лева, които някои партии държат по банкови сметки, вместо да осъществяват с тях предвидената в закона дейност. Събраните пари от партиите рентиери могат да отидат например за модернизация на държавните болници и оттам за здравето за хората, вместо за доволството на партийните апаратчици.

И накрая - а няма ли най-после някой „реформатор“ да поиска, дори само с драматичен статус във фейсбук, да се намалят и извадят на светло на практика безотчетните средства, които получават депутатите? Прекален оптимист съм, нали!