Романтика или дълг към родината, приемане на предизвикателствата или покриване на нормативи – младите лица на българската бойна авиация виждат летенето по различен начин, но са уверени в едно: за да успееш, трябва последователно да вървиш по пътя към мечтата си, предаде БТВ.

Старши курсантите от Националния военен университет Бетина Дикова, Анелия Атанасова и Яни Славов споделят какво е усещането за първи път да си във въздуха в кабината на боен самолет и как в цивилния живот те приемат, когато кажеш, че се готвиш за боен пилот.

„Истината е, че на първия полет с инструктор се чувствах точно като товар, може да звучи малко смешно. Колкото и да сме учили, запознавали са ни с кабината, когато излети самолета, ти започваш да гледаш навсякъде, много различно е усещането, много е хубаво”, призна Анелия, която единствена в семейството си е избрала военната кариера.

Яни, който се готви за пилот на вертолет, сподели, че преди да започне да учи за пилот, не се е бил качвал даже на пътнически самолет. Първият му самостоятелен полет бил свързан с много притеснения, но се концентрирал и всичко минало „като (компютърна) игра”.

За да стигнат до първите си полети, сами и с инструктор, тримата са минали през много изпити. „Случвало се е много пъти да ги (Анелия и Бетина – б.р.) подценяват именно заради това, че са момичета. И аз ги подценявах, признавам си. Професията военен пилот е съвкупност от много различни умения – физическа подготовка, координация, ориентация, теоретична подготовка”, посочи Яни.

Дните им започват в 6 сутринта с физзарядка, след това има занятие, а следобед или продължават с теорията, или спортуват.

Анелия и Бетина не мислят за семейство на този етап, но не смятат, че е невъзможно да комбинират тежката си професия с това да бъдат майки един ден. Реакциите, когато кажат, че са бойни пилоти, са най-различни – в началото има и „гадни емоции, неприязън”. Затова и не се хвалят.

„Има някои много учудени, че въобще имаме авиация”, споделя Бетина.