Новият Закон за обществените поръчки (ЗОП), който вече е в сила, премахва редица от режимите, в които възложител би могъл да затегне така правилата, че в процедурата да участват по-малко фирми. Корупцията се лекува не толкова с административни мерки, колкото с по-силна конкуренция. Когато в една процедура имаме 20 кандидати, е много трудно да нагласиш така схемата, че да спечели само един. Така вицепремиерът Томислав Дончев коментира пред „Труд“ новия закон, който официално влезе в сила от 15 април 2016 г. С него в България трябва да настъпят сериозни промени в правилата за харчене на обществените пари и еврофондовете.

Припомняме, новият ЗОП бе приет от парламента в началото на февруари, а обнародван в „Държавен вестник“ на 16 февруари 2016 г. Той цели да приведе националното ни законодателство в съответствие с някои промени в европейските регламенти, а това бе условие за получаване от страната ни на безвъзмездната финансова помощ по сегашния програмен период.

Промените с новия закон са многобройни - от праговите стойности на поръчките, които определят избора за прилагане на една или друга процедура, до изискванията, които се поставят към кандидатите и участниците в процедурите.

Друга голяма промяна е свързана с пълното електронизиране на процедурите чрез въвеждане на единна национална електронна платформа, която възложителите да използват при възлагането на обществени поръчки и която да бъде администрирана от Агенцията по обществени поръчки. С тази стъпка се очаква пълна прозрачност на процесите по подаване на оферти, оценка, класиране, сключване на договор, фактуриране и разплащане.

Новият ЗОП определя съществени правомощия и отговорности и на кметове на общини в качеството им на публични възложители на обществени поръчки, както и нови отговорности на общинската администрация.

Агенцията за обществени поръчки вече е утвърдила и образци на всички документи за обществени поръчки, открити след 15.04.2016 г.