Ако досегашното дистанциране на албанците от съпротивата срещу президента Георге Иванов бъде променено, и страната ще се промени

Президентът на Македония връща дължимото на Груевски

Ако ви се случи тези дни да бъдете в македонската столица Скопие, а следобед минете през едно от най-натоварените кръстовища в града - това пред съборния храм „Св. Климент Охридски”, непременно ще видите няколко момчета и момичета, които с известен риск за живота си се движат между колите, размахвайки неголеми плакати. На тях простичко е написано: Протестираме! Ако ни подкрепяте, натиснете клаксона!

И задължително ще чуете оглушителния хор от най-различни по сила и звук автомобилни клаксони. На плакатите най-отдолу пише: „На протест всеки ден от 18 ч.“

Момчетата и момичетата на кръстовището, така поне ни казаха, са студенти в Юридическия факултет на Скопския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Още на втория ден от началото на протестите срещу решението на президента Георге Иванов да помилва 56 лица студентите от факултета прекъснаха занятията и започнаха протеста. Към тях се присъединиха, разбира се, и студенти от другите факултети.

Дадох си сметка, че ако това се бе случило предишния ден, нямаше да мога да вляза в бетоновата сграда на факултета и да се срещна с някогашния министър на вътрешните, а после и на външните работи, сега професор по международно право и изключително популярен анализатор на ситуацията в страната Любомир Данаилов Фръчковски.

Свърших си работата, взех интервю от него и да си призная, слушах го с удоволствие, защото оспорван или харесван, той е отличен и сладкодумен събеседник. На раздяла професорът подхвърли нещо, в смисъл че в Юридическия факултет става все по-трудно да се работи, защото правителството смята, че в него са събрани най-големите критици и противници на кабинета и затова ограничава все повече финансирането му.

Може пък точно тази дистанцираност между власт и правна наука да е една от причините защо няма кой да посъветва президента Георге Иванов да не прави така наречената аболиция (отмяна на наказателно преследване в етап, когато вината още не е доказана юридически, англ. ез.), която хвърли македонците и голяма част от международната общност в пълен потрес. Съседите ни до такава степен бяха потресени, че хиляди хора излязоха на площадите и по улиците на Скопие. Нямаше нужда от някакви специални агитационни мерки, призиви и покани, за да излязат да протестират.

Оставете правната аргументация за това има ли право или не държавният глава да прекратява процедурите по разследването на делата на събраните в „пакет” 56 души, нека хора като Фръчковски и неговите колеги юристи да си кажат дума.

Да, президентите имат право да помилват, но това в повечето случаи са хора с присъди, чието излежаване е към своя край, а не са хора, чието изправяне пред съда тепърва предстои. В кратката история на президентската институция има случаи на подобни аболиции на политици или високопоставени функционери от страна на държавните глави досега. Спомням си, че президентът Борис Трайковски помилва покойната вече Доста Димовска, лека й пръст, която беше обвинена, че като министър на вътрешните работи е позволила една от службите на ръководеното от нея ведомство да извършва масови подслушвания на политици, журналисти, бизнесмени, обикновени хора.

Какво говоря, каква „една от службите” - става дума за Петото управление на МВР, чиято отговорност е тъкмо работата с телефонните слушалки. Същото това управление, от което пък през миналата година изтече река от записи, пълноводна дори повече от Вардар, които лидерът на опозицията Зоран Заев започна периодически да обявява публично, наричайки всяка поредна порция „бомба”. И още едно съвпадение - човекът, който преди години информира тогавашния лидер на СДСМ и после премиер и президент на страната Бранко Цървенковски за незаконните подслушвания от страна на МВР, ръководено от Димовска, се казва Зоран Верушевски, шеф на тайните служби по времето на премиера Цървенковски. Същият този Верушевски е обвинен сега за същото - че е организирал изнасянето на масивите информация от МВР, които уличават премиера Никола Груевски и неговото най-тясно семейно и партийно обкръжение в сериозни злоупотреби с властта и дълбока корупция.

И какво се случи сега? В един пакет от 56 имена ще срещнете заедно един до друг Никола Груевски с няколко негови министри и близки сътрудници до имената на политическите му противници Бранко Цървенковски, Зоран Верушевски и, разбира се, сегашният лидер на СДСМ и опозицията Зоран Заев. Какво търсят всички там заедно? Ами питайте президента Георге Иванов?

За какво да го питаме, когато картината е кристално ясна. Дойде време президентът Георге Иванов да се издължи на лидера на управляващата ВМРО-ДПМНЕ и доскорошен премиер Никола Груевски, като спре съдебното дирене срещу него. Та нали Груевски си избра професора от Скопския университет и го направи държавен глава, а дори му даде и втори мандат. А че нещо подобно щеше да се случи, стана ясно още преди около месец, когато Конституционният съд с пет срещу четири гласа даде право на президента да помилва. Тогава също избухнаха протести срещу това решение и за да успокои хората, Георги Иванов заяви: ”Бих искал да се обърна към гражданите и да им кажа да бъдат спокойни, тъй като и през ум не ми минава да помилвам насилници по време на избори, педофили, наркодилъри, терористи, екстремисти...”

Не ми се иска тъкмо сега да анализираме хората от общия списък помилвани, но никак не е изключено някой от тях да попадне в някои от категориите, изредени от Иванов. А дори да е само предположение, то дразни хората. Както ги дразни и упоритостта, да не кажа единият гол инат на Иванов да признае грешката си и истинските мотиви за тази мярка. Затова на всички протести през изминалата седмица първото искане на хората бе Иванов да подаде оставка и да отмени решението си. В отговор той само за три дни направи второ обръщение към сънародниците си, за да каже „Не!” на техните искания. Ама и как да върне назад времето, след като ясно знае, че това би означавало край на неговата политическа, а може би и професионална академична кариера.

Македония си има държавен глава, какъвто политическият елит в страната си заслужава. Затова ми изглеждаше напълно жалък опитът на опозиционните депутати да организират импийчмънт на Иванов. Какъв импийчмънт при разпуснат парламент, пред който няма правна конституционна възможност той отново да се събере, за да се пребори за квалифицирано мнозинство от две трети и да свали президента.

Вносителите от СДСМ дори потърсиха подкрепа от Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети и представете си, я получиха. Албанците от ДСИ са все още в коалиция с ВМРО-ДПМНЕ във временното правителство. Гласовете на техните депутати, прибавени към тези на СДСМ, са далече от прословутите две трети. Тогава? За пореден път стана ясно, че партиите на албанците си имат своя игра и я играят по-добре от техните сънародници македонци. С подкрепата на искането за импийчмънт Али Ахмети пусна левия мигач към опозицията и СДСМ, оставайки в същото време в коалиция с ВМРО-ДПМНЕ. Но както ми каза колегата Зоран Димитровски, заместник главен редактор на седмичника „Фокус”, досегашното дистанциране на албанците от протестите много скоро ще бъде променено. Тогава и ситуацията в страната ще бъде променена. Много променена.