Порожанов: Две са стадата, в които има констатирана положителна проба за чума, но ще отложим евтаназията

ЕК започва процедура за санкции срещу Унгария заради одобрения пакет от закони „Стоп Сорос“

Баба Дора от Шарково: Има настроения срещу мен в селото

Европейският комисар Пиер Московиси предупреди за удар върху пазарите, ако търговското напрежение ескалира

Хайко Маас: Германия ще иска за ЕС постоянно място в Съвета за сигурност на ООН

Тръмп заявил на Путин, че „не може да продължава с намесата в изборите“

Проф. Овчаров празнува 61-ви рожден ден „Труд” с пожелания крепко здраве и още находки

Променлива облачност и вятър днес, максималните температури ще са между 24° и 29°

Посолството на Русия в САЩ получи разрешение да посети задържаната за шпионаж Мария Бутина

Руските и сирийските власти са установили център за завръщащи се бежанци край Дамаск

Извънредното положение в Турция е отменено

Планираната за днес евтаназия на животни се отлага

На 19 юли 2018 да почерпят

Законът за спорта влиза за второ гласуване през септември Направени са 130 предложения за промени между първо и второ четене

Тръмп каза, че никой президент на САЩ не е бил толкова твърд към Русия като него

Защо ядем безвкусни и скъпи вносни храни

Не можем да предложим конкурентна цена, налага се да купуваме вносни семена и въпреки това заради в пъти по-ниските субсидии у нас родната продукция е неконкурентна

Kакви храни консумираме и защо като потребители имаме чувството, че това, което си купуваме, не е достатъчно качествено, а и всъщност не е толкова евтино? Днес масово част от българите пазаруват хранителни продукти от Сърбия, Македония и Гърция по простата причина, че там месото, сиренето, хлябът и ред други продукти са с доста по-добър вкус. И се питаме защо е така, след като в България като страна член на ЕС има безмитен и опростен внос на всичко.

Защото отдавна изгубихме статута си на държава с развито животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство. Това, което произвеждаме, е в много малки количества и не стига да покрие нуждите на собствената ни консумация. Нашите производители предпочитат да намерят клиенти извън страната, за да реализират продукцията си на по- висока цена и да могат да оцелеят. Получава се парадоксът – произведените у нас в малки количества, но качествени храни заминават за износ, а ние консумираме нискокачествена, субсидирана и внесена със занижени фактури стока от различни държави. На всичкото отгоре страда и държавният бюджет, защото се плаща занижен в пъти ДДС.

Нещата стават още по-лоши, когато започнат да се използват вносни семена и посадъчен материал, осигуряващ продукция с много добър външен вид и трайност. Ето ви класически случай на параграф 22 – не можем да предложим конкурентна цена, налага се да купуваме вносни семена и въпреки това заради в пъти по-ниските субсидии в животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството родната продукция не е конкурентна на българския пазар.

Какво се случва по веригата на продажбите? Големите вериги магазини, които са на 90% чужда собственост, въпреки че твърдят, че притежават около 40% от пазара в страната, реално държат 80% пазарен дял в големите градове, в които е съсредоточено населението на страната. За да присъства родният производител на този най-голям пазар, трябва да може да осигурява големи количества от еднаква стока, да я продава на много ниска цена и да чака отложеното плащане. Точно тук се къса веригата между малкия производител с вкусната и произведена в малки партиди родна храна и нас като потребители.

Каква е тази връзка в Европа? Големите тържища в част от ЕС приемат земеделска продукция от местни производители, сортират я, опаковат, партитизират и изследват. Оттам тя се предлага за продан на дистрибуторските фирми и на самите клиенти на тържището. Така производителите са освободени от дейностите по продажбата и се съсредоточават само в качественото производство. Това е директна помощ за средните производители. За малките семейни ферми и градини се организират съботно-неделните пазари на точно определени и контролирани от общините места в големите градове, където има пряк контакт между клиент и собственик и цените се определя на пазарен принцип на момента и не зависят от никакви акции, промоции и други търговски трикове, предлагани в големите търговски вериги. По този и много други начини развитите държави успяват да запазят родното си производство, а субсидираната им продукция, която е в огромни количества, отива за износ и залива чуждите пазари, като смачква тамошните слаби местни производители.

Повече от очевидно е, че ни е нужна дългосрочна и планирана държавна политика, за да може след време България да си върне позицията на традиционен производител на качествени плодове, зеленчуци, месни и млечни продукти, с които до не чак толкова отдавна бяхме известни и чийто забравен вкус вече можем да намерим само при собственото производство за лично ползване.

*Авторът е бивш председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.