Водата в село Казанка все още е негодна за пиене

40 ухапани от кърлежи във Варна

Турския правосъден министър: Гърция се е превърнала в сборище за престъпници

Ученици и общинари залесяват Монтана

Христо Радевски от Казанлък за програмата на д-р Емилова: Само за година стопих 49 кг Мъжът се е излекувал от подагра

Ангелкова пред WTTC: В последните две години туризмът в България отчита ръст от над 25%

Шефът на правната комисия Данаил Кирилов: Няма прекомерност в процесуалните действия при задържането на Десислава Иванчева

За Гергьовден пускат движението в дясното платно на източната дъга на Софийския околовръстен път от Казичене до АМ “Тракия” Министър Нанков направи оглед и на рехабилитацията на второкласния път София - Петрохан – Лом

Проф. Валери Стефанов: Най-големият враг на масонството са тоталитарните общества В Стара Загора се проведе публична дискусия за свободното зидарство

В Саудитска Арабия затвориха женски фитнес заради “неприличен” видеоклип

Мрежа за трафик на нелегални мигранти е разкрита във Франция

Почина известната руска актриса Нина Дорошина

Апелативна прокуратура – Велико Търново втора по натовареност за 2017 година

Кметът на Търново удостоен с наградата на Министерство на културата „Златен век“ Министър Боил Банов: Велико Търново е град на мислещите и творящите

Арестуваха трима тийнейджъри, ограбили и пребили младеж в Пазарджик

Защо ядем безвкусни и скъпи вносни храни

Не можем да предложим конкурентна цена, налага се да купуваме вносни семена и въпреки това заради в пъти по-ниските субсидии у нас родната продукция е неконкурентна

Kакви храни консумираме и защо като потребители имаме чувството, че това, което си купуваме, не е достатъчно качествено, а и всъщност не е толкова евтино? Днес масово част от българите пазаруват хранителни продукти от Сърбия, Македония и Гърция по простата причина, че там месото, сиренето, хлябът и ред други продукти са с доста по-добър вкус. И се питаме защо е така, след като в България като страна член на ЕС има безмитен и опростен внос на всичко.

Защото отдавна изгубихме статута си на държава с развито животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство. Това, което произвеждаме, е в много малки количества и не стига да покрие нуждите на собствената ни консумация. Нашите производители предпочитат да намерят клиенти извън страната, за да реализират продукцията си на по- висока цена и да могат да оцелеят. Получава се парадоксът – произведените у нас в малки количества, но качествени храни заминават за износ, а ние консумираме нискокачествена, субсидирана и внесена със занижени фактури стока от различни държави. На всичкото отгоре страда и държавният бюджет, защото се плаща занижен в пъти ДДС.

Нещата стават още по-лоши, когато започнат да се използват вносни семена и посадъчен материал, осигуряващ продукция с много добър външен вид и трайност. Ето ви класически случай на параграф 22 – не можем да предложим конкурентна цена, налага се да купуваме вносни семена и въпреки това заради в пъти по-ниските субсидии в животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството родната продукция не е конкурентна на българския пазар.

Какво се случва по веригата на продажбите? Големите вериги магазини, които са на 90% чужда собственост, въпреки че твърдят, че притежават около 40% от пазара в страната, реално държат 80% пазарен дял в големите градове, в които е съсредоточено населението на страната. За да присъства родният производител на този най-голям пазар, трябва да може да осигурява големи количества от еднаква стока, да я продава на много ниска цена и да чака отложеното плащане. Точно тук се къса веригата между малкия производител с вкусната и произведена в малки партиди родна храна и нас като потребители.

Каква е тази връзка в Европа? Големите тържища в част от ЕС приемат земеделска продукция от местни производители, сортират я, опаковат, партитизират и изследват. Оттам тя се предлага за продан на дистрибуторските фирми и на самите клиенти на тържището. Така производителите са освободени от дейностите по продажбата и се съсредоточават само в качественото производство. Това е директна помощ за средните производители. За малките семейни ферми и градини се организират съботно-неделните пазари на точно определени и контролирани от общините места в големите градове, където има пряк контакт между клиент и собственик и цените се определя на пазарен принцип на момента и не зависят от никакви акции, промоции и други търговски трикове, предлагани в големите търговски вериги. По този и много други начини развитите държави успяват да запазят родното си производство, а субсидираната им продукция, която е в огромни количества, отива за износ и залива чуждите пазари, като смачква тамошните слаби местни производители.

Повече от очевидно е, че ни е нужна дългосрочна и планирана държавна политика, за да може след време България да си върне позицията на традиционен производител на качествени плодове, зеленчуци, месни и млечни продукти, с които до не чак толкова отдавна бяхме известни и чийто забравен вкус вече можем да намерим само при собственото производство за лично ползване.

*Авторът е бивш председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.