Къде започва хибридната война?

Президентът Росен Плевнелиев периодично повежда войни срещу хибридните заплахи от Русия и срещу киберпрестъпността.

Надцакването между великите сили продължава за сметка на всички останали

През миналата есен президентът Росен Плевнелиев обвини от страниците на британския в. „Индипендънт“ Русия в план за хибридна война на Балканите, която да дестабилизира цяла Европа. Държавният глава не е нито първият, нито последният, изказал подобни опасения. Имат ли обаче реална почва тези хипотези?

Класически пример за хибридна война от новата история e военният конфликт между ливанската радикална организация „Хизбула“ и израелската армия, от който през лятото ще се навършат десет години. Тогава „Хизбула“ действа като пълномощник на Иран и кампанията, започнала с отвличането на двама израелски войници, се води с активната финансова и логистична подкрепа на Техеран. Иран остава в сянка и не може да бъде обвинен в нарушаване на международното право или в директна намеса. Същото се отнася и за Сирия, която по данни на израелското разузнаване доставя модерно оръжие на „Хизбула“. От своя страна бойците на шейх Насрала възприемат нови тактики на партизанска война, заимствани от чеченските сепаратисти и боевете им срещу руската армия. Но много по-добре въоръжени и подготвени.

Хизболивуд

Втората ливанска война се отличава и с мащабна информационна кампания в Бейрут, чиято цел е да привлече не само вниманието, но и симпатиите на международната общност. На преден план се изтъква как слабият Ливан, чиято зле въоръжена армия изобщо не взема участие във военните действия, е атакуван от далеч по-мощния си съсед. След началото на израелските бомбардировки ливански телевизии излъчват кадри как „Хизбула“ раздава пари на пострадали граждани, които изказват признателността си пред камерата.

В разгара на войната избухва и медиен скандал, получил името „Хизболивуд“. Ройтерс уволнява фотографа си Аднан Хадж, който отразява ситуацията в Бейрут. Самият той признава, че използвал „Фотошоп“, за да засили ефекта от снимките си и да направи така, че разрушенията да изглеждат по-мащабни. (Тенденция, която днес вече не учудва никого, защото се е превърнала в норма на стремежа към новинарска „сензация“.)

Аналогичен е случаят със Салам Дахер от службата за гражданска защита. Неговото изкривено от мъка лице, докато държи детско тяло на фона на сринати сгради, се превърна в символ на „борбата с окупатора, който убива невинни хора“. Дахер бе обвинен, че е член на „Хизбула“, който използвал телата на убитите за пропагандни цели. Асошиейтед прес, Ройтерс и Франс прес, публикували фотографиите с него, отрекоха те да са нагласени, но репортер на „Вашингтон пост“ и други очевидци твърдят точно обратното.

След края на едномесечния конфликт, в който и двете воюващи страни обявяват победа, израелската неправителствена организация „Кешев“ публикува доклад за отразяването на войната в местните медии. Изводът й е, че в този случай пресата в Израел е работила повече в интерес на правителството и армията, отколкото с цел обективното отразяване на събитията.

След Крим

и Донбас

След анексирането на Крим и събитията в Донбас терминът „хибридна война“ започва да се използва основно за действията на Кремъл в Украйна, където сепаратисти играят ролята на „Хизбула“ с помощта на емисари и военна техника от Русия. Въпреки елементът на изненада подобна офанзива съвсем не е нова до степен, че да породи сериозни притеснения в НАТО и в частност в България. Още повече че Москва постигна основна своя цел - нов замразен конфликт по периферията й, който автоматично спира членството на Киев в ЕС или в Северноатлантическия алианс. Пактът получи силен сигнал за всичко това с войната в Южна Осетия, която от хибридна премина в пълномащабна през 2008 г. Друг коз, който Москва държи в ръкава си, е Приднестровието. От дни към Кремъл валят и обвинения, че стои зад възобновените боеве в Нагорни Карабах… с методите на хибридната война.

Идеи за водене на хибридна война може да бъдат открити още в древния трактат на китайския стратег Сун Дзъ. „Не пропускайте да извлечете изгода от всички благоприятни обстоятелства извън рамките на обичайното… Цялото военно дело се основава на заблудата“, съветва той. Векове по-късно пруският генерал Карл фон Клаузевиц (1780-1832) доразвива идеите за военното дело с тезата, че „войната е продължение на политиката с други средства“.

В документ на британското министерство на отбраната от 2010 г. за характера на бъдещите конфликти се говори за „промяна в начина на мислене на нашите врагове, които ще се възползват от слабите ни места с помощта на асиметрични техники“. „Границите между конвенционалната и неконвенционалната война ще се размият“, пише в същото време и в доклад на Корпуса на морската пехота на САЩ. Или с две думи: военните предупреждават, цивилните умуват.

Западът изобщо не би трябвало да бъде изненадан от украинските събития, в които взе дейно участие, тъй като в руската военна доктрина изрично е посочено „участието на паравоенни елементи и наемници във военните операции“, както и „употребата на асиметрични методи“ и „информационна война с политически цели“.

Асиметрични реакции

В отговор на присъединения набързо Крим ЕС и САЩ заложиха на изпитания метод със санкциите, който до голяма степен даде резултат с иранската ядрена програма. Ударът, нанесен на руската икономика, бе огромен, но засили политическите разногласия между страните членки. Брюксел и Вашингтон създадоха патова ситуация, от която излизането в обозримо бъдеще ще бъде трудно. В същото време Кремъл използва „хибридни трикове“, за да покаже колко са нелепи санкциите. За справка - музиканти от ранга на Стинг, Дженифър Лопес и Енрике Иглесиас пяха на скорошната сватба на сина на руски олигарх в Москва срещу „скромните“ хонорари от по 1 млн. евро.

С военните си действия в Сирия, които изобщо не могат да бъдат определени като хибридни заради голямата им показност, Русия отново бе обвинена в скрити цели, сред които засилване на мигрантския поток към Европа. Последва драмата „Панамалийкс“, в която главна роля на медийно равнище получи руският президент Владимир Путин. Въпреки наличието и на други държавни ръководители в списъка на „Мосак Фонсека“. Този факт веднага бе използван от придворните в Кремъл, които се оплакаха от „атака лично срещу руския лидер“. Дали това е така е трудно да се каже, тъй като изтеклите документи доведоха до сериозни трусове във Великобритания, Исландия, а също и в Украйна.

Експертите не са единодушни какъв и чий ще бъде следващият ход в голямата геополитическа хибридна игра, заприличала на надцакване между силните на деня, което винаги се пише на сметката на всички останали. И ако отново се върнем към епохата на Сун Дзъ, вероятно ще се подсетим за максимата „Проклятие е да живееш в интересни времена“.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи