Доброволни отряди - да, но в сътрудничество с граничните полицаи

По света не знаем как е, обаче у нас арестите на нелегални мигранти по границите биват два вида: полицейски и граждански.

При това, както разбрахме покрай прочулите се Цивилни отряди за защита на жените и вярата, гражданските арести също са два вида: патриотични и криминални. Патриотичните следват порива на българина да защити дома си от съмнителни непознати, а криминалните вървят с бой, ритници, връзване със свински опашки и пребъркване на джобове с цел кражба.

Извършителите на криминалните арести също се делят на две: мутри и служители на МВР. Така поне разказват чужденци, бити и обрани в България, пред медии в Гърция и Германия.

Такъв е отпорът на бежанския натиск в родината ни де факто. А де юре - как стои въпросът със свинските опашки? Адвокат Ваня Траянова знае това, тя е работила по стотици дела за неправомерно задържане под стража.

Всяко преминаване на българската граница без разрешение от компетентните власти или с разрешение, но не през определените места е престъпление по чл. 279 от Наказателния кодекс (НК), за което е предвидено до 5 години лишаване от свобода, отбелязва преди всичко Траянова.

А защо така рядко чуваме тогава, че някой от сирийците, афганистанците, иракчаните и др., влизащи нелегално в България, е лишен с присъда от свобода? Те са бежанци и по Закона за убежището са неуязвими, обясняват техни сънародници по телевизията. Но това не е вярно фактически, тъй като ние не ги знаем какви са.

„Да, изобщо не е ясно какви хора вървят по пътеките в Странджа – потвърждава адвокатката. – Те може и да са бягащи от война, да са работници, търсещи по-добро препитание на чужда земя, или пък терористи от Ислямска държава. Едно е сигурно – това не са бежанци, а мигранти. Защото тези хора мигрират от едно място за живеене в друго, а бежанците са лица със статут, получен по специална процедура. Така че, ако някои от незаконно преминаващите държавната граница, се позоват на правото си на убежище у нас, те трябва да докажат, че бягат от преследвачи и са жертви на тежки посегателства.“

Това, разбира се, няма как да се случи, докато не се установи със сигурност тяхната самоличност и мястото, откъдето пристигат.

Някой разбра ли каква е съдбата на задържаните от Петър Низамов – Перата и от Динко Вълев мигранти, които телевизиите показаха? Освободиха ли ги нашите власти? Или ги дадоха на съд съгласно НК? Дали още са в България, или гонят целите си на Запад? Ако са тук, с какво се прехранват? Статистиката в МВР се известява избирателно, не се дават сведения с дати и имена.

„Тъй или инак, една алинея 5 гласи, че не се наказва онзи, който влезе в страната ни, за да ползва правото си на убежище съгласно конституцията. Когато някой, търсейки убежище, прекосява граница, все едно къде, той не извършва престъпление. Нещо повече – като членка на ЕС България следва да спазва редица международно правни актове във връзка с правото на убежище. Това е основно човешко право, а неговото предоставяне е международно задължение по силата на Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. насам“, обяснява Траянова.

С други думи: Условията за предоставяне на убежище, кандидатстването за него, помощта, която се оказва на кандидатите, разглеждането на молбите им, начините на обжалване при отказ и други сродни процедури са правно регламентирани. Стремежът в европейски план е те да се провеждат бързо и ефикасно по ясни правила.

А в национален план? Законни ли са гражданските арести в горите на Странджа?

Юристката няма колебания: „Противозаконни са. Арестът по закон представлява задържане на дадено лице под стража от орган на държавната власт и то при условия, предвидени за това. Всичко останало по смисъла на НК е противозаконно лишаване от свобода.“

Траянова не се наема да даде определение какви са прочутите герои Перата и Динко. Някои ги наричат „ бойци от православния ИДИЛ“ , а други – „пазители на родината“. Дали са престъпници? Това може да каже единствено и само съдът.

„Всяко лице носи отговорност за действията си. Ако те са престъпление, отговорността е наказателна, а съдът решава за наказанието. Тъй наречените ловци на хора - и цивилни, и униформени са отговорни по НК за отвличане, за принуда, за телесни повреди и за грабеж в случай, че връзват човеци, нанасят им побой и им отнемат пари и вещи. Да, в чужди медии са описани такива случаи от жертви, но не става ясно дали компетентните български власти са уведомени за тях. Може и да има гранични полицай побойници, може и да няма. За да бъдат те наказани, трябва срещу тях да се направи оплакване“, казва Траянова.

Тя недоумява как така през „най-добре пазената граница в Европа“ (по думите на министър-председателя) минават безпрепятствено и възрастни, и деца, които пламенни нашенци пленяват после с лекота? Колко от тях си продължават пътя си в нелегалност?

Някой в МВР може би има представа, но е потънал в мълчание. Населението в пограничните села се измъчва не от любопитство, а от страх. В село Звездец сочат утъпкани пътеки и питат: „Защо тук няма пукнато ченге?“ Не би ли следвало определени началници в МВР да бъдат наказани за свободния достъп до „арабската магистрала“, където самодейци правят хайки? От глупост ли, от мълзел или от алчност те не слагат полицейски постове там?

„ От моята практика в сферата на наказателното правораздаване аз знам, че полицията обикновено има пълна и достоверна информация за това, което става – казва адв. Траянова. – Според мен на границата отделни полицейски началници съзнателно предприемат действия, подходящи за тяхната цел. Ако се установи, че някои от тях извършват дисциплинарни нарушения, те трябва да понесат отговорност по Закона за МВР като процедурите се инициират от ръководството на министерството. А когато има данни за престъпления – например корупционни, подпомагане на каналджии и прочие, прокуратурата следва да образува наказателно производство.“

Ами когато кметове от община Малко Търново призовават доброволци да се организират за защита от неканени гости? Това дали е нарушение на закона?

„Няма законова пречка тези кметове да призовават към бдителност населението. Така те осигуряват на МВР повече сигнали – коментира Траянова. – Това, което е противозаконно, са ловните дружинки за хора. Те изземват функциите на държавните органи. Някои юристи твърдят, че гражданите, които задържат мигранти, са в неизбежна отбрана. Но те не знаят дали задържаният минава границата със злоумисъл или с доброто намерение да търси убежище. Той не може да твърди, че предотвратява престъпление, каквото е пресичането на браздата, най-малкото защото то е вече станало. “

Но нима законът повелява гражданите да стоят безучастни? Ето мнението на адв. Траянова:

„Нормално е българите да се безпокоят от пришълците – това са най-често групи от 10-15 мъже, които не знаят езика ни, пристигат неизвестно откъде и с какви намерения. И не е незаконно кметовете да организират защита с доброволни отряди, но ако заедно с това им обясняват как да реагират при среща с мигранти. За да е законна тяхната реакция, трябва задължително да има координация между командирите им и граничните полицаи.“

Напоследък се говори много за Закона за изтребление на разбойниците, с който през 1922 г. при цар Борис III се създават потери в помощ на жандармерията и полицията. Навремето като главен секретар на МВР Бойко Борисов призоваваше да го следваме принципно.

Според адв. Траянова обаче този остарял закон не е пример за подражание. На потераджиите давали награди – хиляди стари левове за залавяне или убийство на бандит. Заловените били обесвани пред публика. И така, докато се стигне до отрядите „Кубрат“ и „сопаджиите“ по времето на Стамболийски, останали в историята със зверските саморазправи с опозицията.

„Няма законова забрана за гражданите да се организират в отряди и дружинки – заключава адвокатката. - Не е необходим специален закон за това. Но при действията си те задължително трябва да спазват действащите нормативи. Тяхното убеждение, че са добри, а другите не, не им дава право да извършват правонарушения." 

Визитка

Ваня Траянова е родена в София. Завършила е право в СУ "Св. Кл. Охрадски". Работила е като следовател в РПУ, столичната и националната следствена служба, била е и ръководител на пресцентъра на СДВР. От 1993 г. е адвокат в софийската адвокатска колегия.