Спират водата в центъра на София утре

Труп на мъж изплува на Северния плаж в Бургас

Разследват палеж на два автомобила на автомонтьор От изпепеляване са спасени трета кола, стопанска постройка и близките къщи

Кипърски турски журналист подаде съдебен иск срещу Ердоган

Бразилия изпраща войски на границата с Венецуела

Свлачища и разрушени сгради след последния трус на остров Ломбок

Проф. Мария Балабанова: 20 минути на слънце стигат Най-много витамин D3 се синтезира в кожата между 11 и 15 часа

Банско ще се отоплява на дървесен чипс

16 медицински сестри от една болница забременели почти едновременно

Уникална статуя на магистрат откриха в Хераклея Синтика, Борисов поздрави археолозите

Ралица и Салпаров кумуваха на волейболен национал Щастливите родители показаха сина си

Хванаха високопоставен член на италианската мафия в Калабрия

Манекенка обвини английски национал в изнасилване

Управителят на Гръцката централна банка предупреди за риск на финансовия пазар

Президентът Радев на Петрова нива: С Илинденско-Преображенското въстание предците ни потърсиха път към свобода и достойнство

Изключителната работа на МВР

От „Местопрестъплението, но не в Маями“: У нас експертите като Хорейшо не са достатъчно, шофьори правят огледи и снемат отпечатъци

“МВР работи изключително добре“, обича да казва вътрешният министър Румяна Бъчварова.

Какво ли си мислят гражданите като чуят това?

Един си мисли вероятно за Динковците и дружинките им за лов на мигранти, пресекли безпрепятствено границата, друг – че старата му майка в село е пребита и ограбена, трети – че магазинът му е обран, а апашите не са хванати, въпреки че ги е снимала камера…

А какво си мислят полицаите? Какво представлява „изключителната им работа“? Дали ги удовлетворява? Обърнахме се с тези въпроси към петима* от тях със съдействието на Емил Рашев, председател на Обществения съвет към Националния полицейски синдикат. Отговорите заслужават внимание.

И.М., началник сектор в КАТ:

„Ясно е защо министърката ни хвали – така дава оценка на своята работа. Тя е отговорна, ако МВР не работи добре. Ние от нашата работа не сме удовлетворени. Защото гражданите не са доволни от нея. Те не се чувстват сигурни нито на пътя, нито у дома, нито пък на публични места. Катастрофите зачестяват, а също и саморазправите след тях, масово пият и карат, без книжки даже, нямат респект от пагоните, не уважават държавата. Обирите в населените места са ежедневие, в селата за дамаджана с ракия убиват човек…Няма присъствие на униформена полиция, освен в най-големите градове. Недоволството за всичко това е на наш гръб. Ние искаме да си вършим добре работата, но нямаме възможност за това. Претрупани сме с писмени задания– всеки ден пишем статистики, планове и отчети – за един началник, за втори, за трети, за четвърти от друга дирекция…Повечето време сме по канцелариите, тъй като началниците гледат не какво ще свършим, а как ще го отчетем. Колегите, които патрулират, се мъчат със стари коли и с лимит на бензин. Ако дремят на място, не е от мързел, а от липса на пари.“

Работим изключително добре по превенцията на битовата престъпност“, твърди Бъчварова. Какво ли е имал предвид този, който й е казал това? Тя сигурно му е повярвала, щом неведнъж го заявява.

С. И., оперативен работник в ОДМВР:

„Думата „превенция“ преди 2-3 години се върна от миналото. По-рано се считаше, че само разкриването на престъпленията е работа на МВР, предотвратяването им било старовремско, по съветски образец. Сега връщаме старото като нещо ново, американско. Така да е. Но резултатът няма как да се отчете обективно и всеки говори каквото си иска. Отчетите за борбата с икономическата престъпност са особено комични:„ ГДБОП предотврати източване на ДДС за 100 млн.лв.“ Или: „ Предотврати производство за 200 млн. евро.“ Милиони на ангро.“

А какво пречи на пазителите на реда да озаптят разбойниците по селата? Там бабите не смеят да заспят – ослушват се да не влезе някой да ги изнасили и ограби…Толкова ли е трудно да се направи организация, при която един полицай да отговаря за две-три, а не за осем села?

Л.М., старши районен инспектор:

„Ако ми осигурят транспорт, аз мога да обслужвам и 8 села и да реагирам на всеки сигнал. Но сега, освен че съм потънал в преписки, трябва да се придвижвам с междуселски автобуси, които са само сутрин и вечер по разписание. Ако в понеделник сутринта отида в едно село, не успявам да си обиколя района си до петък. Приемната ми е като кокошарник, даже по-зле. Прозорецът не се затваря, строшена е дограмата. Бюрото се клати, стол съм си донесъл от дома, изтърбушеният диван не става за сядане. И при колегите е така. Няма чистачки. Сами си чистим канцелариите, сами си купуваме тоалетна хартия, химикалки, компютрите, ако ги има, са си лично наши. Не чувстваме грижа от държавата. По-рано закърпвахме положението с дарения. Но ги забраниха – сега, ако някой фермер рече да сипе бензин в личната ми кола, за да наобикалям и стопанството му, ще ни изядат и двамата с парцалите…“

А в градовете наркотици се продават навсякъде – в дискотеки, на детски площадки, в дворовете на училища. Защо полицаите допускат това? Страх ли ги е от наркомафията, или дилърите им плащат?

В.Л., охранителен полицай:

„Докато спринцовки се въргалят в градинките и до училищните огради, все ще има съмнения в нас. А проблемът е, че сме малко. Не успяваме на обиколим всички уязвими места, още повече, че за борбата с наркоразпространението отговаря ГДБОП. Нашата функция е опазването на обществения ред. Реагираме на какво ли не – силен шум, семейно насилие, побои по улиците…И дилъри спираме като ги забележим. Но те носят малки количества и твърдят, че са за собствена употреба. Като ги продадат, отново зареждат от тайниците си. Законодателството помага на тях, не на нас. Аз отреагирам на сигнали, но не всички колеги го правят. Наркобизнесът е опасен. Отиваш сам при наркомани и боклуци, които вадят нож като нищо. Понеже няма свидетели, ще те обвинят, че си искал рушвет или си подхвърлил наркотици…И службата ще ти се стъжни, патил съм така. Защо да си рискува човек живота и рахата? Награди не дават.“

К.К., младши инспектор:

„Дават ни 700 лв. заплата, трупаме стаж, за да вземем тия прочути 2% за година прослужено време, които смятат да ни отнемат. Как може от най-ниско платените служители на МВР да се очаква да посещават най-опасните места?!“

А катаджиите? Искат си пари от шофьорите и това е.

И.М., началник сектор в КАТ:

„Ние катаджиите сме най-обърканите хора. Непрекъснато ни подмятат в някакви реформи. Днес имаме право да глобяваме с фиш, утре нямаме. Днес спираме само заради нарушение, утре наред. Не е вярно, че просим. Вярното е, че много участници в движението са в нарушение и ни бутат пари през прозорците и в ръцете. Били сме най-корумпирани. Глупости! Ние имаме баджове, снимат ни с камери, докато проверяваме. Някои взимат, да, но 5,10, 20 лв. максимум. Голямата корупция не е при нас. Тя е при обществените поръчки, в политическото ръководство. И при контрольорите на разрешителни режими – в пожарната, в КОС. И в ГДБОП, където контактуват с мафиоти. И при разследващите полицаи, където може да се бави дело, да не се съберат доказателства. Не сме ангели. Но и колегите в Америка не са. Те си пазят местата. Знаят, че при най-малкото нарушение губят освен хубава заплатата и привилегии – евтини магазини, безплатно училище за децата, пенсионни фондове, обезщетения при заболяване и произшествие…Там има и сурови наказания за посегателство на полицай. А тук ни псуват и се бият с нас като пехливани.“

Прокурорите се оплакват, че от разследващите полицаи при тях се излива мръсен поток от зле свършена работа. Защо така? Нали гледате„Местопрестъплението“?, пита премиерът. Хорейшо там по косъм стига до убиеца, без грешка.

Л.М., дознател:

„В куфарчето на Хорейшо преди 10-15 години имаше почти същото, което имаше в нашия институт по криминалистика. Но нещата оттогава много се промениха. Няма достатъчно експерти за посещение на местопроизшествията. В много областни дирекции – без София, Пловдив, Бургас, Варна и Русе, има една-единствена оперативно-следствена група. Като станат 2-3 произшествия в област Враца по едно и също време, докато тече дежурството й, тя не смогва да ги покрие. Често огледът се извършва от шофьора. Той търси следи – дактилоскопни и други. Анализът на микроследи го гледаме само на филма. Скъпа работа е да извлечеш ДНК, за да разбереш кой е убиецът. Пари няма. А и шофьорът не умее да го направи. Ние нямаме даже бял прах за пръстови отпечатъци. Шегуваме се: „Да идем на тия хора да им изцапаме с черния прах къщата след кражбата,та да видят, че сме извършили оглед и това е. Друг въпрос е, че и извършителите гледат филми и работят с ръкавици. Ръсят червен пипер, който пречи на изземването на мирис.“

В групата на Хорейшо рискуват живота си, за да хванат някой педофил. Изглежда, че не става дума само за пари.

Емил Рашев:

„Става дума за демотивация. За една и съща работа у нас се получават различни заплати. Следователи и прокурори вземат три пъти повече от разследващите полицаи. А са по-малко натоварени. Не е чудно, че щом натрупат опит в МВР, младите юристи кандидатстват за прокуратурата. А прокурорите не са прави да се оплакват от тяхната работа. Разследващият полицай изпълнява указанията на наблюдаващия прокурор, който пише обвинителния акт. Ако го внесе в съда без годни доказателства, чия е вината?“

*Петимата служители на МВР предпочитат имената им да бъдат отбелязани с инициали от съображения, свързани с работата им.

Четете в следващ брой – какво мислят полицаите за реформата на Бъчварова

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.