Европа ще рециклира всички пластмасови опаковки след 2030 г.

Молдова ще иска компенсация от Русия заради „окупацията“ на Приднестровието

Спряха камионите по няколко направления заради снега

Просветният министър: Привличането на млади учители е предизвикателство

Въоръжена атака срещу 5-звезден хотел в Кабул

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в неделя, 21 януари 2018

Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Командоси щурмуват пробно прототипи на стената на Тръмп

Махат незаконни билбордове в София Столичният инспекторат откри 14 такива само по бул. „Черни връх“

Ципрас: Македонска нация никога не е имало Ще е абсурдно обаче в името на страната да няма Македония, смята гръцкият премиер

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Григор искал да е бегач и да знае френски език

Aварирал ТИР край Драгоман запуши пътя за Калотина

Тройният агент Дино Динев-Джими: В шпионския бизнес 90% блъфират

Със соцлагера пиех водка, а с французите – вино

Какво е да си троен агент? Да имаш три личности, три живота, изживени паралелно в безумния период на студената война? Възможно ли е да упражняваш такава дейност, без да накърниш нечии интереси? Отговорите на тези въпроси можете да намерите в автобиографичната книга „Нетаен агент“ на Дино Динев-Джими.

– Г-н Динов, как успяхте да заминете да учите в Париж през 1966 г. – време, в което Франция беше непостижим блян за българите?

– Бях един от най-младите комунисти – станах член на БКП на 18 г., защото бях шампион на бокс, категория „Петел“ – 62 кг. На 25 г. имах тайна идея да завърша кинорежисура във Франция, но ми отказаха паспорт. Съседка ни беше една арменка, чийто брат беше ген. Кипрян Кипрян – началник на ДС. Той ме извика в МВР. Отивам, треперя, пита кой ме е поканил, отговорих му – един арменец кинаджия. Веднага ме изпрати в паспортното на Лъвов мост и ми направиха паспорт. Заминах за Франция, след това започнах да работя за ДС.

– Във Франция кой ви издържаше, докато учехте?

– Разхождах кучето на някаква контеса срещу 4 франка на час. Живеех до халите в Париж, нощем разтоварвах камиони и ми даваха храна – примерно щайга с пилета. Варях ги в казан и събирах българи, които по това време живееха в Париж. Сприятелих се с художниците Кольо Манев, Лъчко Ушавков и др., които идваха като при Странджата. Готвенето е хобито ми.

– Кой ви вербува за ДС и какво ви предложиха?

– Нищо не ми предложиха. Българският консул в Париж, който продължаваше моя паспорт, беше офицер от ДС. С него излизахме на вечеря, разговаряхме и един ден той ми каза: „Ще работиш за нас, ще ни докладваш кой какво говори по кръчмите, където се събират българи. Кой подготвя терористичен акт срещу хора от посолството.“ Казах му: „Др. Шишков, за какъв тероризъм говорите, тия наши кокошкари, като изпият 2 ракии, бесят наред – цялото ЦК на БКП. И дотам.“

Вижте, шпионския бизнес 90% от агентите блъфират. Всичко е блъф. Че то президентът на Америка Буш блъфира, че Саддам Хюсеин има атомна бомба, за да го убият. Опитът за убийството на папата, Българската следа – всичко беше организирано.

– Вероятно и вие сте блъфирали, още повече че освен за ДС сте работили и за КГБ, и за френските служби?

– Да, работех и за френските служби. Имаше бюджет, ходехме по шикарни ресторанти. През 70-те години – времето на студената война, Западът разполагаше с огромен бюджет срещу Изтока с цел да се разбие соцлагерът. Соцлагерът също имаше много пари за спецслужбите си, за да се защити.

– Как едновременно сте работили и за Запада, и за соцлагера? Не сте ли преобръщали човешки съдби?

Не. Със соцлагера пиех водка, а с французите – вино. Френският офицер пита: „Кои са служителите от българското посолство, които имат връзки с ДС?“ Отговарях: „Кои са френските дипломати в София, които имат връзка с френските служби? Всички – от чистачката до посланика. Те са изпратени да информират. Аташето по културата – за култура, военното – по военни въпроси, и т.н.“

– Вашата работа в какво се състоеше?

– Срещахме се по ресторанти, ядяхме и пиехме и си говорехме с моя третиращ офицер. След това в централата в София изкарах курс по шпионаж как професионално да слагам тайници.

Отивам в някаква телефонна кабина и с тебешир правя на пода кръст. Това значи, че тайникът е зареден. А тайникът е на някоя улица зад някой улук, където има бележка с информация.

– Като на кино?

– Точно така. Беше ми забавно, защото киното е моята професия. Смешно е, жалкото е, че през студената война милиони се изхарчиха тези пари, а можеха да отидат за бедни деца и за болни хора.

– Искате да кажете, че това е било безсмислено?

– Абсолютно безсмислено. Нищо не сме предотвратили. Соцлагерът знаеше, че не може да събори капитализма. Капиталистите знаеха, че с война не могат да разбият соцлагера, защото Съветският съюз имаше голяма военна мощност.

– Вие печелихте ли от тази си работа?

– Не. Аз печелех от кино. Разпространявах френски филми в целия източен блок и това ми носеше добра печалба. След това разпространявах съветски, полски и чешки филми във Франция.

– Защо ви арестуваха французите?

– Това стана през 1978 г., когато Владо Костов поиска убежище и предполагам, че там стана някъде издънка. От френските служби дойдоха сутринта в 6 ч. 25 души и заградиха къщата с автомати. Цирк! Арестуваха ме, очаквах всичко. Обвиниха ме във връзки със спецслужби на чужди страни с цел да се накърнят интересите на Франция. Това беше пълна измислица. Ако има някой, който е направил най-много за интересите на Франция, съм аз, защото, когато комунизмът беше забранил всичко, само моите филми стигаха до българските екрани. Така народът виждаше, че има друг свят. Аз внесох почти всички филми с Ален Делон, Белмондо, Катрин Деньов… Наскоро се навършиха 50 г. от създаването на „Един мъж и една жена“ на Клод Лолюш. Сега го продадох на БНТ за 3000 евро. Разпространил съм в бившите соцстрани над 600 френски и американски филми.

– Защо решихте да напишете книгата „Неагент“?

– Най-вече защото имам 4 внучета. Като бях дете, много исках да знам как моите деди са живели. Питам баща ми – дядо не е ли оставил нещо написано, а той: „Какво да пише, той само с крави се занимаваше.“ Аз съм роден в София, майка ми е от Монтана, баща ми от Старозагорско. Често, като се събираме с приятели, разказвам случки от затвора и те викат – разкажи го в книга. Тук прякорът ми е Джими.

– Откъде идва?

– Учих в 5-а мъжка гимназия на „Шишман“. Съученици сме с журналиста Тома Томов. Той беше пълен отличник, аз – тройкаджия, но много обичах да чета. Любим автор ми беше Марк Твен. Заедно с Развигор Попов и Вальо Попов разигравихме историите на Том Сойер, Хъкълбери Фин. Аз винаги бях негърът Джим, оттогава прякорът ми е Джими. Започнах да пиша и по друга причина. През 2014 г. ми откриха рак на щитовидната жлеза. Докато бях в болница, трябваше да свърша някаква работа. Сега работя върху книга, по която ще правя филм „Мисия Москва“ – сатира на Джеймс Бонд.

– Не спирате да иронизирате разузнаването?

– Да, защото е глупост непотребна, похарчените средства можеха много по-рационално да се използват в живота.

– Днес къде живеете?

– На 20 км от Париж – в къща в шик предградие. Заврян зет съм. Съпругата ми е французойка – бретанка, те са по-тъпи от шопите. Аз й викам чужденката, защото през 1968 г. като студенти я доведох в България. Тя имаше фиатче и с него отидохме на село, където ни посрещнаха с думите: „Елате да видите Кировия син чужденка довел.“ От 48 години сме заедно. Дъщеря ни живее в Лос Анджелис, занимава се с кино. Синът ни от 10 г. живее в София. Има фирма за разпространение на филми.

– Чувствате ли се реализиран като човек?

– Напълно. Ако утре Бог ме попита: „Динев, имаш право на още един живот – избирай, с две ръце ще кажа – напълно същият. Абсолютно за нищо не съжалявам. Всичко беше толкова хубаво… А съм губил много. Един българин ме завлече със 165 хил. долара. Обичам да печеля, но умея и да губя.

– Кои са най-тежките житейски удари, които сте понасяли?

– Най-страшни бяха трите години затвор. Децата бяха малки и ги лъжеха, че съм в Италия на снимки. Година и 3 месеца не ги бях виждал. Беше много тежко… Не съм страхлив човек, но треперих от страх, преди да се родят – Боже мой, какво ще излезе. А то – децата се оказаха и най-голямото ми щастие.

Нашият гост

Дино Динев е роден през 1940 г. в София. Работи като осветител и асистент-оператор в студията за игрални филми „Бояна”, по-късно завършва кинорежисура в Париж и става асистент във Френската национална телевизия, където се запознава с Жерар Депардийо. Междувременно е вербуван от ДС и от френските спецслужби. Създава собствена фирма и става дистрибутор на френски и американски продукции в бившите соцстрани. Започва да разпространява и съветски филми във Франция, което го сближава с Тарковски, Сергей Бондарчук и Никита Михалков.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.