За трети път в последните три години сградата на българския футболен съюз (БФС) в столицата попадна под червена обсада. Въоръжена до зъби армия от полицаи се строи на лица „Иван Асен II“ и в района на „Орлов мост“ още по обяд.

Обръчът от охранители бе такъв, че пред офисите на БФС и пиле не можеше да прехвръкне. Няколко минути преди официалния старт на официално обявения протест от запалянковците на ЦСКА полицаите и запалянковците пред централата бяха по равно. Точно пред сградата на БФС се паркиран военен камион, въоръжен с водно оръдие. Драконовските мерки за сигурност бяха заради неочакваната атака от 2013 г., когато централата „падна жертва“ в буквалния смисъл на думата на атаката на гневни привърженици на ЦСКА. Тогава наоколо се оказа и купчина павета от ремонт на улицата и камъните поразиха доста „цели“ в седалището на футболния съюз.

Сега обаче никой от протестиращите нямаше и идея да се стига до ексцесии. Протестиращите само пееха. Против президента на БФС Борислав Михайлов и против свитата му в съюза. Наричаха ги гробокопачи на българския футбол.

Освен песните през няколко минути се чуваха гърмежи от пиратки, но не и в посока на полицаите. Малко след 17 ч феновете на ЦСКА вече станаха като един. Няколко хиляди души оформиха шествие по улица „Иван Асен II“, обгърнато от червено-черен дим. А в същото време кола на пожарната и още един военен камион с водно оръдие „намръщено“ чакаха пред Софийския университет.

Запалянковците на „червените“ обаче спазиха обещанието си да протестират мирно. По план те спряха движението на Орлов мост, където попяха песните на любимия си отбор. Лидерите на агитката призоваха на всеки мач на ЦСКА да има такъв интерес, а не само за полуфинал за купата, какъвто предстоеше същата вечер срещу „Берое“.

Точно след планирания час за край на митинга шествието потегли към стадион „Българска армия“ по алеите на Борисовата градина. С песни и знамена в ръка.

Каква бе целта на протеста този път? Просто червените фенове искаха още веднъж да покажат на всички, че благодарение на тях ЦСКА винаги ще го има. Че клубът винаги ще е жив, през каквито и трудности да му се налага да минава. Без значение кой управлява държавата и дали според привържениците на „червените“ го прави бащински или като мащеха към клуба от Борисовата градина. Факт е обаче, че в момента червената фенска общност е по-консолидирана отвсякога и това се видя много ясно по време на протеста.

А огнената феерия на агитката остана за вечерта и за битката с „Берое“.