Някои му казват Джуджето. Само че той е истински великан. Нито е прекалено нисък, нито е прекалено висок. Той просто винаги е бил пример в съблекалнята. Когато трябва с професионализъм, когато трябва с шеги и закачки. Роден в Казанлък, цесекар по душа. Името му е Христо Янев.

В българския футбол сме свикнали да гледаме и слушаме големите усти. Едни "играят румба в кофа", други "пращат съдията на бесилото". Ако имаше мондиал за фрази, то България нямаше да е четвърта в света. Щеше да е шампион.

Управленческата трагедия на ЦСКА върна на "Българска армия" едно обичано и познато лице, което не е част от общия пейзаж. Вкарал в пет последователни вечни дербита срещу "Левски", Христо Янев отдавна е заслужил мястото си в сърцата на всеки фен на ЦСКА.

Без почти никакъв треньорски опит той прие поканата да води отбора в ада за „червените“, наречен "В" група. Днес популярността на Янев в средите на ЦСКА се равнява на тази на Стойчо Младенов и Димитър Пенев, макар да не е постигнал техните успехи. За някои може да е скучен, но той никога не казва нищо напразно. Не очаквайте крилата фраза, която да обиколи социалните мрежи. Янев е научил най-важните правила в общуването с играчи и медии - да пази своите, да бъде галантно твърд, да защитава каузата си.

Още с идването си в ЦСКА показа, че ще бъде специален. Първо Янев се разписа при най-голямата победа в евроисторията - 8:0 над "Конструкторул". Три дни по-късно заби за първи път за "червените" и в "А" група при 3:0 срещу "Ботев." После се разписа и в нещастния дуел срещу унгарския МТК през 2000 година (1:2). Но го направи по фантастичен, запомнящ се начин.

По-възрастните фенове помнят какви преки свободни удари вкарваше Пламен Гетов. За по-младите човекът е Христо Янев. Удоволствие за окото бе да гледаш как момчето от "Розова долина" поставя топката, засилва се и цели ъглите. Незабравим остава момент, когато на шега със Стойко Сакалиев вкараха уникален гол срещу "Спартак" (Варна). Ето и опит за описанието му: Сакалиев се хвърля с плонж и докосва топката с глава, защото ударът е непряк. След него лети Янев и пронизва от 25 метра мрежата. Неповторимо! Като дузпата между Лео Меси и Луис Суарес, но от много по-далеч.

Обичайки играта с феновете, Янев бе свикнал да носи фланелки с послания под официалното трико. Вкарваше гол и вдигаше нещо ново и различно. Футболът е шоу и този, който го умее, остава незабравим. Янев бе част от последното звездно поколение на ЦСКА. Те не бяха само съотборници, а са и приятели. С Тодор Янчев, Велизар Димитров, Стоян Колев, Емил Гъргоров, Владимир Манчев... Ех, заради тях "Армията" се пълнеше. А те можеха да я вдигат на крака.

Знаете ли какво е чувството да обичаш до лудост един отбор, съдбата да те събере с него и... да ти отнеме шанса да излезеш на митичен стадион. Това се случи с Ицо. През 2005-а ЦСКА трябваше да играе срещу европейския шампион "Ливърпул", любимия му чуждестранен тим. Контузи се в първия мач, а нощта преди реванша само въртеше обиколки на "Анфийлд". Май и сълзи му течаха от очите. Знаеше, че не може да играе. Не знаеше, че ЦСКА ще победи...

През 2006 г. Янев очаквано направи и чуждестранната крачка. Дойде време за френски футбол. Е, ако година по-рано ЦСКА го бе пуснал, той можеше да блести в "Лил". Името на новия му тим бе "Гренобъл". За три години Янев извървя пътя от втора до първа дивизия, за да се прибере в България с екипа на "Литекс". Там спечели две титли и уважението на Гриша Ганчев, който го направи сега треньор на ЦСКА.

През 2000 година футболният талант го прати на "Българска армия", за да стартира една отлична кариера. През 2015-а го върна като треньор. Началото е като срещу "Конструкторул". Очакваме продължение за филма с главен герой тихия воин Христо Янев.

Дебютира заедно със Стоичков

Христо Янев изигра първия си мач в националния отбор при дебюта на най-великия Христо на футбола ни - Стоичков. През 2004-та халфът влезе като резерва за 1:1 срещу Ейре в Дъблин, когато дебютен гол вкара Валери Божинов. Историята показва едно - разпише ли се Янев, то България бие. Така бе срещу Исландия, Малта и Япония. Заслужено или не, Янев попадна в поколението на Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров, когато рядко допускаше "чужди" елементи.

Христо е общо четири пъти шампион на България - два пъти с ЦСКА (2003 и 2005 г.) и два пъти с "Литекс" (2010 и 2011 г.). Най-ценната му титла е през 2005-а. Той бе голямата звезда и голмайсторът на един осакатен от проблеми и контузии тим, който сложи третата звезда в короната. Да, тогава ЦСКА стана за 30-и път шампион.

За него

Демонстрира интелигентност

Христо Янев първо остави много добри спомени от кариерата си на футболист. Техниката му се нравеше, стилът на игра - също. Очевидно сега пренася тези свои качества в треньорската професия. Не започна с гръм и трясък в "А" група, но може би престоят му в "Миньор" и сега в ЦСКА помогнаха да натрупа добър опит. Очевидно е, че Янев е човек с амбиция. Говори много точно и на място. Вече има голям шанс кариерата му да започне и с трофей в една от най-абсурдните години на ЦСКА.

Георги Василев, шампион на България с ЦСКА, "Етър" и "Левски"

Смело наложи млади играчи

Поздравявам Христо Янев за смелостта да наложи млади футболисти през целия сезон. В момента ЦСКА използва най-много юноши и състезатели, минали през юношеските формации. Янев се справя отлично с работата си. Той е човекът, който взима всички решения за състава, тренировките и селекцията. Очевидно е, че си върши задачите перфектно.

Пламен Марков, спортен директор на ЦСКА

Изцяло е посветен на новата си работа

Резултатите са най-важното за работата му като треньор. Начинът му на мислене и професионалното отношение, което показва не само на работа, но и в свободното време, са доказателство за класата му. Изцяло е посветен на новата си професия. Интересува се, чете, заедно ходим на лекции, където показва познания. Мисля, че добре се справя. Резултатите му идват съвсем заслужено. Искрено се радвам за него.

Тодор Янчев, бивш съотборник в ЦСКА и треньор на "София 2010"