Две жертви и десетки ранени при пожар в хотел в Прага (ВИДЕО)

Европа ще рециклира всички пластмасови опаковки след 2030 г.

Молдова ще иска компенсация от Русия заради „окупацията“ на Приднестровието

Спряха камионите по няколко направления заради снега

Просветният министър: Привличането на млади учители е предизвикателство

Въоръжена атака срещу 5-звезден хотел в Кабул

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в неделя, 21 януари 2018

Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Командоси щурмуват пробно прототипи на стената на Тръмп

Махат незаконни билбордове в София Столичният инспекторат откри 14 такива само по бул. „Черни връх“

Ципрас: Македонска нация никога не е имало Ще е абсурдно обаче в името на страната да няма Македония, смята гръцкият премиер

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Григор искал да е бегач и да знае френски език

Академик Стефан Воденичаров: Млад учен получава 45 лв. повече от чистачка

Индустриалците, които са създали предприятия и които искат да се развиват, трябва да дават държавната поръчка в техническите направления

– Г-н Воденичаров, станаха ли повече парите за наука, подобри ли се ситуацията?

– Пари за наука в този бюджет не са предвидени. За 2016 г. БАН отново беше пренебрегната въпреки нашите искания. Получи се много напрегната обстановка, хората се чувствата обидени, че не се оценява техният труд. Ще посоча няколко факта – над 60% от публикациите в реферирани издания са на учени от академията, над 70% от заявките за патенти и авторски свидетелства са пак от академията. Ние сме основният изследователски център, а през последните години ставаме и един от духовните центрове. Ние сме експертният център на управлението на държавата, имаме договори с 11 министерства. Направихме успешен институт за ученици. Досега се работеше само с деца в областта на информатиката и математиката, които носят медалите от световни състезания. Вече се работи и в областта на всички природни науки. Академичните ни центрове работят с всички университети и с иновативните фирми. Но всичко, което правим, не се оценява.

– Доста песимистично започва разговорът ни. Предлагам да сменим настроението. Кажете, докъде стигна работата на БАН по проекта за траките?

– Добре, че се намери един състоятелен българин, който даде пари да започне проектът.

– Вие сериозно ли говорите? Колко пари бяха необходими да започне този проект?

– Само за година бяха необходими 1,6 млн.лв. В него участват 23 института от академията. Задачата е да се намери връзката между траките и Първата българска държава. Защото се знае, че през 681 г. българи и славяни създават държавата. По това време най-многобройното население по тези земи обаче са траките. И съвсем резонно академик Антон Дончев пита: „Те изпариха ли се?”

– Ясно ли е вече каква е връзката?

– Да, има някаква яснота. Започваме генетични изследвания на кости и на артефакти. Това е от изключителна важност, защото непрекъснато разнасяме златните съкровища по света и обясняваме, че са на траките. Нека да видим, все пак не сме ли в правото си да кажем, че сме наследници на траките. Имаме идея да направим интерактивен музей на траките. Работим с академиите на съседните държави, но нищо от дейността ни не се оценява. Добре, че проф. Танев, бившият министър на образованието, преди Нова година намери 2 млн. лв., с които започнахме програма за подпомагане на младите учени. Направихме конкурс, на който се явиха 380 кандидати до 35 г. Финансираме 224 проекта, което означава, че един млад учен със своя ръководител ще получават допълнително пари през тази година. Ако не си свършат проекта, ще трябва да върнат средствата.

– Увеличени ли са парите на учените в БАН, които бяха обидно ниски?

– Не. Те наистина са обидно ниски, след като разликата между заплатата на една хигиенистка и на един млад учен е 45 лв.

– Колко получава един млад учен?

– Един асистент получава 450-500 лв. Председателят на академията получава 1650 лв., един професор – към 850 лв., доцент – около 750 лв. Затова се търсят проекти, по които да се работи, но винаги си спомням и думите на съветника по научни въпроси на Барозу проф. Марк Глобър: „Който ви казва, че с пари от европейски проекти се прави наука, не ви казва истината. Това е само глазурата на тортата. Останалото се прави с държавни пари.” Обезпокоителното е, че непрекъснато говорим за интелигентен растеж, за наука и иновации, но това не се случва.

– Имате ли обяснение защо е така, едва ли парите са единственият проблем.

– Разбира се, че не са. Далеч по-страшен проблем е това, че ние нямаме национални цели. Направихме материал какви трябва да са националните цели на България за следващите 25 г. И той вече година отлежава в Народното събрание. При нас нещата се развиват така: през четири години избори и тези, които ги спечелят, казват: „ние ще направим така и така”. Една държава, която няма национални цели, непрекъснато може да сменя посоката и никога да не стига там, накъдето е тръгнала. Това създава и проблеми пред науката, която трябва да следва избраните приоритети. А тези приоритети се извеждат от националните цели. За всеки приоритет би трябвало да има пътна карта, която показва какво ще се прави за определен период от време. И тогава ще се каже : България ще прави 4-5 неща и бюджетът ще трябва да се грижи за тях, за да вървят. В момента се опитваме да правим много неща, за всяко се дава по малко.

– Имате ли обяснение защо бизнесът непрекъснато казва, че липсват квалифицирани кадри, а университетите твърдят, че имат свръхпроизводство на такива?

– Държавни средства в момента отиват за обучение на кой каквото си иска. Това не бива да е така. Държавни средства трябва да се дават за обучение на специалисти, от които обществото има нужда. С горчивина ще призная, че младите хора не изпитват нужда да учат инженерство, защото е една тежка специалност. Малко са хората, които отиват да учат медицина. Не са подпомагани хората, които искат да стават учители. За съжаление статутът на българския учител е принизен, но първо трябва да бъдат подкрепени социалният и общественият му статус. И критериите за обучение в тези специалности трябва да са много високи. Сега има инженери, които не отговарят на изискванията за магистър-инженер. Те са учили само четири години и изобщо не са подготвени да се заемат с по-сложни задачи. Излизат деца с много добри умения в моделирането, в компютърната техника, но на тях им липсва практика. Индустриалците, които са създали предприятия, които плащат високи данъци и които искат да се развиват, трябва да дават държавната поръчка в техническите направления.

– Търсили ли сте решение с колегите си от университетите на проблема с оставащите незаети места по държавна поръчка? Миналата година бяха 11 000. Докога ще продължава това?

– Това не бива да продължава. Най-малкото защото по този начин държавата трупа кадри с лоша подготовка. В крайна сметка вузовете запълват бройката с хора, които са издържали изпитите с тройки. Голяма част от тях, след като приключат обучението си, се превръщат в безработни висшисти. Държавата прави лоша услуга на тези млади хора.

– Не са ли ни в повече вузовете?

– Въпросът е много сложен. Много е трудно с административни мерки те да бъдат редуцирани. Пътят, по който се върви обаче, изисква много дълъг период за отсяване на качествените университети от некачествените. Моето впечатление от това, което виждам в 16-те академични центъра, е, че навсякъде има по едно малко зрънце, което е страшно креативно, което се отличава от всичко останало. В университета „Асен Златаров” в Бургас има една лаборатория, ръководена от химик. Там 15-20 човека правят нещо изключително – ако им дадете елементите, които участват в едно вещество, те могат да ви кажат какви ще са свойствата му. Тази лаборатория поддържа връзки с целия свят. В Русе има колеги, които са много добри в областта на роботиката. Трябва да се направи така, че държавата да подкрепя само онези, които са показали добри постижения, а не както е в момента – дайте да раздаваме на всички. Отдавна трябваше да се създаде към премиера един съвет за иновационно и техническо развитие, в който освен учени да влязат и индустриалци, които всеки ден се сблъскват с проблемите. Там трябва да има и хора от администрацията, които на три или на шест месеца да казват от какво конкретно има нужда и да го правят.

– Кажете по какви открития работи академията?

– Успяхме да удължим договора с Руската академия на науките по космическата програма. Преди няколко седмици показахме уредите, които ще са на кораба за Марс. Уговаряме с колегите си от Украйна да участваме в съвместни проекти. Работим и за космическата програма на Индия. Говорихме и с Беларус по същата тема. Оказа се, че Беларус има собствен спътник, който всеки ден предава данни, и искат да работим заедно. Разработваме и няколко програми в областта на информационните технологии. В момента единственият работещ суперкомпютър е в БАН. Той е част от голямата европейска мрежа, в него са заложени няколко паневропейски програми. Правят се интересни неща в областта на водородните технологии. Нашият институт по електрохимия е представител на България в Европейския клъстър по водородни технологии. Те направиха едни водородни клетки, които работят на 700 градуса температура. Това е проект, който се ръководи от Франция, но българските учени имат много сериозен принос в самата конструкция на водородната клетка.

– Къде е приложимо това?

– Водородните технологии са бъдещето на енергетиката в света. Вече има много разработки, които ще влязат не само в транспортните средства, но и в някои технологии, свързани с преработката на материалите. С интерес очакваме изследванията за добив на електричество от Черно море. Те са още в първоначална фаза. Колегите от биологичните науки изследват нови вещества за фармакологията. Четири-пет групи от различни институти работят по новия материал графен, който има изключителни свойства. През 2010 г. откривателите му взеха Нобелова награда. В областта на оптикоелектрониката има също значителни постижения. Лошото е, че пренебрежението към науката в България продължава, и това ни натъжава.

Нашият гост

Стeфaн Вoдeничapoв e poдeн нa 1 ceптeмвpи 1944 г. Зaвъpшил e Teхничecкия yнивepcитeт в Сoфия, cпeциaлнocт “Teхнoлoгия нa мeтaлитe”. Стaвa дoцeнт пpeз 1989 и пpoфecop пpeз 1991 г. Избpaн e в БАН зa члeн-кopecпoндeнт пpeз 2004 г., зa aкaдeмик – пpeз 2012 г. Пpeдceдaтeл е нa акaдeмиятa от 3 дeкeмвpи 2012 г.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.