Влагат 1,4 млн. лв. за реставрация на Килифаревския манастир

Влагат 1,4 млн. лв. в реставрация на прочутия Килифаревски манастир. Светата обител има завидна история и се смята за културно и книжовно средище. От манастира се излезли няколко български и руски Патриарси и Митрополити.

Автор на проекта за обновлението на светинята е арх. Драгомир Йосифов, който създаде първите 3D възстановки на крепостта Трапезица.

Възложител на разработката пък е Великотърновската Митрополия.
Направено е пълно проучване на сградите в манастирския комплекс.Някои са признати за строителен шедьовър от времето на майстор Колю Фичето. Част от необичайната конструкция на основната църква например е корнизът тип "Вълчи зъби" и "Кобиличните корнизи".

За да се постигне максимална автентичност арх.Йосифов е прегледал подробно църковните архиви и е открил фотографии от началото на миналия век.

Разработката на арх.Драгомир Йосифов включва пълното хочистване, префугиране и експониране на манастирските сгради.Според него на повечето места автентичната настилка от керамични плочки е скрита и трябва да бъде извадена наново.Покрай ремонта на манастира се очаква да се развие и туризмът в целия район, който е богат и на минерални извори.

Килифаревският манастир "Св. Богородица" включва три отделни сгради, които подлежат на поправката. Това са църквата "Св. Димитър" и две стопански жилищни сгради. Килифарският манастир е сгушен в причудлива планинска местност в Хаинбоаз и е на брега на р. Белица. При последните наводнения духовната обител пострада сериозно.

Проучвател на историята на манастира е великотърновския археолог доц.Мирко Робов. Според него в първоначалния си вид светата обител е построена между 1348 и 1350 година.

Основател е видният български духовник Теодосий Търновски, който с помощта на тогавашния владетел цар Иван Александър превръща манастира в едно от най-важните средища на средновековната българска просвета и книжнина.

За кратко време се формира Килифарската книжовна школа, в която през 1360-та година вече се обучават 460 ученика, най-известният от които е бъдещият български патриарх Евтимий Търновски, Киевският Митрополит Киприан, Митрополит Григорий Цамблак , Константин Костенечки и други.

"Манастирът е бил обграден с дебели крепостни стени, а монашеските сгради са се намирали във вътрешното им лице. В средата на двора внушително се е издигала няколко етажна кула, служеща за наблюдение на пътя към Хаинбоазкия проход. Това не е попречило малко след османското нашествие по българските земи Килифарската крепост да бъде разрушена, а голямото книжовно средище - напълно унищожено", обяснява доц. Робов.
С реставрацията и обновяването на постройките се цели да се привлекат повече посетители и да се популяризира още повече този знаков религиозен обект със световно културно значение. През 1718 г., манастирът е възстановен отново на днешното си място в подножието на хълма до р. Белица.

В края на 18 век отново е неколкократно опустошаван от кърджалиите и впоследствие-възобновяван, а на доста места в сградите личат и елементите, използвани от строителите през различните периоди.Именно запазването им е едно от най-важните неща в проекта на арх.Йосифов.

"След дългогодишно настояване пред турските власти и събиране на средства, през 1840 година възрожденският майстор Колю Фичето започва изграждането на трета църква в Килифарския манастир.

Той запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса, на св. Теодосий и на св. Иван Рилски и така трите помещения са обединени под общ покрив, даващ облика на днешната еднокорабна и еднокуполна черква "Св. Димитър", уточнява доц. Мирко Робов.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Региони