22 млн. евро заем за 4 нови станции

Петролът поевтиня с още 5% само за ден

На 84 площадки в София учат децата на безопасност на движението Фандъкова: Повдигнахме над 330 и осветихме 200 пешеходни пътеки

Столичният кмет Йорданка Фандъкова: Загубите в системата са над 60% До 2025 г. са осигурени 800 млн. лв. за водния сектор в най-големия град

Отказахме офертата за изтребители Ф-18 Остават Ф-16, “Грипен” и “Еврофайтър”

Патриотите си тръгнаха от МС, без да обявят решение Очаква се утре сутрин Валери Симеонов да направи изявление

До 5000 лв. за далечни роднини

Меган Маркъл – бременна и сияйна на благотворително събитие

Вижте какво ще решава Министерски съвет утре, 21 ноември 2018

Груевски във фейсбук: Продължавам борбата за македонската кауза

Белият дом загуби битка със Си Ен Ен Върна акредитация на журналист

Лекарският съюз иска отпадането на вторичния профилактичен преглед Пациентите масово не се явяват на него и парите оставали неусвоени

Председателят на ВКС е нарушил установения ред на държавното управление

Замесиха „Берое“ в уреден мач

Над 460 км второ и третокласни пътища ще бъдат обновени с пари от ОПРР

Влагат 1,4 млн. лв. за реставрация на Килифаревския манастир

Влагат 1,4 млн. лв. в реставрация на прочутия Килифаревски манастир. Светата обител има завидна история и се смята за културно и книжовно средище. От манастира се излезли няколко български и руски Патриарси и Митрополити.

Автор на проекта за обновлението на светинята е арх. Драгомир Йосифов, който създаде първите 3D възстановки на крепостта Трапезица.

Възложител на разработката пък е Великотърновската Митрополия.
Направено е пълно проучване на сградите в манастирския комплекс.Някои са признати за строителен шедьовър от времето на майстор Колю Фичето. Част от необичайната конструкция на основната църква например е корнизът тип „Вълчи зъби“ и „Кобиличните корнизи“.

За да се постигне максимална автентичност арх.Йосифов е прегледал подробно църковните архиви и е открил фотографии от началото на миналия век.

Разработката на арх.Драгомир Йосифов включва пълното хочистване, префугиране и експониране на манастирските сгради.Според него на повечето места автентичната настилка от керамични плочки е скрита и трябва да бъде извадена наново.Покрай ремонта на манастира се очаква да се развие и туризмът в целия район, който е богат и на минерални извори.

Килифаревският манастир „Св. Богородица“ включва три отделни сгради, които подлежат на поправката. Това са църквата „Св. Димитър“ и две стопански жилищни сгради. Килифарският манастир е сгушен в причудлива планинска местност в Хаинбоаз и е на брега на р. Белица. При последните наводнения духовната обител пострада сериозно.

Проучвател на историята на манастира е великотърновския археолог доц.Мирко Робов. Според него в първоначалния си вид светата обител е построена между 1348 и 1350 година.

Основател е видният български духовник Теодосий Търновски, който с помощта на тогавашния владетел цар Иван Александър превръща манастира в едно от най-важните средища на средновековната българска просвета и книжнина.

За кратко време се формира Килифарската книжовна школа, в която през 1360-та година вече се обучават 460 ученика, най-известният от които е бъдещият български патриарх Евтимий Търновски, Киевският Митрополит Киприан, Митрополит Григорий Цамблак , Константин Костенечки и други.

„Манастирът е бил обграден с дебели крепостни стени, а монашеските сгради са се намирали във вътрешното им лице. В средата на двора внушително се е издигала няколко етажна кула, служеща за наблюдение на пътя към Хаинбоазкия проход. Това не е попречило малко след османското нашествие по българските земи Килифарската крепост да бъде разрушена, а голямото книжовно средище – напълно унищожено“, обяснява доц. Робов.
С реставрацията и обновяването на постройките се цели да се привлекат повече посетители и да се популяризира още повече този знаков религиозен обект със световно културно значение. През 1718 г., манастирът е възстановен отново на днешното си място в подножието на хълма до р. Белица.

В края на 18 век отново е неколкократно опустошаван от кърджалиите и впоследствие-възобновяван, а на доста места в сградите личат и елементите, използвани от строителите през различните периоди.Именно запазването им е едно от най-важните неща в проекта на арх.Йосифов.

„След дългогодишно настояване пред турските власти и събиране на средства, през 1840 година възрожденският майстор Колю Фичето започва изграждането на трета църква в Килифарския манастир.

Той запазва част от старата олтарна стена и двата параклиса, на св. Теодосий и на св. Иван Рилски и така трите помещения са обединени под общ покрив, даващ облика на днешната еднокорабна и еднокуполна черква „Св. Димитър“, уточнява доц. Мирко Робов.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.