Игра ни учи да разпознаваме фалшивите новини

Валентин Радев: Който премине нелегално границата, бързо го хващаме

Протести в Румъния заради отстраняването на директора на Националната дирекция за борба с корупцията

Общината в Разград закрива местна детска градина в средата на учебната година

Евростат: България е на четвърто място в ЕС по брой убийства

Австралийският вицепремиер подава оставка в понеделник

По време на нападението в гимназията във Флорида е имало въоръжен помощник-шериф

Сблъсъци между италиански антифашисти и полиция в Торино

Над 400 мирни граждани са убити край Дамаск през последните пет дни

Пореден протест на надзирателите в Пловдив

Нов трус от 3,8 по Рихтер разлюля Асеновград

400 кг кокаин откриха в пристройка на руското посолство в Аржентина

Шофьор заби кола, пълна с туби с бензин, в болница в Кънектикът

“Милан” пак би “Лудогорец”

Борисов вечеря с лидери в Белгия Срещата се проведе в замъка Хертохинедал край Брюксел

Как да избегнем нова студена война с Русия

На 12 април невъоръжен руски Су-24 се приближи на 30 м от американския ракетоносец „Доналд Кук“.

О.р. адмирал ДЖЕЙМС СТАВРИДИС*,

сп. „Форин полиси“

Вашингтон и Москва трябва да намалят реториката и акробатичните маневри, преди те да са се превърнали в прехвърчащи снаряди

В емблематичния роман на Ян Флеминг „Голдфингър“ злодеят описва тенденцията тайният агент Джеймс Бонд да проваля плановете му с думите: „Един път е случайност, втори път съвпадение, третия път е вражеско действие.“

Как тогава да интерпретираме двете наскорошни крайно провокативни руски маневри срещу американски патрулен кораб в Балтийско море и срещу самолет на ВВС на САЩ в международното въздушно пространство в същия регион?

При първия инцидент на 12 април руски изтребител Су-24 прелетя с висока скорост на 30 метра над американския ракетоносец „Доналд Кук“. Корабът не отговори с огън, въпреки че е напълно в правото си. Командвал съм плавателен съд от такъв клас и мога да свидетелствам за нивото на сдържаност, демонстрирано от капитана. Бил е изправен срещу възможни враждебни намерения и най-вероятно е обмислял да свали руския изтребител. Ситуацията става още по-напрегната от факта, че въпросният Су-24 не носи видимо въоръжение и неговият радар не се е „заключил“ върху американския боен кораб.

Вторият инцидент възникна на 17 април между американски „Боинг РС-135“, летящ в международното въздушно пространство, и руски Су-27, който извършва превъртане по корем над много по-бавния и слабо маневрен самолет на САЩ, едва на 25 м разстояние от него. Това е много опасна маневра (два Ф-14 от военноморска ударна група се сблъскаха, докато я извършват през 2004 г.) и напомня повече на глупавите въздушни клоунади, добили известност от филма „Топ гън“.

Напрежението между Москва и Вашингтон достигна най-високата си точка след руската инвазия в Украйна и анексирането на Крим, и двете в нарушение на международното право, които провокираха сериозни санкции срещу Русия от страна на САЩ и европейските им съюзници. Още повече че страните са в остро противоречие за посоката, в която се разрешава кризата в Сирия, където Путин подкрепя режима на диктатора Башар Асад, а САЩ се опитват да сглобят коалиция от умерени сирийски бунтовници, които да го свалят. В Кремъл са изключително чувствителни към увеличаване броя на ученията и военнослужещите на НАТО в руската периферия. Не на последно място, Русия се тревожи за сигурността на Калиниград, руския анклав на Балтийско море, където възникнаха и двата инцидента. Москва заплаши преди време да разположи там балистични ракети в отговор на възможно увеличаване на американския ядрен арсенал в Германия.

Но връщането към манталитета на студената война не е в интерес на никого. Следва да си зададем въпроса – как в рамките на нормите на поведение да избегнем конфликт в сблъсъка с Москва?

Първото правило е да се действа многостранно. Разсъждаването в посока „нация срещу нация“ е противопоказно за САЩ. Отговорът на Вашингтон трябва да остане в контекста на НАТО, доколкото е възможно, включително и чрез разполагането на наземни, въздушни и военноморски части в Европа. Русия иска да превърне ситуацията в директна конфронтация със САЩ и да разцепи алианса. Трябва да избегнем това и да продължим разполаганията на войски в рамките на НАТО, включително инициативата за европейско преосигуряване.

На второ място, да, трябва да се противопоставим на Русия – но само когато наистина се налага. В частност трябва да запазим натиска на санкциите срещу Москва; остро да се противопоставим на запазването на Асад на власт и да порицаем Русия за грубите нарушения на човешките права.

Съществуват обаче множество други различия, които имаме с Русия относно функционирането на системата на международните отношения, които не изискват директна конфронтация (милитаризирането на Арктическия полярен кръг, загърбването на отговорностите по контрола над въоръженията, разполагането на балистични ракети, руските оръжейни доставки за Иран, киберсигурността и мн. др.).

Като трета стъпка трябва да възприемем по-напредничав подход в съвместните усилия по борбата с тероризма, разпространението на наркотици и електронното пиратство – всички международни проблеми, по които Вашингтон е в широко съгласие с Москва. Напълно допустимо е да работим заедно на Балканите, за да успокоим отношенията между Сърбия и отцепилата се република Косово, както и по все още несигурните граници на Босна и Херцеговина. Можем да подобрим сътрудничеството си в областта на околната среда, неправителствените образователни обмени и може би с времето да намерим общи цели по отношение на Сирия (макар че Асад ще остане основен препъникамък). Имаме общи интереси в разрешаването на предизвикателствата в Афганистан и в насърчаването на мирни отношения между Пакистан и Индия.

И накрая, на стратегическо ниво ще проявим повече разум, ако се опитваме по-често да говорим с Русия за действащите протоколи за взаимодействие между въоръжените ни сили. Споразумението между САЩ и СССР за предотвратяване на инциденти в открито море от 1972 г. е все още добра основа за поведението на плавателни съдове и летателни апарати.

Ако не спрем с провокативните действия, подобно на тези, които предприеха руските изтребители през миналата седмица, рано или късно ще стигнем до престрелка и потенциално много по-опасна конфронтация. САЩ трябва да са прозрачни в разполаганията на въоръжени сили около руската периферия и да наблягат на факта, че не предвиждат офанзивни действия – ако това се прави посредством съвета за сътрудничество НАТО – Русия, ще е доста разумно.

За да избегнем нова студена война, ще са необходими сдържаност, здрав разум и дипломация от страна и на Вашингтон, и на Москва. Но най-вече ще имаме нужда да сме ясни едни с други и двустранно да намалим реториката и акробатичните маневри, преди те да са се превърнали в прехвърчащи снаряди.

*Авторът е бивш върховен главнокомандващ на силите на НАТО в Европа, декан на Факултета по право и дипломация към Университета „Тъфтс“.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете