От последните минути: Освобождават двамата гръцки военни от затвора в Одрин

39 общини взимат до 20 млн. лв. 200 фирми получават до 1 млн. евро

Мотор с фалос се заби в автомобил

Повдигнаха 2 обвинения на Бенчо Бенчев (обзор) Парична гаранция от 50 000 лв. и забрана за напускане на страната

Банките спечелиха 517 млн. лв. от такси Доходът от лихви на трезорите нарасна до 1,347 млрд. лв.

Уникална операция направиха кардиолози Медиците поставиха изкуствена аортна клапа на критичен пациент

Вижте какво ще решава Министерският съвет утре, 15 август 2018

Възстановяват столичния басейн „Мария Луиза“ Засега е внесено само инвестиционно намерение

Загиналите при срутването на виадукт на автомагистрала в Италия са около 30

Цветан Цветанов: Ако президентът Радев иска да въвежда военно положение, сигурно може да го направи, но в България има правов ред

Вирус покоси деца в Станцията на МС в Слънчев бряг

Нина Добрев обяснява българския жаргон (ВИДЕО)

Затварят хотел в Бяла, работил без категоризация

Григор: Жегата помага на играта ми

Военният ни флот изпробва новите си бързоходни лодки

Крановете падат, комисионите не

Строителна мафия не може да съществува без властта

Имаме достойни за световната награда за безвкусица райони и квартали

Документите на фирмите, свързани с падналия през миналата седмица кран на бул. „Никола Вапцаров” в столицата, били изрядни, обявиха експерти. Медии ги възпроизведоха. Някои с патос.

Следователно падането е изрядно. Принос! Изрядно се отричат законите на логиката. Изрядно привнасяме нови факти в гравитацията. Забележителна страница в науката за земното притегляне. В инженерното дело. Крановете падат, защото са изрядни. Май ще трябва да получим място в „Гинес”, що пък не и Нобелова награда за физика.

Падналият кран, надяваме се, най-после ще обясни падналите критерии в надзора на строителството, кой и как трупа милиони с измами, далавери, игри, кои наглеци завземат терените на града ни, как възприемат столицата и нашата поносимост като трапеза за лично обогатяване. Как подминават закони и разпоредби, нормативи и указания със съдействието на архитектно-кметските бюра за обслужване на строителния нагон. Столичните престъпления край нямат.

Демокрацията, както я разбират разрешителните органи у нас, развихри прекрояването на планове, на градоустройствени проекти, като въведе постоянно осъвременяване, коригиране, което в крайна сметка се нарича лобиране. Обслужване на корпоративни интереси. И комисиони за лично ползване в размер на милиони. Някога героите на нова България мечтаеха за Солунската митница. Днес е по-перспективно да си архитект с разрешителни права в столичното кметство и неговите производни. Примерите са толкоз, че страниците на „Труд” ще прелеят.

НИКМИ например. Кой разреши да строи кооперации в Южния парк. Погледнете откъм ул. „Козяк” как се кипрят жилищни блокове в зелените площи. На лобистите архитекти-кметове и технически служби не им пука, че Южният парк е замислен като зелен клин към града още през 1938 година. Да! През 1938 г. столичното кметство решава да въведе витошкия въздух в София. Затова още тогава и по-късно се срутват бариерите – стари сгради, стени, триетажни къщи. В частта „Погребите” на Борисовата градина се изчистват военните складове, пекарните на тухли и т.н. Дори по соца не се разрешаваше строителство в парковите площи. Те се разчистваха, вратата на витошкия въздух се разширяваше. Докато дойде демокрацията и НИКМИ с всичките си пипала взе да бетонира въздуха. Кой им разреши? Това столично престъпление и до ден днешен няма имена. То е анонимно, защото агресията на капитала не обича да се кичи с имена. НИКМИ продължи с престъпленията към града. Изнесе тонове пръст от естествения масив на бул. „Черни връх”, за да си построи офис. И там каквото към него.

Посланик Джеймс Пардю, който обичаше да ни учи как да си пазим градинките, получи над 64 дка в Южния парк за новата амбасада на новата братска страна. Екип от САЩ цял месец замеря въздуха в София и отсече, че е най-чист в Южния парк. Тук му е мястото на новото посолство. Джеймс Пардю плесна с ръце. Чудесно. Защото имаше съмнения, че в Малашевци е по-чист.

В писмо до редакцията столичното кметство уточни, че няма нищо общо с тези 64,5 дка в Южния парк. Те били отпуснати от правителството. Кое правителство? На Горна или Долна Волта? На Борунди или Огунди? Ако кметството искаше да защити готовия парк, защо не предизвика граждански протести, подписки, нормативни корекции на заплануваната кражба. Джеймс Пардю отне здраве от всички нас. В Америка биха го линчували.

Кметът усмивка и любимият му главен архитект Стоян Янев унищожиха „Погребите”, трийсет декара от зелените дробове на града. Позволиха кортовете на Малееви, после „Токуда”, бензиностанции, хотели, далаверата „София ленд”. По ирония на съдбата тъкмо в това гнездо на строителния бяс падна кранът. Този с изрядните документи.

Столичната строителна мафия не може да съществува без властта, без управленските мекерета, без игрите на кметските служби. Далавера е не само информацията за свободни строителни терени. Далавера е т.нар. обществена поръчка. Или просто поръчки за приятели, които знаят как да се отблагодаряват. Става дума за многогодишно повтарящо се престъпление във всички кметства. Те дават предпочитания, предпочитаните дават рушвети. Информацията струва пари. Тя се продава в тъмни доби на тъмни контрагенти. Затова без генерална концепция, с мислене и работа на парче, тоест на черно, столицата погрозня със стотици фасадни недоразумения, еклектика на визия, етиопска безвкусица. Тъкмо този стил на планиране и тази практика на тайни постъпления в джобчето превърнаха улици и квартали в архитектурен кич. Имаме достойни за световната награда за безвкусица райони и квартали. Тъкмо този украсен с комисиони строителен бяс превърна кв. „Лозенец” в стълпотворение на сгради от всякакъв мутренски стил. Съсипа чара. Съсипа движението. Стесни улиците. Пространствата. На въпрос защо позволи строителният нагон да съсипе „Лозенец”, бившият гл. архитект Стоян Янев заяви: Никога не съм харесвал този квартал (записът се пази в редакцията).

Крановете в столицата падат, защото паднаха искрените усилия на контролиращите да въведат закона. Те бяха ерозирани или подкупени тъкмо от строителните октоподи. Които в дълбочина провиждат доходоносните терени благодарение на зависимата от комисионите архитектурна и кметска клика. Всички влязоха в капана. Всички обслужват строителния бяс. Защото той умее да връща уважението в пари.

Затова крановете падат – защото падат критериите. Падат законите. Пада уважението към града. Дори на елементарно равнище фирмите се гаврят със столичани. Цепят асфалта с тежките си машини. Затварят улици без разрешение. Купуват пътни знаци и запушват движението както си искат. Където си искат. С малки изключения се изваждат разрешителни. С позволение за два дни, които се превръщат в трийсет. Столичният инспекторат или не иска, или не може да смогне да озапти тази хитрост на строителните октоподи. „Артекст” например строи гигантски блок между ул. „Тинтява” и „Самоков” в кв. „Изгрев”. Деветнайсет етажа между тесни улици, които не се знае как ще поемат бъдещия поток от хора и автомобили. Мастодонтът извиси три строителни крана. Рамото на най-високия минава на метри от прозорците на бл. З06. И понеже тази фирма е преуспяващо богата, преуспяващо работи без уважение към потърпевшите. От сутрин до вечер съсипва тишината. Не спазва наредбата за покой между 14 и 16 ч. Тя си пълни гушата с новия блок за сметка на спокойствието на стотици семейства. Ще им сгромолясва тишината и ще им буди децата близо две години, ще им върти строителния кран под прозорците и ще знае, че няма сила, която да им удари един тупаник в муцуната. В наглостта.

Крановете падат. Комисионите не.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.