Клирът се бои от академични богословски диалози, за да не изпадне в конфуз

Освен православните, всички останали са еретици и разколници. Католици, протестанти и пр. християнски вероизповедания нямат право да се наричат „църкви“. Идеята за тази ненадейна позиция на БПЦ принадлежи на Ловчанския митрополит Гавриил, подкрепена безрезервно от Пловдивския владика Николай и подписана от 240 свещеници. Предисторията на този акт бе представена в последния брой на тв предаването “Вяра и общество”, и нямаме основание да се съмняваме в некоректност.

Тезите за взаимоотношенията на православната църква с останалия християнски свят православните църкви приемат на среща през януари т.г. Те са част от темите, които предстои да обсъжда всеправославният събор през юни. Съгласно документираното предсъборно решение, православната църква твърдо вярва, че “заема господстващо място в делото по насърчаването на единството на християните в съвременния свят.” И ,че движението за възстановяване на единството на християните изобщо не е чуждо на естеството и историята на православната църква. То е последователен израз на апостолската вяра и традиция при новите исторически условия.

Новите исторически условия са мощната духовна инвазия на исляма и неговия опасен фундаментален рецидив ИДИЛ, абдикация от моралните устои и християнските норми на поведение в западния свят, разпространението от комуникационните мрежи на безчет сектантски извращения. Всички тия процеси предизвикват дълбоко безпокойство у християнското духовенство, което търси общ път в името на мира и добруването.

Такива са основанията предстоятелите на православните църкви да се обединят около становището, че православната църква признава историческото съществуване на други християнски църкви и изповедания, които не са в общение с нея. А на среща в Хавана руският патриарх Кирил и папа Франциск подписват документ, в който се посочва, че католици и православни споделят общо духовно предание от първото хилядолетие на християнството. Че източните и западните християни трябва да се стремят към завещаното от Христос единство на вярващите и, че съвременната обстановка налага диалогът между християните да се води задълбочено.

Висшият клир на българската патриаршия обаче се обявява срещу богословските диалози в името на вярата и любовта. И даже приканва еретиците и разколниците (сиреч останалите християнски църкви) към покаяние. Ето я позицията на БПЦ за предстоящия всеправославен събор.

В коментар на сепаратистката “стратегия” на Синода проф. д-р Георги Каприев напомня казаното от патриарх Кирил Московски: “В момента, в който наречеш някого еретик и разколник, той ти става враг и не желае повече диалог с теб.”

Това ли е търсеният от нашата църква ефект? - недоумява историкът. “На фона на световна ситуация, в която християните са малцинство, ние да се сепарираме, провинциализираме, да се затворим в себе си е огромен исторически риск, небивал досега. Та нали патриарх Кирил отсъди “Отказът от диалог е престъпление пред Бога, който заповядва на своите апостоли “идете и научете всички народи…”. Питаме се, нашият синод сериозно ли възнамерява да наложи вето?”

То не е за вярване, аслъ! Досега БПЦ не е извършвала движения, несинхронизирани с руската църква. Дали някакви козни не се таят зад това заблуждение? Или да потърсим нелицеприятната причина в обстоятелство, че нейното високо представителство се бои от специализирани богословски диалози, за да не изпадне в конфузна ситуация. Което неведнъж се е случвало.

Историците на БПЦ отбелязват, че през последните 40-50 години нашият висш клир организирал “изкуствена засада” на високото академично обогословие. За разлика от руснаци, гърци, сърби и др. И ако случайно се намират хора, които боравят с тези сложни материи като проф. Калин Янакиев, например, той не е търсен за подкрепа от Синода…

Затова клирът си прави оглушки и за реченото от патриарх Кирил: “Ако апостолите стояха затворени, странейки от всеки контакт с иноверци, проповедта на евангелието никога не би излязла извън Сионската горница…”

Но пък се забелязват тревожни сходства с поведението на онзи зилотски водач, който при падането на Цариград през 14 век, изрича: “По-добре турска чалма да видим в Богохранения град, нежели католическа митра”.

И такава църковна попара му дойде време да сърбаме.

Мълчанието не е знак на съгласие

За пръв път Българската православна църква се опълчва на Вселенската и Руската патриаршия. Този акт, документиран в сайта на БПЦ, все още не е намерил място в сайтовете на братските православни църкви, според запознати. Мълчанието обаче в този случай надали е знак на съгласие.