- Проф. Групчева, от няколко дни в MУ-Варна има разкрит Научноизследователски институт с решение на Министерския съвет. Kакво е мястото на това звено в структурата на МУ-Варна?

- Бих искала да започна с това, че медицинските университети са уникална научноизследователска структура, защото съчетават лечебна, научна и учебна работа. Нашият нов Научноизследователски институт се създава в отговор на необходимостта от обединяване на съществуващия научен потенциал и инфраструктура в университета. МУ-Варна е предпочитан партньор в многобройни неинтервенционални и интервенционални проучвания, които са в областта на клиничната медицина и общественото здраве. Например към настоящия момент в една от клиничните ни бази УМБАЛ “Св. Марина” ЕАД-Варна се реализират 92 клинични изпитвания. С цел хармонизиране с европейското законодателство ще се стремим да оптимизираме дейността си в тази област чрез вътрешна реорганизация. През периода 2016-2019 г. се предвижда промяна в правилата за реализация на изпитванията, както и прецизиране на изискванията към партньорските изследователски организации и фармацевтични компании. Тази реорганизация ще доведе до ръст между 10-15% или около 60 нови клинични изпитвания годишно.

Медицински университет-Варна превърна увеличаването на инвестициите на бизнеса в научноизследователска дейност в свое конкурентно предимство и го използва ефективно като инструмент за увеличаване на изследователския си капацитет. В Медицински университет-Варна работят 546 учени, значителна част от които са клиницисти и тази научна диверсификация е предпоставка за транслационна медицина в действие. Експертните умения на тези специалисти са се наложили във времето, нашите учени са и отлични клиницисти, доказани не само в България, но и в Европа. Научноизследователският институт ще обедини този огромен потенциал от експерти, отлична изследователска база и търсене от страна на индустрията и ще се превърне в инкубатор за наука, но не сухо познание и никому ненужни експерименти, а наука, свързана с практиката, което е есенцията на концепцията за “транслационна медицина”.

- Споменатата бройка 546 е значима, но бихте ли ни казали с какво се занимават тези изследователи?

- Както споменах, това са клиницисти, включително и дентални медици, фармацевти, специалисти по обществено здравеопазване и специалисти по различни фундаментални науки, които работят съвместно като една добре смазана машина. Екипите са от млади ентусиазирани хора и можем с гордост да заявим, че част от тях са наши студенти, а друга - българи, които се върнаха от различни световни университети, за да работят при нас. Имаме и визитиращи водещи специалисти, някои от които са или ще бъдат в нашия екип от 1 до 3 години. Освен взаимодействието със световни експерти и с всички европейски университети в нашите научни направления, ние имаме меморандуми за сътрудничество с институции от петте континента и участваме не само като партньори, но и като лидери. Независимо от големия брой учени и разнопосочните им интереси нашата структура работи като един организъм и е с ясни и добре дефинирани научни приоритети. Те могат да бъдат намерени в интернет страницата, но аз искам да обърна внимание, че един от приоритетите, в които имаме значителни научни постижения, е храни и хранене. Научният ни потенциал в тази област се дължи именно на обединяването на фундаменталната наука с директната клинична практика.

- Все пак как успявате да задържите кадрите си, всички в България се оплакват от липсата на човешки ресурси?

- Това е една от най-силните ни страни, защото кадрите са нашето най-голямо богатство. Това е активът с най-дълъг живот и ние отдавна сме изградили система за неговото опазване и развитие. Доброто заплащане на човешкия ресурс е инвестиция, а не разход. За да работи ефективно, всеки един учен трябва да бъде в оптимално физиологично състояние и в добра работна среда, само така се раждат добри идеи и мотивация за тяхното осъществяване.

- Споменахте “условия за работа”, какви по-конкретно са те?

- Няма как да има наука без инфраструктура и за последните 4 години в базите на МУ-Варна бяха направени множество модернизации, включително бяха построени и нови сгради като тази на Факултета по фармация. Това се наложи поради факта, че за да продължим своята дейност, ние трябва да покриваме европейските и световни изисквания за инфраструктура на лабораториите, но и като резултат от политиката на МУ-Варна за изграждане на работна среда от най-висок клас. Разбира се, големи инвестиции са направени и в закупуването на апаратура, като този процес трябва да продължи с многократно по-висока скорост. Ние имаме човешкия капитал и ресурс за растеж, а световната практика показва, че изграждането на елитна инфраструктура изисква външно финансиране. Естествено, имаме пълна готовност за кандидатстване в националните, европейските и световните програми за търсене на нужните средства. За последните 5 години натрупахме богат опит в подобни проекти, много от които са все още активни. Пример е лабораторията за транслационна медицина и клетъчна терапия, която беше старт за създаването на една изключително иновативна производствена мощност и представлява прекрасен пример за интеграция на фундаменталната наука с клиничната практика. Варна е красив град, с отлично местоположение на Черно море, но от институционална гледна точка ние виждаме не туристическия, а научния потенциал в уникалните морски ресурси, възможностите за морелечение и морска медицина.

- Неколкократно подчертахте вашето желание за заемане на ключови позиции като научна институция в Европа, какви са инструментите, които използвате за популяризация на своята дейност?

- Като образователна институция ние вече имаме изградено име и нашите европейски студенти се състезават (3-ма младежи за едно студентско място), за да се обучават при нас. Това не се дължи само на качеството на учебния процес, а и на факта, че при нас има отлична възможност за старт в науката от студентската скамейка. От няколко години, освен че стимулираме всички наши научни екипи да публикуват в най-добрите световни издания, ние създадохме собствено издателство с 6 периодични издания, всички на английски език, с цел да подобрим видимостта и да привлечем интересни научни разработки, без езикови бариери. В тази връзка, за нас е особена гордост, че едното издание е изцяло за студентски научни публикации. Това уникално по своя характер издание адресира нуждите на младите научни работници и е отлична предпоставка за развитие на потенциала на младите хора.

- Как бихте обобщили мястото и ролята на НИМУ-Варна?

- Това е една обединяваща платформа в структурата на университета, която ще позволи още по-пълноценна интеграция на нашите специалисти и ще привлече нови умове. Разчитаме, че чрез НИМУ ще съумеем за изградим планираната инфраструктура и ще създадем инкубатор за истинска транслационна наука. Вярваме, че науката трябва да служи на човечеството, да насочва бизнеса и да подобрява качеството на живот на всеки един жител на планетата. Моите колеги и аз вярваме, че създаването и развитието на новия Научноизследователски институт към МУ - Варна е нашата правилна стъпка към устойчиво развитие и инвестиция за бъдещите поколения.