Швейцарският курорт Цермат е блокиран заради повишена лавинна опасност

Повече момчета според поверието в „Дева Мария“

Броят на жертвите на пожара в Прага нарасна на 4

Учени създадоха карта на движението на мисълта в мозъка

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 януари 2018

Най-интересните изложби по света тази пролет

Похитител платил такси с пръстени на жертвата си Отвлечената ядосала бандита, че не му дава пари на заем

Министър Красимир Каракачанов за инцидента със самолета “Спартан”: Вторият пилот се е обучавал за първи

Публикация на турски език в профила на Радев (обзор) Има препратка към сайт за бързи кредити в южната ни съседка

Караянчева поздравява всички шефове на европейски комисии Форумът ще се излъчва на живо в интернет

ГЕРБ уличиха в лъжа БСП преди вота (обзор) Митниците и ДАНС спрели теч за милиарди още през 2016-та

НСО и хакерите

САЩ призоваха Турция да прояви въздържаност в Сирия

Сняг, студ и лед – опасно време в 19 области

Бяла мида и рапан спасяват риболовния сезон Слаб улов тормози хората по Черноморието

Слагат нов „купол“ над 4-ти реактор в „Чернобил“

Снимка: Pixabay

Строят нов саркофаг 30 години след Чернобилската ядрена катастрофа

Миналата седмица Европейската банка за възстановяване и развитие съедини две части на специален купол, по който работят 26 страни. Когато бъде завършен, той ще бъде разположен над централата, предотвратявайки разпространението на остатъчната радиация, предаде БНТ.

Името на съоръжението е „Нов обезопасителен изолатор“ и се очаква до края на 2017 да замени „саркофага“ над четвърти реактор на авариралата централа. 

Размерите на купола са 120 метра височина на 280 метра широчина, продължителността на живота му трябва да е повече от половин век и не трябва да позволи пропускането на нито един рад извън „Чернобил“. По проекта работят близо 3000 души, а стойността му е оценена на милиард и половина евро.

„Чернобил“ все още има значение, защото и до ден днешен това е най-мащабният ядрен инцидент в историята на човечеството. И да се надяваме, че ще си запази титлата. След аварията, в сградата остават повече от 200 тона уран и плутон и докато не завършим новия обезопасителен изолатор, никой няма да е напълно в безопасност“, каза директорът на ядрената сигурност на ЕБВР Винс Новак.

В Припят все още живеят стотина души, които се завръщат след ядрената катастрофа, въпреки радиацията и волята на властите. Приблизително 158 души, които властите наричат „самосели“, обитават местността и живеят в самоделни дървени колиби. Те преживяват на провизии, донесени от служителите на централата и посетители.

Тези „самосели“ така и не приемат принудителното изселване. Над хиляда от тях се настаняват обратно след катастрофата, въпреки че е силно замърсена и забранена за хора. В крайна сметка властите приемат идеята. През 1999 година в забранената зона се ражда малката Мария – първото бебе, дошло на бял свят след 1986-та в „мъртвия“ град. Тъй като е с анемия, семейството й я отвежда от Чернобил година по-късно.

„Мисля, че това е идеален момент да обърнем поглед към работата на международната общност в областта на ядрената сигурност през последните 20 години. Като цяло нивото на безопасност в региона е доста покачено и за това са работили неуморно много хора от различни страни през годините“, каза Винс Новак.

Чернобилската авария възниква преди 30 години на 26 април 1986 година. Тя и инцидентът в АЕЦ Фукушима от 2011 година са единствените 2 събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития. Аварията в украинската централа предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от Съветския съюз, Източна Европа и Скандинавия.

Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а над 200 000 души да евакуирани от домовете си.

Този инцидент буди въпроси по целия свят за безопасността на ядрената електроенергия.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.